Джефри Арчър
Синове на съдбата (35)

35.

Ани закара мъжа си в кметството, за пръв път от сутринта бяха сами.

— Защо не вземем да се приберем? — възкликна той.

— Предполагам, че преди преброяването на гласовете всички кандидати се чувстват така.

— Знаеш ли, Ани, изобщо не сме обсъждали какво ще правя, ако загубя.

— Винаги се е подразбирало, че ще постъпиш в друга адвокатска кантора. Доста търсен си. Нали от „Симпкинс и Уеланд“ казаха, че им трябва специалист по наказателно право?

— Да, дори ми предложиха да стана направо съдружник, но да ти призная, моето призвание е политиката. По-обсебен

съм от нея дори от баща ти.

— Това е невъзможно — отсече Ани. — Между другото, каза да сме спрели на неговото място на паркинга.

— И дума да не става, там може да спира само сенаторът бе категоричен Флечър. — Ще оставим колата в някоя от пресечките.

Погледна през прозореца — към кметството се стичаха десетки хора.

— Къде отиват? — попита жена му. — Едва ли всички са близки роднини на госпожа Хънтър.

Флечър се засмя.

— Не, не са й роднини, просто е разрешено, който иска, да наблюдава от балкона преброяването на гласовете. Доколкото знам, това е стара традиция в Хартфорд — добави той, когато Ани най-сетне намери доста далеч от кметството свободно място, където да остави автомобила.

Хванаха се за ръце и се присъединиха към множеството, запътило се към залата. През годините Флечър бе виждал безброй политици, хванали в дни на избори жените си за ръка, и често се беше питал колцина от тях го правят колкото за пред камерите. Стисна дланта на Ани и двамата тръгнаха да изкачват стъпалата — опитваха се да изглеждат ведри.

— Спокоен ли сте, господин Давънпорт? — попита журналист от местен телевизионен канал и завря в лицето му микрофон.

— Не — призна си най-чистосърдечно Флечър. — Притеснен съм до смърт.

— Как смятате, победихте ли госпожа Хънтър? — попита пак репортерът.

— След два-три часа с удоволствие ще отговоря на въпроса ви.

— Според вас битката почтена ли беше? — Вие можете да прецените по-добре от мен — натърти Флечър и двамата с Ани влязоха в сградата.

В залата ги посрещна буря от аплодисменти, проехтели откъм балкона. Младежът вдигна очи, усмихна се и махна, като се опитваше да изглежда спокоен, макар че отвътре му вреше и кипеше. Когато свали поглед, първото лице, което видя, бе на Хари. Изглеждаше умислен.

Колко различна бе сега залата в сравнение с деня на дебатите! Седалките бяха махнати, на тяхно място имаше дълги маси, подредени в полукръг. В средата стоеше господин Кук, вече ръководил цели седем пъти изборите. Това бе последното преброяване на гласовете, на което присъстваше — в края на годината излизаше в пенсия.

Един от преброителите проверяваше черните урни, оставени на пода вътре в полукръга. Предния ден, по време на заседанието с двамата кандидати господин Кук бе дал да се разбере ясно, че преброяването ще започне едва след като от избирателните секции пристигнат всички четирийсет и осем урни, които след това ще бъдат надлежно проверени. Тъй като избирателният ден приключваше в осем вечерта, това обикновено отнемаше около час.

Отново екнаха аплодисменти — Флечър се огледа и видя, че в залата влиза Барбара Хънтър, която също се усмихва уверено и маха на привържениците си горе на балкона.

Отговорниците провериха всички четирийсет и осем урни, счупиха печатите и изсипаха бюлетините върху масите — да са готови за преброяването. От двете страни на масите бяха насядали стотина души, които щяха да го извършат. Във всяка група имаше по един представител на Републиканската и на Демократическата партия и един безпристрастен наблюдател, застанал на крачка зад тях. Ако по време на преброяването забележеше нещо нередно, той вдигаше ръка и при него незабавно отиваше господин Кук или някой от избирателната комисия.

