— Вече от няколко години изкупуваме акции на малки закъсали банки и ги прибавяме към портфолиото си, като цяло това се оказа печелившо начинание. Всички знаете, че дългосрочната ми цел е да превърна „Ръсел“ в най-мощната банка в щата. Но не съм предвидил, че нашият успех ще ни направи привлекателни за по-големите институции.

— И сега си убеден, че някой се опитва да ни погълне, така ли? — попита Джулия.

— Да, сигурен съм — потвърди Нат — и за това вина отчасти имаш и ти. Последният етап от строителството в Седър Уд се оказа толкова успешен, че миналата година печалбата ни почти се е удвоила.

— Ако Нат е прав — намеси се пак Том, — а аз подозирам, че е, има само един въпрос, на който трябва да отговорим. Ще се оставим ли да ни погълнат, или ще дадем отпор?

— Мога да говоря само от свое име — натърти Нат, — но още не съм навършил и четирийсет и със сигурност не възнамерявам да се пенсионирам рано-рано. Според мен нямаме друг избор, освен да дадем отпор.

— Съгласна съм — подкрепи го Джулия. — Веднъж съм го изживяла, няма да допусна да ме погълнат втори път. При всички положения акционерите не очакват от нас да развеем белия байрак.

— Да не говорим пък за един-двама от предишните председатели на управителния съвет — подчерта Том и погледна към баща си, дядо си и прадядо си, които го наблюдаваха от портретите по стените. — Едва ли се налага да го гласуваме — продължи той, — затова, Нат, предлагам да чуем с какви възможности разполагаме.

Главният изпълнителен директор отвори една от трите папки пред себе си.

— В такива случаи законът е пределно ясен. Ако отделен човек или търговско дружество се сдобият с шест на сто от дадена фирма, те са длъжни да го съобщят на Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон, окръг Колумбия, и в срок от двайсет и осем календарни дни да заявят дали възнамеряват да изкупят и останалите акции и на каква цена.

— Ако някой наистина се опитва да ни погълне — обясни Том, — той едва ли ще чака да изтекат задължителните двайсет и осем дни. Още щом се сдобие с шестте процента, ще съобщи на комисията в столицата.

— Съгласен съм, господин председателю — подкрепи го Нат, — но дотогава не виждам какво може да ни спре да изкупуваме собствените си акции, макар че точно сега те са малко скъпички.

— Дали обаче така няма да предупредим противника, че сме се досетили какво цели? — попита Джулия.

— Възможно е да стане и това, ето защо трябва да наредим на борсовите посредници да не вдигат излишен шум — така бързо ще разберем дали на борсата има само един крупен купувач.

— Общо колко акции притежаваме? — попита Джулия.

— Ние с Том държим всеки по десет на сто — отвърна Нат, — а ти… — Той провери цифрите във втората папка. — Ти притежаваш малко над три на сто.

— А колко пари са останали в сметката ми?

Нат отгърна страницата.

— Малко над осем милиона долара, без да броим дяловете ти в „Тръмп“, от които при голямо търсене се освобождаваш.

— Защо тогава да не изкупувам появилите се на пазара акции, тъкмо на хищника няма да му бъде чак толкова лесно да проследи у кого са отишли!

— Особено пък ако го правиш само чрез Джо Стайн в Ню Йорк — изтъкна Том. — Помоли го и да ни предупреди, ако някой от посредниците му надуши кой — бил той човек или фирма — изкупува целенасочено акциите ни.

Джулия започна да си записва.

— Следващото, което трябва да направим, е да изберем най-опитния и оправен адвокат, специалист по търговско право — продължи Нат. — Разговарях с Джими Гейтс, който ни е представлявал във всички досегашни дела за поглъщане, той обаче твърди, че това вече не било лъжица за неговата уста, и ни препоръча един човек от Ню Йорк, казва се… — Той отвори третата папка. — Казва се Логан Фицджералд и се е специализирал именно в делата по сливане на търговски дружества. Мисля до края на седмицата да отскоча до Ню Йорк и да разбера дали ще се наеме да ни представлява.

