Джефри Арчър
Синове на съдбата (50)

50.

Флечър погледна надолу към множеството, което го приветстваше, и махна ентусиазирано. Онзи ден бе държал в Медисън цели седем речи: по кръстовища, пазари, пред библиотеката, но дори той бе изненадан колко възторжено го посрещат хората, събрали се на заключителната среща в кметството.

„ЕЛАТЕ ДА ЧУЕТЕ ПОБЕДИТЕЛЯ“, пишеше с големи червено-сини букви върху огромния транспарант, опънат от единия, та чак до другия край на сцената. Флечър се усмихна, когато председателят на местната партийна организация му обясни, че независимият кмет на Медисън Пол Холбърн е оставил транспаранта да виси и след гостуването на Нат, който по-рано същата седмица бе говорил пред жителите на града. Холбърн бил кмет вече четиринайсет години, но надали щели да го изберат отново, защото пръскал безразсъдно парите на данъкоплатците.

Когато след словото си седна, Флечър усети как сърцето му бие като обезумяло — ръкопляскаха всички, а не, както обикновено, шепата партийни функционери, които, чули-недочули последната дума от речта, вече скачаха на крака, за да аплодират оратора. Този път всички в залата бяха станали прави заедно с въпросните функционери. Флечър съжали, че Ани не е с него да види този радушен прием.

Председателят на партията вдигна ръката на Флечър и изкрещя в микрофона:

— Госпожи и господа, представям ви следващия губернатор на щат Кънектикът.

Той за пръв път повярва в това. Според проучванията на общественото мнение в национален мащаб Клинтън почти се бе изравнил с Буш, а независимият кандидат Перо отнемаше още от гласовете на републиканците. Това се отразяваше благотворно и на Флечър. Той се надяваше единият месец да му стигне, за да стопи четирите пункта преднина на своя съперник.

Хората се разотидоха чак след половин час и Флечър се здрависа с всеки, протегнал му ръка. Доволен, председателят на местната организация го изпрати до паркинга.

— Нямате ли шофьор? — поучуди се той.

— Луси отиде да гледа „Братовчед ми Вини“, Ани трябваше да присъства на благотворителна среща, Джими ръководи събрание по набиране на средства, пък и ей го де е — някакви си осемдесет километра, реших, че ще се справя и сам — обясни Флечър и скочи зад волана.

Тръгна си въодушевен и за пръв път от сутринта се поотпусна. Ала само след неколкостотин метра отново се върна в мислите си към Луси — останеше ли сам, много се притесняваше за нея. Беше се видял в чудо. Не знаеше дали да казва на Ани, че дъщеря им е бременна.

* * *

Същия ден Нат имаше вечеря с четирима местни индустриалци. Беше им по джоба да направят щедри дарения за предизборната кампания, затова той не бързаше да приключват. Те му бяха обяснили недвусмислено какво очакват от един губернатор републиканец и макар да не подкрепяха всички либерални идеи на Нат, заявиха, че ако зависело от тях, за нищо на света нямало да допуснат в резиденцията на губернатора да се настани демократ.

Вече бе минало полунощ, когато Ед Чамбърс от „Чамбърс Фуд“ подметна, че може би е крайно време да пратят кандидата да си отспи. Нат не помнеше откога не е спал като хората.

Това бе обичайният знак Том да стане, да се съгласи с човека, изрекъл предложението, и да отиде да донесе палтото на Нат, който щеше да се държи така, сякаш го извеждат насила, и щеше да се ръкува с домакините и да заяви, че не се и надява да спечели без подкрепата им изборите. Колкото и ласкателно да звучаха такива думи, в този случай те имаха и достойнството да са верни.

И четиримата изпратиха кандидата и докато Том потегляше по дългата алея пред дома на Ед Чамбърс, Нат настрои радиоприемника на новините. Четвъртата бе за речта, която Флечър бе държал пред гражданите на Медисън, и местният репортер се впусна да изрежда някои от въпросите, които той е засегнал, например доброволните отряди, идея, която Нат отстояваше вече месеци наред. Той промърмори, че съперникът му плагиатства най-безочливо от него, докато Том не му напомни, че и те са откраднали някои от нововъведенията, които Флечър е внесъл в образователната реформа.

Синоптикът тъкмо предупреждаваше, че на места пътищата са заледени, когато Нат изключи радиото. След миг вече бе заспал непробудно — нещо, за което Том му завиждаше най-чистосърдечно, защото, щом се събудеше, приятелят му бе свеж като кукуряк и работеше на пълни обороти. И на Том му се искаше да си отспи поне веднъж. Нямаха никакви мероприятия до десет часа на другата сутрин, когато трябваше да отидат на първата от общо седемте църковни служби, последната от които щеше да бъде вечернята в катедрала „Сейнт Джоузеф“.