Преброителите разделяха бюлетините на три купчинки: гласове за републиканците, гласове за демократите и трета, по-малка купчинка — на спорните бюлетини. В повечето избирателни окръзи в страната бюлетините се обработваха машинно, а тук, в Хартфорд, това ставаше на ръка, макар че, както всички знаеха, нещата щяха да се променят веднага щом господин Кук излезеше в пенсия.

Флечър тръгна да обикаля из залата — наблюдаваше как растат купчинките. Джими правеше същото, само че вървеше в обратната посока. Хари не се и помръдна: гледаше как разпечатват урните и почти не отклоняваше поглед от ставащото вътре в полукръга. След като бюлетините бяха изсипани върху масите, господин Кук прикани членовете на избирателната комисия да преброят гласовете и да ги подредят на купчинки от по сто.

— Ето тук наблюдателят трябва да внимава много — обясни Хари на Флечър, когато той отиде при него. — Трябва да следи някой глас да не бъде преброен повторно и да няма слепнали се бюлетини.

Флечър кимна и продължи обиколката, като от време на време спираше да погледа как върви преброяването: чувстваше се ту убеден в победата, ту потиснат, докато Джими не му напомни, че урните идват от различни секции и човек няма как да бъде сигурен коя е дошла от някой бастион на републиканците и коя — от район, където преобладават демократите.

— Артър Кук ще събере броя на всички бюлетини, ще обяви колко души са гласували и ще пресметне каква е била избирателната активност.

Флечър погледна стенния часовник — беше единайсет и нещо, върху големия екран отзад видя Джими Картър, който разговаряше с брат си Били. Първите резултати от изборите за президент показваха, че за пръв път от осем години демократите се завръщат в Белия дом. Дали и Флечър щеше за пръв път да влезе в щатския Сенат?

Насочи вниманието си отново към господин Кук, който очевидно не бързаше никак. Темпото, с което работеше, не съвпадаше с пулса на двамата кандидати. След като събра протоколите, той прехвърли заедно с другите членове на избирателната комисия цифрите върху сметачната машинка, единствената отстъпка, която бе направил на седемдесетте години. Последваха натискане на копчета, кимвания и прошепнати думи, докато накрая върху два отделни листа бяха написани две цифри. Господин Кук прекоси с царствена походка залата и се качи на сцената. Почука по микрофона и това бе достатъчно, за да се възцари тишина: множеството изгаряше от нетърпение да чуе какво ще съобщи той.

— Да го вземат мътните — изруга Хари. — Вече мина повече от час. Защо Артър се мотае толкова?

— Успокой се, де — подкани Марта. — Не забравяй, че вече не участваш в изборите.

— В изборите за щатски Сенат са гласували общо четирийсет и две хиляди четиристотин двайсет и девет души, което прави избирателна активност от петдесет и два процента и девет десети.

Без да казва нищо повече, господин Кук слезе от сцената и се върна в средата на полукръга. Членовете на избирателната комисия се заеха да проверяват една по една купчинките от по сто бюлетини и минаха цели четирийсет и две минути, докато председателят й отново се качи на сцената. Този път не се наложи да почуква по микрофона.

— Искам да ви съобщя — подхвана той, — че има седемдесет и седем спорни бюлетини, затова ще поканя двамата кандидати да дойдат при мен в средата на залата, за да решат кои от тях да смятаме за действителни.

За пръв път от сутринта Хари се завтече и сграбчи Флечър за ръката още преди той да е отишъл при господин Кук в полукръга.

— Това означава, че който и да води, преднината му е по-малко от седемдесет и седем гласа, иначе Кук нямаше да се занимава да ви иска мнението. — Младежът кимна. — Избери някого, който да провери вместо теб тези решаващи бюлетини.

— Не е трудно — отвърна Флечър. — Избирам теб.

— Не ставам — възрази Хари. — Ако дойда аз, госпожа Хънтър ще бъде нащрек, трябва ти човек, който според нея не я застрашава.

— Тогава Джими.

— Добре си се сетил. Хънтър ще реши, че лесно ще надделее над него.

