Джефри Арчър
Синове на съдбата (1)

1.

Сюзан изля сладоледа право върху главата на Майкъл Картрайт. Така протече първата им среща — поне според твърденията на техния кум, когато след двайсет и една години двамата се ожениха.

По онова време и двамата бяха на три годинки и когато Майкъл ревна, майката на Сюзан дотърча да види какво е станало. Единственото обяснение, което Сюзан даде, бе:

— Какво пък, изпроси си го!

Отърва се леко — само с едно шляпване. Това едва ли бе съвършеното начало на една голяма любов.

Пак според кума следващата среща между двамата се състояла, когато те тръгнали на училище.

С вид на човек, който е наясно с всичко, Сюзан оповести на първолаците, че Майкъл е ревльо, глезльо и портаджия. Майкъл пък обеща на другите момчета да ги почерпи от вафлата си, ако те издърпат плитките на Сюзан Илингуърт. Но след първия опит малко от хлапаците се престрашиха да повторят.

В края на първи клас и Сюзан, и Майкъл бяха обявени за първенци на класа. Учителката реши, че така е най-разумно: само това оставаше, пак да се повтори случката със сладоледа. Сюзан сподели с приятелките си, че Майкъл не е никакъв първенец, понеже майка му му помагала с домашните, на което малчуганът отвърна, че дори и да е така, те поне са написани с неговия почерк.

Съперничеството си остана все така ожесточено и в прогимназията, и в гимназията, докато накрая двамата не влязоха в различни вузове — Майкъл в Университета на щат Кънектикът, Сюзан — в Джорджтаунския университет. През следващите четири години правеха всичко възможно да не се засичат. Колкото и невероятно да звучи, пътищата им отново се кръстосаха не другаде, а у Сюзан, когато родителите й най-изненадващо устроиха празненство по случай нейното дипломиране. Най-голямата изненада бе не че Майкъл е приел поканата, а че изобщо е дошъл на увеселението.

Сюзан не позна веднага стария си съперник отчасти защото той бе порасъл с цели десет сантиметра и за пръв път бе по-висок от нея. Разбра кой всъщност е снажният красив младеж едва след като му поднесе чаша вино и той й рече:

— Е, този път поне не ми го изля на главата.

— Божичко, наистина се държах ужасно — отвърна Сюзан с тайното желание той да я опровергае.

— Така си е — каза младежът, — но си го заслужавах.

— Ами да — възкликна Сюзан и веднага съжали.

Забъбриха като стари приятели и Сюзан се изненада колко се е разочаровала, когато при тях дойде нейна позната от Джорджтаун, която веднага се впусна да флиртува с Майкъл. Онази вечер двамата така и не успяха да си поговорят.

На другия ден Майкъл й се обади по телефона и я покани на кино, на „Реброто Адамово“ със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн. Сюзан вече беше гледала филма, въпреки това прие и направо не повярва, че толкова дълго е избирала какво да облече за тази първа среща.

Макар и да го гледаше за втори път, филмът й хареса. Докато Спенсър Трейси целуваше Катрин Хепбърн, се запита дали Майкъл ще я прегърне през раменете. Не го направи. Но след като излязоха от киносалона и тръгнаха да прекосяват улицата, той я хвана за ръка и не я пусна, докато не отидоха в кафенето. Именно там пак се изпокараха… имаха първото разногласие, де. Майкъл си призна, че през ноември ще гласува за Томас Дюй, а Сюзан заяви недвусмислено, че предпочита Хари Труман да си остане в Белия дом. Келнерът й донесе сладоледа. Сюзан се вторачи в него.

— Само да си посмяла! — подвикна Майкъл.

Сюзан не се изненада, когато на другия ден той пак я потърси, макар и да бе седяла повече от час до телефона — уж за да почете.

Сутринта, докато закусваха, Майкъл сподели с майка си, че се е влюбил от пръв поглед.

— Та ти познаваш Сюзан още от малък! — възкликна майка му.

— Няма такова нещо — възрази синът. — Видях я за пръв път едва вчера.

Родителите и на двамата бяха много щастливи, но не и изненадани, когато след година те се сгодиха: от празненството по случай дипломирането на Сюзан бяха неразделни. Броени дни след като завършиха университета, си намериха работа, Майкъл като стажант в застрахователно дружество „Хартфорд“, Сюзан — като учителка по история в гимназия „Джеферсън“. Решиха да се оженят през лятната ваканция.