Знаеше, че Флечър Давънпорт навърта горе-долу същите километри, само че в друга част на щата. До края на предизборната кампания нямаше да е останала религиозна сбирка, на която те да не са коленичили, да не са си изували обувките и да не са си покривали главите, колкото да докажат, че и двамата са богобоязливи граждани. Макар и да не бе задължително да почитат своя си Бог, поне щяха да са показали готовност да стоят, да седят и да падат на колене в Негово присъствие.

Том реши да не включва новините в един след полунощ — не виждаше смисъл да буди Нат, колкото да слушат повторението на емисията отпреди половин час.

Така и двамата не чуха горещата новина.

* * *

Линейката пристигна само след няколко минути и първото, което направиха фелдшерите, бе да позвънят в пожарната. Съобщиха, че водачът е затиснат зад волана и те не могат да го извадят, освен ако не разрежат с оксижен вратата. Трябвало да се действа бързо, ако искали да извадят жив ранения.

Чак след като полицаите провериха на компютъра в управлението регистрационния номер, се разбра кой всъщност е хванат като в капан зад волана. Отсъдиха, че е малко вероятно сенаторът да е карал пиян, и решиха, че явно е задрямал. По пътя нямаше следи от спирачки и други автомобили.

Фелдшерите се свързаха с болницата и когато узна кой е пострадалият, дежурният лекар реши да повика по пейджъра Бен Ренуик. Тъй като беше главен консултант, Ренуик не очакваше да го вдигат от сън, ако в болницата има друг хирург, който да извърши операцията.

— Колко души има в колата? — беше първият му въпрос.

— Вътре е само сенаторът — гласеше незабавният отговор.

— Защо, по дяволите, е карал сам посред нощ? — промърмори риторично Ренуик. — Раните тежки ли са?

— Доста счупени кости, включително най-малко три ребра и левият глезен — обясни дежурният лекар. — Но най-притеснителна е загубата на кръв. На момчетата от пожарната им е трябвал цял час, докато го извадят от ламарините.

— Добре, погрижи се екипът да е готов, докато пристигна. Ще звънна на госпожа Давънпорт. — Той се поколеба. — Сега се сещам, че всъщност трябва да звънна и на двете госпожи Давънпорт — добави Ренуик.

* * *

Ани стоеше на хапещия вятър при входа на спешното отделение в болницата, когато линейката се зададе с пълна скорост. Позна, че карат съпруга й, по полицаите, които придружаваха колата на „Бърза помощ“. Флечър още беше в безсъзнание, но разрешиха, докато го тикаха с количката към операционната, жена му да го хване за безжизнената ръка. Когато видя в какво състояние е мъжът й, Ани отпърво не повярва, че ще успеят да го спасят.

Съжаляваше, че е отишла на благотворителната вечеря, вместо да придружи Флечър в Медисън. Когато беше с него, на връщане винаги шофираше тя. Защо изобщо му бе обърнала внимание, когато той възропта, че щял да се поразтовари, докато кара автомобила, тъкмо щял да има време да обмисли някои неща, пък и разстоянието било съвсем малко. Оставали му десетина километра, когато излязъл от платното. Рут Давънпорт дойде в болницата броени минути след снаха си и хукна да разпитва какво става. След като разговаря с дежурния заместник-директор, бе в състояние да съобщи на Ани само едно:

— Флечър не може да попадне в по-добри ръце. Бен Ренуик е най-способният лекар в щата.

Виж, премълча, че го вдигат от леглото само когато почти няма шанс някой пациент да прескочи трапа.

След това се появи и Марта Гейтс и Рут повтори всичко, каквото беше научила. Потвърди, че Флечър имал три счупени ребра, счупен глезен и разкъсан далак, но най-тревожна според лекарите била загубата на кръв.

— „Сейнт Патрик“ е голяма болница, все разполагат с кръвни банки, ще се справят.

— Да, като цяло е така — потвърди Рут, — но Флечър е АБ отрицателна, най-рядката от всички кръвни групи. Винаги сме държали малък резерв, миналия месец обаче, когато автобусът излезе от шосе номер деветдесет и пет в Ню Лондон и се оказа, че и шофьорът, и синът му са АБ отрицателна, Флечър пръв настоя целият запас да бъде откаран незабавно в Ню Лондон. Нямаше време да набавят нов.

Блесна телевизионен прожектор, осветил входа на болницата.