— Криви са й сметките — оповести Джими, който беше изникнал отнякъде и бе застанал до Флечър.

— Вероятно ще ми трябваш и ти — рече загадъчно Хари.

— Защо? — попита младежът.

— За всеки случай — отвърна баща му. — Когато стане време да взимате решение за тези безценни гласове, трябва да държиш под око не Барбара Хънтър, а господин Кук.

— Едва ли ще се опита да хитрува — изтъкна Джими, — все пак ние четиримата ще стоим до него, да не говорим пък за хората на балкона, които няма да ни изпускат от очи.

— И през ум не би му минало да хитрува — възрази Хари.

— Не съм срещал в градската управа по-точен и съвестен човек от Кук, той обаче мрази госпожа Хънтър.

— Има ли причина? — поинтересува се Флечър.

— Откакто е започнала предизборната кампания, тя го търси всеки Божи ден по телефона, иска му статистически данни за всичко, като се почне от жилищното строителство и се стигне до болниците, разпитва го за градоустройствените планове и какво е становището на юристите, ето защо съм готов да се обзаложа, че Кук не умира от желание тя да влезе в Сената. Има си човекът достатъчно грижи, не му е до досадници като Барбара Хънтър, които му отнемат ценно време.

— Но както каза и ти, Кук не може да направи нищо.

— Нищо, което да е в разрез със закона — потвърди Хари.

— Но ако за някоя от бюлетините възникнат разногласия, той по закон се явява арбитър, затова, каквото и да препоръча, отговаряйте: „Да, господин Кук“, дори и да ви се струва, че решението му е в полза на госпожа Хънтър.

— Май схванах — каза Флечър.

— Аз пък не — рече Джими.

* * *

Су Лин огледа масата в трапезарията. Когато на вратата се позвъни, не си направи труда да вика Нат — знаеше, че той препрочита за кой ли път „Котаракът в чизми“.

— Хайде пак, татко! — примолваше се Люк всеки път, щом стигнеха последната страница.

Су Лин отвори входната врата, отпред стоеше Том, стиснал букет пъстри лалета. Прегърна го, сякаш от последната им среща не се е случило нищо.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита я той.

— Да, стига да знаеш да готвиш, да четеш „Котаракът в чизми“, да отваряш входната врата и едновременно да подреждаш масата, ще обмисля сериозно предложението ти. — Су Лин взе цветята. — Благодаря ти, Том — рече и го целуна по бузата. — Ще изглеждат красиви на масата в трапезарията. — Жената се усмихна. — Съжалявам за Джулия Къркбридж или както там се казва.

— Не ми говори за нея — рече той. — Занапред ще си вечеряме само тримата.

— Е, тази вечер няма да е така — възрази Су Лин. — Нат не ти ли е казал? Поканил е един човек, с когото работите. Реших, че знаеш, и аз както винаги научавам в последната минута.

— Не ми е споменавал нищо — увери я Том точно когато на вратата се позвъни.

— Нека аз — провикна се Нат и затича надолу по стълбите.

— Обещай, че няма цяла вечер да говорите по работа, искам да ми разкажеш как прекара в Лондон…

— Радвам се да ви видя отново! — възкликна Нат.

— Е, не можахме да си поприказваме — възропта Том.

— Дайте си палтото — подкани Нат.

— Успя ли да отидеш на някое представление?

— Да, ходих да гледам Джуди… — подхвана Том, но точно тогава Нат доведе в хола гостенката.

— Нека първо ви представя жена си — Су Лин. Това, скъпа, е Джулия Къркбридж, която, както сигурно знаеш, ни е съдружница в строежа на Седър Уд.

— Приятно ми е, госпожо Картрайт. Су Лин се окопити по-бързо от Том.

— Наричайте ме Су Лин.

— Благодаря, а вие мен — Джулия. И дайте да си говорим на „ти“.

— Това, Джулия, е председателят на управителния ни съвет — Том Ръсел, който, сигурен съм, изгаря от нетърпение да се запознаете.