— Чудесно — рече Том. — Междувременно можем ли да направим още нещо?

— Да, господин председателю, да си държим очите и ушите отворени. Трябва час по-скоро да разберем с кого си имаме работа.

* * *

— Ужасно съжалявам — каза Флечър.

— Виновни няма — уточни Джими, — защо да си кривя Душата, напоследък нещата не вървят, затова, когато от Калифорнийския университет в Лос Анжелис поканиха Джоана да стане декан на историческия факултет, ми поолекна.

— Децата как го изживяват?

— Елизабет го приема спокойно, Хари младши е в „Хочкис“. и двамата са достатъчно големи, за да го преглътнат.

Хари дори се зарадва, че ще кара летните ваканции в Калифорния.

— Ужасно съжалявам — повтори Флечър.

— Е, днес това си е нещо обичайно — натърти Джими. — Не след дълго вие с Ани ще останете в малцинство. Директорът ми каза, че близо трийсет на сто от родителите на децата в „Хочкис“ са разведени. Когато ние учехме там, не помня да е имало повече от две-три такива деца. — Той замълча. — Хубавото е, че ако през лятото децата отидат в Калифорния, аз ще имам повечко време за кампанията по твоето преизбиране.

— Предпочитам вие с Джоана да не се разделяте — отвърна Флечър.

— Имаш ли представа с кого ще се състезаваш на изборите? — попита Джими — явно му се искаше да смени темата.

— Не — рече Флечър, — подочух, че Барбара Хънтър давала мило и драго да се кандидатира отново, но републиканците не искали и да чуят и търсели друг, който поне малко да става.

— Мълвеше се, че Ралф Елиот също си правел устата да го издигнат — продължи другият мъж, — но след триумфа ти с Били Бейтс се съмнявам, че ще те измести и архангел Гавриил.

— Били Бейтс не беше никакъв триумф, Джими. И досега смъртта му ми тежи на съвестта. Ако бях по-твърд с шефа на полицията Кълвър, Бейтс и досега щеше да е жив и здрав.

— Знам, че ти го възприемаш така, Флечър, но хората си мислят друго. Доказаха го и на последните избори, когато те преизбраха. Те помнят само, че си изложил на опасност живота си, за да спасиш трийсет и едно деца и любимата им учителка. Според татко, ако онази седмица си се кандидатирал за президент, вече си щял да живееш в Белия дом.

— Как е старецът? — попита Флечър. — Чувствам се малко гузен, напоследък все не мога да отскоча и да се видим.

— Добре е, въобразява си, че и досега командва всичко и всички, макар че всъщност само планира възхода ти.

— За коя година е предвидил да се кандидатирам за президент? — усмихна се Флечър.

— Зависи дали първо няма да решиш да се кандидатираш за губернатор. Докато изкараш и четвъртия мандат като сенатор, Джим Люсъм вече ще е приключил втория си губернаторски мандат.

— Ами ако не искам да ставам губернатор?

— Ами ако папата не е католик?

* * *

— Добро утро — поздрави Логан Фицджералд и огледа насъбралите се около масата в заседателната зала. — Още преди да сте задали въпроса, отговорът е „Феърчайлд“ — допълни той.

— Ами да! Как не се сетих досега — възкликна Нат. — Като се замисли човек, биха ни посегнали точно от „Феърчайлд“ — най-голямата банка в щата със седемдесет и един клона, почти нямат конкуренция.

— Някой в управителния им съвет очевидно смята, че ние сме конкурент, който не е за подценяване — възрази Том.

— Затова са решили да ви унищожат, преди на вас да ви е хрумнало същото за тях — вметна Логан.

— Не ги виня — отсъди Нат, — на тяхно място и аз бих постъпил така.