— Лешоядите вече са тук — рече Рут, след като надзърна през прозореца. Тя погледна снаха си. — Дали да не поговориш с тях, Ани, може би това ни е единственият шанс да открием навреме човек, който да дари кръв от тази група.

* * *

Когато в неделя сутрин стана от сън, Су Лин реши да не буди мъжа си — и тя не знаеше кога точно си е легнал. Седна на масата в кухнята, направи си кафе и започна да преглежда сутрешните вестници. Както личеше, жителите на Медисън бяха посрещнали добре речта на Флечър: според последните проучвания на общественото мнение разликата между двамата кандидати се бе стопила с още един пункт и сега Нат водеше едва с три на сто.

Су Лин отпи от кафето и остави вестника. Винаги преди кръгъл час включваше телевизора, за да чуе какво ще бъде времето. Първият човек, изникнал върху екрана още преди звука, бе Ани Давънпорт. Защо ли стоеше пред болница „Сейнт Патрик“? Дали Флечър не обявяваше някаква нова инициатива, свързана със здравеопазването? След шейсет секунди Су Лин знаеше причината. Изскочи от кухнята и хукна нагоре по стълбите, за да събуди Нат и да му каже новината. Какво съвпадение! Или не беше само съвпадение? Като учен Су Лин не вярваше много-много в съвпаденията. Сега обаче не й беше до това.

Сънен, Нат заслуша жена си, която повтори дума по дума казаното от Ани Давънпорт. В миг се разсъни, скочи от леглото и облече набързо дрехите от вчера — не си направи труда дори да се обръсне и да си вземе душ. Слезе на бегом долу и нахлузи обувките вече в автомобила. Су Лин го чакаше зад волана, беше включила двигателя. Потегли веднага щом Нат затръшна вратата.

Радиоприемникът още бе настроен на денонощната новинарска станция и докато се опитваше да си върже връзките на обувките, Нат чу последната емисия. Репортерът, който предаваше от мястото на събитието, бе пределно ясен: състоянието на сенатор Давънпорт е много тежко и ако до няколко часа някой не дари кръв от кръвна група АБ отрицателна, той може би няма да оживее.

Без да спазва ограниченията в скоростта, Су Лин стигна в болница „Сейнт Патрик“ само за дванайсет минути — все пак беше и неделя сутрин и по улиците нямаше много автомобили. Су Лин остана да търси къде да паркира, а Нат влетя в болницата.

Зърна в дъното на коридора Ани и веднага я повика. Тя се обърна, видя го и трепна. „Защо ли тича?“, бе първото, което си помисли.

— Чух какво е станало и идвам — изкрещя й Нат още докато тичаше, ала трите жени продължиха да го гледат недоумяващо, досущ зайци, попаднали в светлината на фарове. — Аз съм същата кръвна група, както Флечър — поясни запъхтяно той, след като спря до Ани.

— АБ отрицателна ли? — ахна тя невярващо.

— Ами да — потвърди Нат.

— Слава Богу! — възкликна Марта.

Рут побърза да влезе в интензивното отделение и след малко се върна заедно с Бен Ренуик.

— Приятно ми е, господин Картрайт — протегна той ръка. — Казвам се доктор Ренуик и съм…

— Старши консултант на болницата, знам ви по име — ръкува се с него другият мъж.

Хирургът кимна едва забележимо.

— Лаборантката чака да ви вземе кръв…

— Тогава да вървим — подкани Нат и съблече сакото.

— Но първо трябва да ви направим изследвания, за да проверим дали кръвта ви наистина съответства и дали не сте серопозитивен и не страдате от хепатит Б.

— Разбира се — съгласи се веднага той.

— За да спасим сенатор Давънпорт, ни трябват най-малко литър и половина кръв, господин Картрайт, ето защо трябва да подпишете в присъствието на адвокат клетвена декларация.

— Защо с адвокат? — учуди се другият мъж.

— Защото има вероятност да получите тежки усложнения, при всички положения ще се чувствате доста отпаднал, може дори да се наложи да ви оставим в болницата, за да ви даваме допълнително течности.

— А има ли вероятност през това време Флечър да си продължи предизборната кампания?

Трите жени се усмихнаха за пръв път от сутринта, а Ренуик побърза да поведе Нат към кабинета си. Обърна се, за Да каже нещо на Ани, но видя, че Су Лин вече я утешава.

— Ето че съм изправен пред нов проблем — призна си Ренуик, след като седна зад писалището и се зае да подрежда някакви книжа.

— Ще подпиша каквото трябва — повтори Нат.

— Не можете да подпишете онова, което ми се върти в главата — отвърна лекарят.

— И какво ви се върти?

— Вече не зная за кого от двамата да гласувам.