— Добър вечер, господин Ръсел. След всичко, което ми разказа Нат, и на мен ми се щеше да се запознаем.

Том й стисна ръката, но така и не се сети какво да каже.

— Хайде да пийнем по чаша шампанско и да полеем подписването на договора.

— Договор ли? — изпелтечи Том.

— Чудесно! — рече Джулия.

Нат отвори бутилката и напълни три чаши, а Су Лин се скри в кухнята. Докато Нат им подаваше чашите, Том не можеше да откъсне очи от втората госпожа Къркбридж.

— За строежа на Седър Уд! — вдигна чашата Нат.

— Да, за строежа на Седър Уд — смутолеви и другият банкер. Су Лин се върна при тях, усмихна се на мъжа си и каза:

— Дали да не поканиш гостите да хапнем?

— Според мен, Джулия, е редно да обясним на жена ми и на Том, че между нас двамата няма тайни.

Гостенката се усмихна.

— Не, не мисля, Нат, че имаме тайни, особено след като подписахме договор, че подробностите около сделката със Седър Уд са поверителни.

— Да, според мен е добре да си остане така и занапред — рече домакинът и й се усмихна през масата, а Су Лин пренесе супата.

— Госпожо Къркбридж… — подхвана Том, без да се докосва до супата от омар.

— Наричай ме Джулия, все пак се познаваме от известно време.

— Така ли? — възкликна той. — Пък аз…

— Не е много учтиво от твоя страна, Том — прекъсна го госпожа Къркбридж, — все пак само преди няколко седмици, докато си правех сутрешния крос, ме покани да пийнем нещо, после на другата вечер ме заведе на вечеря в „Каскейд“. Точно тогава ти споменах, че проявявам интерес към строежа в Седър Уд.

Том се извърна към Нат.

— Хитро сте го измислили, но май сте забравили, че господин Кук, служителят, провел търга, и главният ни касиер са виждали първата госпожа Къркбридж.

— Може и да е била първата, но не е истинската — напомни Нат. — Освен това мислих доста по въпроса. Само след няколко месеца господин Кук излиза в пенсия, не виждам причина да се среща с Джулия. Колкото до служителя, провел търга, нали си наддавал ти, а не Джулия. За Рей не се безпокой, ще го преместя в клона ни в Нюингтън.

— Ами хората от фирмата в Ню Йорк? — попита Том.

— Те не знаят нищо друго, освен че съм сключила много изгодна сделка — уточни Джулия. — Тя замълча. — Супата от омар е много вкусна, Су Лин, винаги ми е била любимата.

— Благодаря — рече домакинята, след което взе купичките от супата и се върна в кухнята.

— Докато Су Лин не е в стаята, нали мога да споделя, Том, че предпочитам да забравя дребните случки от лично естество, които, ако се вярва на мълвата, са станали през последния месец.

— Ах, ти, негодник такъв! — подвикна той, извърнат към Нат.

— Той няма вина — увери го Джулия. — Преди да подпиша споразумението за поверителност, настоях Нат да ми каже всичко от начало до край.

Су Лин се върна с голяма чиния. Агнешкото печено миришеше невероятно вкусно.

— Чак сега разбрах защо Нат ме помоли да приготвя абсолютно същото, както онзи път, но нека все пак попитам — колко още трябва да узная, за да продължа и занапред да участвам в тази шарада?

— Какво искаш да знаеш? — рече Джулия.

— Е, вече схванах, че си истинската Маккой, значи притежаваш контролния пакет акции в „Къркбридж и сие“, но виж, не съм наясно дали мъжът ти те е помолил в неделя сутрин да си правиш кроса по строителните площадки и после да му докладваш.

Джулия се засмя.

— Не, мъжът ми не ме е пращал да правя такива неща, защото съм архитектка.

— А господин Къркбридж наистина ли е починал от рак и ти е завещал фирмата, след като те е научил на всичко, което е знаел?

— Не, той си е жив и здрав, но преди две години се разведохме — хванах го да източва за лични нужди печалбата на фирмата.

— Но нали е била негова? — учуди се Том.