— Знайте обаче, че е хрумнало не на човек от управителния съвет — уточни Логан. — Официалното известие, получено в Комисията по ценните книжа и борсата, е подадено от тяхно име от „Белман, Уейланд и Елиот“ и не е нужно да обявяваме награди, за да се досетим кой от съдружниците го е подписал.

— Това означава, че ни чака тежка битка — въздъхна Том.

— Така си е — съгласи се Логан. — Ето защо първото, което трябва да сторим, е да направим малка сметка. — Той насочи вниманието си към Джулия. — Колко акции изкупихте през последните дни?

— По-малко от един процент — отвърна тя. — Някой надува изкуствено цената. Снощи поисках от борсовия посредник повече информация и той ми каза, че в края на работното време акциите са скочили до пет долара и двайсет цента едната.

— Доста над реалната стойност — отбеляза Нат, — но сега вече нямаме път за отстъпление. Помолих Логан да дойде днес сутринта, за да ни каже каква според него е вероятността да оцелеем, а също да обясни какво очаква да се случи през следващите няколко седмици.

— Нека, господин председателю, ви обясня как стоят нещата към днешна дата — подхвана Логан. — За да не бъде погълната, банка „Ръсел“ трябва да притежава петдесет цяло и едно на сто от всички дялове или да има клетвена декларация от акционерите, че няма да преотстъпват своите дялове. Понастоящем членовете на управителния съвет държат над трийсет и четири на сто от дяловете, знаем и че във „Феърчайлд“ са се сдобили най-малко с шест на сто от акциите. На пръв поглед положението изглежда задоволително. Въпреки това от „Феърчайлд“ предлагат в рамките на следващите двайсет и един дни по пет долара и десет цента за акция и смятам за свой дълг да напомня, че ако решите да продадете дяловете си, само паричната им стойност ще възлезе на около двайсет милиона долара.

— Вече сме взели решение — отсече твърдо Том.

— Чудесно. В такъв случай имате само две възможности. Можете да предложите за акциите цена, по-висока от петте долара и десет цента, за колкото ги изкупува „Феърчайлд“, като не забравяте мнението на главния изпълнителен директор, че и сега те се котират доста по-високо от реалната си стойност, можете и да се свържете с всичките си акционери и да ги помолите да подпишат клетвена декларация, че няма да продават дяловете си.

— Второто — отсъди без колебание Нат.

— Очаквах, господин Картрайт, отговорът ви да е такъв, затова проучих внимателно списъка на акционерите: към днешна дата те наброяват общо двайсет и седем хиляди четиристотин и дванайсет, повечето държат малки дялове от по хиляда и по-малко акции. Въпреки това обаче пет на сто са в ръцете на трима души: две вдовици, които живеят във Флорида и притежават всяка по две на сто, и сенатор Хари Гейтс, който има дял от едно на сто.

— Как е възможно? — изненада се Том. — Всички знаят, че Хари Гейтс винаги е карал на сенаторската си заплата.

— Трябва да благодари на баща си — уточни Логан. — Доколкото разбрах, е бил приятел на основателя на банката, който през 1892 година му е предложил едно на сто от дяловете в търговското дружество.

— И колко струват те днес? — поинтересува се Том. Нат засмята на калкулатора.

— Близо половин милион, а той сигурно не го и знае.

— Синът му Джими Гейтс ми е стар приятел — допълни Логан. — Всъщност дължа именно на него сегашната си работа. Мога да ви уверя: още щом разбере, че в цялата история е забъркан и Ралф Елиот, Джими незабавно ще ви връчи клетвена декларация, че няма да продава своя дял. Ако успеете да си подсигурите тези акции и да убедите двете възрастни дами във Флорида, ще контролирате близо трийсет на сто от дяловете, което ще рече, че ви трябват още двайсет и една десета на сто, за да си поемете дъх.