Виж, не бяха предвидили, че тя ще зачене още по време на медения месец. Майкъл не скри радостта си, задето ще става баща, а когато в шестия месец от бременността доктор Гринуд им съобщи, че ще имат близнаци, щастието му бе дваж по-голямо.

— Ако не друго, това поне ще реши един проблем! — беше първата му реакция.

— Какъв? — попита Сюзан.

— Едното ни дете ще бъде републиканец, другото — демократ.

— Само през трупа ми! — възкликна младата жена и се потупа по корема.

Продължи да преподава в гимназията до осмия месец, който за щастие съвпадна с великденската ваканция. Постъпи в родилното чак на двайсет и осмия ден от деветия месец, носеше само куфарче. Малко по-късно Майкъл си тръгна от работа и отиде при нея с новината, че са го повишили в длъжност „застрахователен агент“.

— Какво означава това? — попита жена му.

— Означава, че ще сключвам застраховки — обясни й Майкъл. — Повишиха ми малко и заплатата. Тъкмо навреме, нали ще има да храним още две гърла.

След като Сюзан постъпи в родилното, доктор Гринуд посъветва Майкъл да чака отвън, понеже при раждането на близнаци понякога се появявали усложнения.

Младежът закрачи напред-назад по дългия коридор. Стигнеше ли при портрета на Джосая Престън, окачен върху стената в дъното, се обръщаше и тръгваше в другата посока. По едно време спря и зачете дългата биография, сложена под портрета на създателя на болницата. Когато докторът излезе през двойната врата, младежът вече знаеше наизуст цялото житие на Престън.

Мъжът в зелена престилка тръгна бавно към него, като пътем си сваляше маската на лицето. Майкъл се опита да разчете изражението му. В застраховането бе много важно да умееш да познаваш по лицето какво си мисли човекът срещу теб, така че да предугадиш притесненията на потенциалния клиент. Лицето на лекаря обаче беше непроницаемо. Той само се усмихна и рече:

— Честито, господин Картрайт, имате двама здрави синове.

Сюзан бе родила две момченца: Натаниъл с тегло два килограма и четиристотин грама и Питър — два килограма и шестстотин и петдесет грама. Следващия час майката и бащата ги гушкаха и им се радваха, накрая доктор Гринуд подметна, че няма да е зле родилката и новородените да си починат.

— Изтощително е да кърмите две деца. За през нощта ще пренесем новородените в интензивното детско отделение — допълни той. — Не се притеснявайте, при раждане на близнаци винаги постъпваме така.

Майкъл придружи двамата си синове до детското отделение, където отново го помолиха да почака отвън в коридора. Гордият баща долепи нос до стъклото, отделящо креватчетата от коридора, и загледа заспалите момченца — идеше му да разгласи на всички наоколо, че и двете са негови. Усмихна се на сестрата, която бдеше като орлица отстрани на креватчетата. Тя сложи около китките на двете новородени листчета с имената.

Майкъл не помнеше колко е стоял там, преди да се върне при жена си. Когато отвори вратата на стаята, с радост видя, че Сюзан е потънала в дълбок сън. Целуна я нежно по челото.

— Ще мина да те видя утре сутринта, скъпа, на път за работа — рече й — нехаеше, че тя не го чува.

После се качи на асансьора заедно с доктор Гринуд, който беше свалил зелената престилка и я бе заменил с яке и сив спортен панталон.

— Жалко, че не всички раждания са толкова леки — сподели той с гордия баща тъкмо преди асансьорът да стигне партера. — Въпреки това, господин Картрайт, довечера ще намина да видя как са жена ви и близнаците. Но не очаквам усложнения.

— Благодаря ви, докторе — каза Майкъл. — Благодаря ви.

Доктор Гринуд се усмихна и тъкмо да излезе от болницата и да се прибере с колата у дома, когато забеляза изисканата жена, влизаща през двойната врата — Рут Давънпорт. Забърза към нея.

Майкъл Картрайт се обърна и видя, че лекарят държи вратата на асансьора, на който се качваха две жени, едната в напреднала бременност. Сърдечната усмивка върху лицето на доктор Гринуд бе изместена от тревога. На младежа му се прииска и тази жена да роди лесно, без усложнения, като Сюзан. Отиде бавно при автомобила и все така грейнал в усмивка, се запита какво има да върши.

Най-напред трябваше да звънне на майка си и на баща си — вече баба и дядо.