— Да, и аз нямаше да имам нищо против, ако не пилееше тези пари за друга жена.

— Дали тази жена случайно не е висока метър и седемдесет, не е руса, не си пада по скъпите дрешки и не твърди, че е родом от Минесота?

— Явно я познавате — потвърди Джулия, — освен това ми се струва, че именно бившият ми съпруг ти се е обадил уж от банка в Сан Франциско и се е представил като адвоката на госпожа Къркбридж.

— Знаеш ли случайно къде са сега те двамата? — попита Том. — Иде ми да ги убия.

— Нямам никаква представа — отвърна Джулия, — но ако разбереш къде са, на всяка цена да ми кажеш. Тогава ти ще убиеш нея, а аз — мъжа си.

— Някой иска ли крем брюле? — попита Су Лин.

— Как другата госпожа Къркбридж отговори на този въпрос? — възкликна Джулия.

* * *

Хората по балкона се бяха надвесили и следяха и най-малкото движение, а господин Кук явно държеше всички в залата да виждат какво става. Флечър и Джими се отдалечиха от сенатора и отидоха вътре в полукръга от маси, при госпожа Хънтър и нейния представител.

— Има седемдесет и седем спорни бюлетини — обясни Кук на двамата кандидати, — от които според мен четирийсет и три са недействителни, макар че и с другите трийсет и четири остават някои въпросителни. — И двамата кандидати кимнаха. — Първо ще ви покажа четирийсет и трите бюлетини, които според мен са недействителни — рече председателят на избирателната комисия и сложи ръка върху по-голямата от двете купчинки. — Ако сте съгласни с мен, после ще продължа с останалите трийсет и четири бюлетини, които все още са спорни — прехвърли той длан върху по-малката купчинка. Кандидатите и този път кимнаха. — Просто казвайте „не“, ако не сте съгласни — подкани господин Кук, след като започна да обръща бюлетините в по-голямата купчина колкото да покаже, че върху тях не е обозначен никакъв вот.

И двамата кандидати не възразиха, ето защо той приключи тази част от начинанието за по-малко от две минути.

— Чудесно — рече господин Кук и изтика настрани вече прегледаните бюлетини. — Сега нека видим решаващите трийсет и четири бюлетини. — На Флечър му направи впечатление, че председателят е казал „решаващите“, и той си даде сметка колко близки ще бъдат окончателните резултати. — Досега, ако и двете страни не са били съгласни, спорът се е решавал от трети човек — поясни господин Кук и замълча.

— Ако наистина възникнат разногласия — обади се Флечър, — с радост ще предоставя решението на вас, господин Кук.

Госпожа Хънтър не отговори, вместо това си зашушука със своя сътрудник. Всички зачакаха търпеливо какво ще каже.

— И аз с радост приемам господин Кук да ни бъде арбитър — оповести накрая тя.

Мъжът кимна едва доловимо.

— В купчинката със спорни бюлетини, общо трийсет и четири на брой — подхвана пак той, — има единайсет, които според мен ще отхвърлим бързо, защото те, както бих го нарекъл поради липса на по-добро определение, са пуснати от привържениците на Хари Гейтс.

Председателят на избирателната комисия подреди върху масата единайсетте бюлетини, върху които бе написано „Хари Гейтс“. Флечър и госпожа Хънтър ги огледаха една по една.

— Очевидно са недействителни — съгласи се госпожа Хънтър.

— Все пак върху две от тях срещу името на господин Давънпорт е сложено кръстче — продължи господин Кук.

— Въпреки това са недействителни — натърти госпожа Хънтър. — Както сам виждате, върху тях ясно е написано името на господин Гейтс.

— Да, но… — намеси се и Джими.

— Тъй като тези две бюлетини явно пораждат разногласия — обади се и Флечър, — с радост ще предоставя на господин Кук да вземе решение.

Председателят на избирателната комисия се извърна към госпожа Хънтър, която от немай-къде кимна.