— Имам опит в поглъщането на акционерни дружества и знам, че ако отчетем промяната на адреса, доверителните фондове и дори случаи като този с Хари Гейтс, който само веднъж в годината си прави труда да си проверява портфолиото, най-малко пет на сто от собствениците няма да се свържат нито с едната, нито с другата страна — отбеляза Нат.

— Съгласен съм — рече Логан. — Въпреки това няма да се успокоя, докато не разбера, че държите над петдесет на сто от дяловете.

— А какво да направим, за да придобием тези допълнителни двайсет на сто? — попита Том.

— Трябва да се потрудите къртовски — отвърна Логан. — Като начало пратете лично писмо до всички акционери, общо към двайсет и седем хиляди души. Ето какво имам предвид. — Логан подаде на всеки от управителния съвет копие от писмото. — Както виждате, съм наблегнал върху силните страни на банката, върху дългата й история и това, че е свързана с хората в областта, че е финансовата институция, която се разраства най-бързо в щата. Питам и дали искат една банка да получи накрая монопол.

— Да, искаме — възкликна Нат. — Нашата!

— Но нека не е сега — рече Логан. — Преди да одобрим писмото, бих искал и вие да внесете своя принос — то трябва да бъде подписано от председателя на управителния съвет или от главния изпълнителен директор.

— Та това са над двайсет и седем хиляди подписа!

— Да, но бихте могли да си ги поделите — усмихна се адвокатът. — Нямаше да настоявам да вършите такава Херкулесова работа, ако не бях сигурен, че нашите конкуренти ще разпратят писмо, което ще започва с: „Драги акционере“, и ще завършва със сложен с печат подпис на техния председател. Тази лична нотка може да се превърне във вододел между оцеляването и унищожаването.

— А аз мога ли да помогна с нещо? — намеси се и Джулия.

— Със сигурност, госпожо Ръсел — потвърди Логан. — Съставил съм съвсем различно писмо, което да подпишете вие и което да бъде разпратено до жените акционерки. Повечето са или разведени, или вдовици и вероятно преглеждат портфолиото си веднъж в годината. Има близо четири хиляди такива инвеститорки, така че простете се с почивката в края на седмицата. — Той плъзна по масата второ писмо. — Както виждате, съм наблегнал, че докато сте ръководели търговското си дружество, сте натрупали опит, освен това от седем години сте в управителния съвет на „Ръсел“.

— Нещо друго? — попита Джулия.

— Да — потвърди Логан и й подаде още два листа хартия. — Отидете при двете вдовици от Флорида.

— Бих могла да замина още в началото на следващата седмица — рече Джулия и си провери програмата.

— Не — отсече твърдо адвокатът. — Обадете им се по телефона още днес сутринта, а утре се качете на самолета и отидете при тях. Можете да бъдете сигурна, че Ралф Елиот вече е отскочил да ги види.

Джулия кимна и запрелиства папката, за да провери какво се знае за госпожа Блум и госпожа Харгатън.

— И накрая вие, Нат — продължи Логан, — трябва да се впуснете в доста нападателна медийна кампания, с други думи, да зарежете всичко останало.

— Какво точно предлагате да направя? — поинтересува се изпълнителният директор.

— Да наблегнете, че сте роден тук и сте се издигнали със собствени сили, че сте герой от войната във Виетнам, че сте завършили блестящо Харвардския университет и сте се върнали в Хартфорд, за да изправите заедно с най-добрия си приятел банката на крака. Можете да споменете и успехите и в кроса: американците са луднали по бягането за здраве, нищо чудно сред акционерите на „Ръсел“ да има и поклонници на джогинга. Не отказвайте интервюта, дори и да ви ги искат от списание „Мотоциклетизъм“ и „Шев и кройки“.

— А кой ще ми бъде противник? — попита Нат. — Председателят на управителния съвет на „Феърчайлд“ ли?

— Не, съмнявам се — отвърна адвокатът. — Мъри Голдблатс е опитен банкер, но няма да рискува да го изтъпанват по телевизията.

— Защо? — учуди се Том. — Председател е от близо двайсет години, нарежда се сред най-уважаваните финансисти.

— Съгласен съм, господин председателю — каза Логан. — Не забравяйте обаче, че преди две-три години прекара инфаркт и още по-лошо, заеква. На вас това сигурно не ви прави впечатление, защото с годините сте му свикнали, но ако Голдблатс се появи по телевизията, това ще е първият път, когато хората ще го видят. Дори и да е най-уважаваният банкер в щата, почне ли да пелтечи, всички ще решат, че си е глътнал езика от страх. Не е справедливо, но хората са такива.

— Значи срещу мен вероятно ще се изправи Уесли Джаксън — започна да разсъждава на глас Нат. — Той вероятно е най-смисленият банкер, с когото ще вляза в единоборство. Дори съм го канил в нашия управителен съвет.

— И да сте го канили, той е чернокож — напомни Логан.

— Все пак живеем в 1988 година — подразни се Нат.

— Знам, знам — отвърна адвокатът, — но над деветдесет на сто от акционерите ви са бели и със сигурност ще отчетат и Расовата принадлежност.

— И кого според вас ще изправят срещу мен? — попита Нат.

— Не се и съмнявам, че това ще бъде Ралф Елиот.

* * *

— Значи републиканците все пак са издигнали кандидатурата на Барбара Хънтър — рече Флечър.

— Само защото никой друг не се престрашава да излезе срещу теб — отвърна Джими. — Според проучванията на общественото мнение водиш с цели девет пункта.

— Подочух, че са предлагали и на Ралф Елиот, той обаче заявил, че не може и да мисли за това, докато не приключи сливането с банка „Ръсел“.

— Добро оправдание си е намерил, но за нищо на света не би позволил името му да се свързва с изборите, ако не е сигурен, че има реална възможност да те победи — вметна другият мъж. — Гледа ли го снощи по телевизията?

— Да — въздъхна Флечър — и ако не го познавах, сигурно щях да се хвана на неговите „можете да бъдете уверени в бъдещето си, ако внесете парите си в най-голямата, най-сигурна и най-уважавана банка в щата“. Не е изгубил някогашното си обаяние. Дано само баща ти не се е подлъгал от благите му приказки.

— Не, Хари вече подписа клетвена декларация, че няма да продава и да преотстъпва дела си от едно на сто в банката на Том Ръсел, и убеждава и всички останали да сторят същото, макар и да бе стъписан, когато му казах колко всъщност струват неговите акции.

Флечър се засмя.

— Виждам, финансовите журналисти изказват предположението, че и двете страни държат по около четирийсет на сто от дяловете, а им остава само седмица, докато изтече крайният срок.

— Да, битката е доста оспорвана. Дано само Том Ръсел си дава сметка колко е загрубяла играта, откакто се е намесил и Ралф Елиот — рече Флечър.

— Казах му го пределно ясно — вметна тихо Джими.

* * *

— Кога е разпратено? — попита Нат, докато останалите членове на управителния съвет четяха писмото, пуснато от „Феърчайлд“ до всички акционери.

— Носи вчерашна дата — уточни Логан, — което ще рече, разполагаме с три дни, за да отговорим, но се опасявам, че дотогава щетите ще бъдат нанесени. — Дори аз не вярвах, че Елиот е способен да падне толкова ниско — въздъхна Том, докато се взираше в писмото, подписано от Мъри Голдблатс.

"Какво не знаете за Натаниъл Картрайт, главен изпълнителен директор на банка „Ръсел“:

— Господин Картрайт не е роден и не е израсъл в Хартфорд.

— На изпитите в Йейлския университет е прибягнал до измама и не е бил приет.

— След като е изгубил изборите за председател на студентския съвет, е напуснал Университета на щат Кънектикът, без да се дипломира.