— На мнение съм, че бюлетината, върху която е написано „Господин Гейтс трябва да бъде президент“, наистина е недействителна. — Госпожа Хънтър се подсмихна. — Същевременно обаче смятам, че бюлетината с кръстче срещу името на господин Давънпорт и с добавеното „Но аз все пак предпочитам господин Гейтс“ съдържа недвусмислено изразената воля на избирателя и според избирателния закон трябва да се добави към гласовете в полза на господин Давънпорт. — Барбара Хънтър се подразни, но понеже тълпата по балкона я гледаше, се усмихна вяло. — А сега да се заемем със седемте бюлетини, върху които се появява името на госпожа Хънтър.

— Те със сигурност трябва да се добавят към гласовете, подадени за мен — настоя тя, след като господин Кук ги подреди старателно върху масата, така че да ги разгледат и двамата кандидати.

— Аз съм на друго мнение — рече той.

Върху първата бюлетина пишеше „Хънтър е победителката“ и срещу името й беше сложено кръстче.

— Този човек очевидно е гласувал за госпожа Хънтър — отбеляза Флечър.

— Съгласен съм — подкрепи го господин Кук и от балкона се чуха бурни аплодисменти.

— Това момче е толкова честно, че само си подписва смъртната присъда — завайка се Хари.

— Или се окичва с венеца на победителя — възрази Марта. .. Хънтър е диктаторка", пишеше на следващата бюлетина и срещу името на кандидатката нямаше кръстче.

— Според мен тази е недействителна — оповести господин Кук и ще не ще, Барбара Хънтър кимна.

— Въпреки че съдържа истината — изшушука Джими. Бюлетините с „Хънтър е вещица“, „Хънтър трябва да бъде разстреляна“, „Хънтър е луда“, „Хънтър е несретница“, „Хънтър да стане папеса“ също бяха обявени за недействителни. Кандидатката не си даде труда да твърди, че някой от тези избиратели я иска за своя представителка в щатския Сенат.

— Стигнахме до последната група от шестнайсет бюлетини — рече господин Кук. — На тях избирателите не са сложили кръстче и не са изразили волята си.

Шестнайсетте бюлетини бяха подредени на отделна купчинка, върху най-горната срещу името на Хънтър беше драсната чавка.

— Тази бюлетина определено е в моя полза — настоя кандидатката на републиканците.

— Склонен съм да се съглася с вас — отбеляза председателят на избирателната комисия. — Избирателят е изразил доста ясно волята си, въпреки това, за да продължим нататък, и господин Давънпорт трябва да признае бюлетината за действителна.

Флечър погледна встрани от подковата и срещна погледа на Хари. Той му кимна едва забележимо.

— Съгласен съм, че бюлетината определено е в полза на госпожа Хънтър — заяви той.

Привържениците на Хънтър по балкона и този път изръкопляскаха. Господин Кук вдигна бюлетината и под нея се показа друга — и тя с чавка в квадратчето срещу името „Хънтър“.

— Вече уточнихме принципа, значи и тази бюлетина трябва да се причисли към гласовете в моя полза — побърза да заяви републиканката.

— Не мога да го оспоря — рече Флечър.

— Значи тези две бюлетини отиват в полза на госпожа Хънтър — заяви господин Кук и махна и втората бюлетина, изпод която се видя трета с чавка срещу името на младежа.

И двамата кандидати кимнаха.

— Две на едно в полза на Хънтър — оповести председателят на избирателната комисия и махна и третата бюлетина, изпод която се виждаше пак чавка срещу името на републиканката.

— Три на едно — каза тя и не успя да прикрие ехидната усмивчица.

Флечър вече се питаше дали Хари не се е заблудил. Господин Кук махна и тази бюлетина и под нея се показа чавка срещу името на младежа.

— Три на две — съобщи Джими, а председателят на избирателната комисия взе да вади по-бързо бюлетините от купчинката.

Върху всички имаше чавки, затова никой от кандидатите не можеше да възрази. Множеството на балкона започна да скандира: три на три, четири на три в полза на Флечър, пет на три, шест на три, седем на три, осем на три, осем на четири, девет на четири, десет на четири, единайсет на четири. Накрая резултатът бе дванайсет на четири в полза на младежа.