— В банка „Дж. П. Морган“ е загубил половин милион долара, след което е бил уволнен.

— Женен е за корейка, чиито роднини са се сражавали по време на войната срещу американците.

— След като го уволняват от „Морган“, успява да си намери работа единствено при стар приятел от училище, който по една случайност е станал председател на управителния съвет на банка „Ръсел“.

Прехвърлете дяловете си във „Феърчайлд“, така ще бъдете сигурни в бъдещето си."

— Ето какъв отговор предлагам да изпратим още днес с бърза поща — рече Логан, — така във „Феърчайлд“ няма да имат време да ни опровергаят.

Той подаде през масата по едно копие на всички в управителния съвет.

"Какво трябва да знаете за Натаниъл Картрайт, главен изпълнителен директор на банка „Ръсел“:

— Нат е роден и е израсъл в щат Кънектикът. — По време на войната във Виетнам е удостоен с орден „За храброст“.

— Получил е с отличие бакалавърска степен в Харвардския университет, след което пак там е защитил магистърска степен по икономика.

— След като спечелва в банка „Морган“ над един милион долара, я напуска.

— Като изпълнителен директор на „Ръсел“, какъвто е от девет години, е увеличил четирикратно печалбата на банката.

— Жена му преподава статистика в Университета на щат Кънектикът, а баща й е бил сержант в морската пехота на Съединените щати.

Оставете дяловете си в „Ръсел“ — банката, която мисли за вас и за парите ви."

— Мога ли да го разпратя незабавно? — попита Логан.

— Не — каза Нат и го разкъса. Известно време мълча. — Трудно могат да ме извадят от равновесие, но наистина ми иде да го убия тоя Ралф Елиот и да се отърва веднъж завинаги от него, затова слушайте внимателно.

След двайсет минути Том се престраши да отбележи:

— Поемаме страхотен риск.

— Защо? — учуди се Нат. — Ако стратегията се провали, ще станем мултимилионери, ако ли пък успее, ще сложим ръка върху най-голямата банка в щата.

* * *

— Татко ти е бесен — съобщи Джими.

— Защо? Нали спечелих — ахна Флечър.

— Точно там е работата — спечели с над дванайсет хиляди гласа, което си бе доста нетактично от твоя страна — рече другият мъж и загледа как Хари младши тича с топката по крилото. — Не забравяй, че за дванайсет години той е успял да спечели с преднина най-много от единайсет хиляди гласа, и то в годината, когато Бари Голдуотър се кандидатира за президент.

— Благодаря за предупреждението — каза Флечър. — Вероятно е по-добре следващата една-две недели да не ходя на семейния обяд.

— Да, недей да ходиш, а сега е твой ред да научиш как за една нощ баща ми е спечелил цял милион.

— Да, Ани ме предупреди, че е продал акциите си в банка ръсел". Нали уж беше подписал клетвена декларация в никакъв случай да не ги преотстъпва на „Феърчайлд“?

— Да, подписал е и си удържа на думата, но ден преди крайния срок акциите скочиха на седем долара и десет цента едната — точно тогава Том Ръсел му се обадил и го посъветвал да продаде дела си. Дори му препоръчал да се свърже направо с Ралф Елиот, та сделката да стане по-бързо.

— Намислили са нещо — отсъди другият мъж. — Изключено е Том Ръсел да посъветва баща ти да си има взимане-даване с Ралф Елиот, ако в тази сага не предстои да бъде написана още една глава. — Джими продължи да мълчи. — Можем ли да направим извода, че във „Феърчайлд“ са си осигурили над петдесет на сто от дяловете?

— Зададох на Логан същия въпрос, той обаче ми обясни, че делата на клиента му били поверителни и не можел да ми каже нищо до понеделник, когато Комисията по ценните книжа и борсите щяла да съобщи официалните цифри. Бре, бре, бре! — възкликна Джими. — Видя ли какво направи онова хлапе от „Тафт“ на Хари младши? Добре, че Джоана не е тук — щеше да изтича на игрището и да му откъсне главата.