Госпожа Хънтър не можа да прикрие гнева си, а Кук погледна нагоре към балкона и заяви:

— И така, приключихме с преброяването на спорните бюлетини, при което се установи, че двайсет от тях са действителни: четиринайсет в полза на господин Давънпорт и шест в подкрепа на госпожа Хънтър. — Той се извърна отново към кандидатите и каза: — Разрешете да ви благодаря за великодушното отношение към цялата процедура.

Хари си позволи да се усмихне и се включи в подновените ръкопляскания, с които бяха посрещнати думите на господин Кук. Флечър побърза да излезе от полукръга и да отиде при тъст си.

— Ако спечелиш с по-малко от осем гласа, моето момче, Ще знаем на кого да бъдем признателни, защото сега госпожа Хънтър вече не може да направи нищо.

— Колко още ще чакаме окончателните резултати? — попита Флечър.

— От преброяването ли? Само няколко минути — отвърна Хари. — Но подозирам, че официалните резултати ще излязат чак след няколко часа.

Господин Кук се взря в цифрите върху сметачната машинка и ги прехвърли на лист хартия, върху който надлежно се разписаха и четиримата членове на избирателната комисия. Той се върна за трети път на сцената.

— И двете страни се споразумяха за оспорваните бюлетини и мога да ви съобщя, че резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Флечър Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и осемнайсет гласа, госпожа Барбара Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и единайсет гласа.

Хари се усмихна. В залата настана такава врява, че господин Кук не се и опита да продължи, но след като привлече отново вниманието на присъстващите, той оповести, че ще има второ преброяване, още преди Хънтър да е настояла за проверка на резултатите.

Хари и Джими тръгнаха да обикалят помещението. Повтаряха само едно на наблюдателите от своя предизборен щаб:

— Внимавайте!

След петнайсет минути се установи, че в три от купчинките има само деветдесет и девет бюлетини, а в други четири — по сто и една. Господин Кук лично провери всичките седем сбъркани купчинки и пак се качи на сцената.

— И така, резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и седемнайсет гласа, госпожа Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и тринайсет гласа. — Поизчака да заглъхне олелията и продължи: — Госпожа Хънтър поиска още едно преброяване.

Този път освен ръкоплясканията се чу и дюдюкане, всички на балкона загледаха напрегнато как преброителите започват всичко отначало. Господин Кук провери най-добросъвестно всяка от купчинките да бъде преброена веднъж, после и втори път и ако имаше някакви съмнения, сам се залавяше да брои трети път. Отиде на сцената чак в един и нещо след полунощ, когато помоли двамата кандидати да се качат при него.

Почука по микрофона — да се увери, че работи.

— И така, резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и шестнайсет гласа, госпожа Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и четиринайсет гласа.

Този път радостните възгласи и дюдюкането бяха още по-гръмогласни и трябваше да мине доста време, докато отново възцарят ред и тишина. Госпожа Хънтър се наведе и предложи с доста превзет шепот на господин Кук преброителите да се приберели по домовете си, тъй като минавало един след полунощ, и на сутринта отново да преброели бюлетините.

Председателят на избирателната комисия изслуша любезно възраженията й, после пак се върна на микрофона. Явно бе предвидил всичко.

— Нося със себе си избирателния закон. — Господин Кук вдигна брошурата, все едно е свещеник, който държи Библията. — Позовавам се на абзаца на страница деветдесет и първа. Ще го прочета дословно. — Всички в залата притаиха дъх и зачакаха. — „При избори за Сенат, ако някой от кандидатите печели при три поредни преброявания дори и със съвсем малко гласове, той следва да се обяви за победител.“ Затова обявявам господин…

Ала думите му бяха удавени от възгласите на привържениците на Флечър.

Хари Гейтс се обърна и разтресе ръката на зет си. Но беше толкова шумно, че той не го чу какво казва. Все пак му се стори, че Хари е промълвил:

— Нека, сенаторе, съм първият, който ти честити.