* * *

— Кой е „за“ предложението? — попита председателят.

Всички около заседателната маса вдигнаха ръка, макар че Джулия като че ли се подвоуми.

— Приема се единодушно — обяви Том и след като се извърна към Нат, добави: — Може би ще ни обясниш какво ще става оттук нататък.

— С удоволствие, господин председателю — отвърна другият мъж. — Днес в десет сутринта Комисията по ценните книжа и борсите ще обяви, че от „Феърчайлд“ не са успели да се сдобият с контролния пакет акции на банка „Ръсел“.

— Какъв процент според вас ще успеят в крайна сметка да изкупят? — намеси се Джулия.

— До полунощ в събота държаха четирийсет и седем на сто и осемдесет и девет стотни, в неделя може да са изкупили още някоя акция, но лично аз се съмнявам.

— А цената?

— В петък в края на работния ден акциите се котираха по седем долара и трийсет и два цента едната — обясни Логан, — но след съобщението от тази сутрин всички клетвени декларации се обезсилват и от „Феърчайлд“ не могат да се опитват да изкупуват дялове най-малко в продължение на двайсет и осем дни.

— Точно тогава смятам да пусна на пазара един милион акции на „Ръсел“ — оповести Нат.

— Защо ще го правиш, при положение че акциите ни със сигурност ще се обезценят рязко? — учуди се Джулия.

— Същото важи и за акциите на „Феърчайлд“, нали банката притежава близо петдесет на сто от акциите ни и през следващите двайсет и осем дни не може да прави нищо с тях — напомни Нат.

— Съвсем нищо ли? — повтори Джулия.

— Съвсем нищо — потвърди Логан.

— А ако ние използваме свободните пари и започнем да изкупуваме техните акции веднага щом цената им падне…

— Сдобиете ли се с шест на сто от тях, сте длъжни да уведомите Комисията по ценните книжа и борсите — предупреди Логан, — а също да съобщите, че възнамерявате да погълнете „Феърчайлд“.

— Чудесно — рече Нат и след като придърпа телефона, набра номер с извънградски код. Всички мълчаха, докато той чакаше в другия край да вдигнат. — Здравей, Джо, обажда се Нат, продължаваме според плана. В десет часа и една минута пусни на пазара един милион от акциите на банката.

— Нали знаеш, че цената им ще падне главоломно — заради теб всички ще се превърнат в продавачи? — предупреди Джо.

— Дано си прав, приятелю, понеже искам точно тогава да започнеш да изкупуваш дяловете на „Феърчайлд“, но едва след като те са станали възможно най-евтини. Не спирай, докато не се сдобиеш с пет на сто и девет десети от дяловете.

— Разбрах — рече финансистът.

— И, Джо, постарай се телефонът ти да работи ден и нощ, през следващия месец се съмнявам, че ще успееш да поспиш — допълни Нат и затвори.

— Сигурен ли си, че не нарушаваме закона? — попита Джулия.

— Не се притеснявайте, не го нарушавате — намеси се Логан, — но ако осъществим замисъла си, съм готов да се обзаложа, че в най-скоро време Конгресът ще преразгледа законите за сливане на акционерни дружества.

— А честно ли е да постъпваме така? — попита пак жената.

— Не, не е честно — отвърна Нат. — И през ум не би ми минало да го правя, ако си нямахме работа с Ралф Елиот. — Той помълча, помълча и добави: — Предупредих ви, че ще го убия. Само не ви казах как.

Към следващата част или към съдържанието

Джефри Арчър Синове на съдбата (38)

Метаданни

Данни

Синове на съдбата

Информация

История

Сваляне / Връзки

38.

Джефри Арчър
Синове на съдбата (38)