Дъглас Престън
Сблъсък (9)

9.

Уайман Форд влезе в апартамента си в „Ройъл Оркид“ и се облегна с благодарност на стената под хладните струи на вентилатора, който се въртеше в средата на тавана. През гигантския панорамен прозорец в дъното на стаята се виждаха плоскодънните лодки, които пътуваха нагоре-надолу по река Чао Фрая. Беше обед, слънцето беше в зенита си, над нажежения град се беше спуснала кафява мараня, обезцветяваща всичко наоколо. Дори по стандартите на Банкок днес беше унищожително горещ ден.

За последно беше посетил града преди четири години заедно със съпругата си, точно преди убийството й. Бяха отседнали в „Мандарин Ориентал“, в изключително екстравагантен апартамент, със стратегически разположени огледала — той побърза да потисне спомена, насочвайки потока на мислите си в друга посока. Погледът му се зарея над градския пейзаж под нозете му и се спря върху островърхите кули на Храма на зората, които в мъртвия, мръсен въздух приличаха на сноп позлатени клечки за зъби, стърчащи от кафява маса.

С дълга въздишка той се приближи до сейфа, отключи го и извади нетбука си и един необичайно изглеждащ четец на карти. След като пусна компютъра, той извади оригиналната си визитна картичка, онази, която беше взел от Буунми, и я пъхна в четеца. На екрана се отвори един прозорец и той свали информацията от микрочипа, вграден в дебелия картон на картичката. Архивира я като аудиофайл и я изпрати по електронната поща във Вашингтон.

Петнайсет минути по-късно компютърът му звънна и той отвори получената поща.

Обаждане до клетъчен телефон с номер: 855-0369-67985

Местоположение: Сисофон, Камбоджа

Регистриран собственик на телефона: Прам Форганг

Съдържание на разговора (в превод от тайландски):

 

А: Ало?

Б: Обажда се Буунми Адираки. Желая ви много здраве и просперитет, Прам Форганг.

А: За мен е удоволствие да ви чуя, Буунми Адираки.

Б: Един американец иска да купи десет хиляди карата медни камъни.

А: Знаете много добре, че не мога да ви осигуря такова количество.

Б: Нека ви обясня. Този човек носеше цветен топаз, дори не го беше сложил в оловна кутия. Той нищо не знае. Има богати клиенти и сделката е еднократна. Той е пълен идиот. Бихме могли да му продадем каквото пожелаем.

А: Какво предлагате?

Б: Подбор от необработени, нискокачествени меденки, смесени с опушени топази или топлинно обработен жълт кварц.

А: С това мога да се справя.

Б: Трябват ми до двайсет и четири часа. Мъжът бърза.

А: За нас е добре, че бърза. И какво?

Б: Ще им взема възможно най-високата цена и ще ви дам четирийсет процента от нея.

А: Четирийсет процента? Скъпи ми приятелю! Защо постъпвате толкова некоректно? Аз ви доставям стоката на собствени разноски. Нека бъдат петдесет.

Б: Четирийсет и пет. Аз намерих клиента.

А: Четирийсет и пет е много мъчително число. Боли ме, че се отнасяте с мен като с някой евтин мошеник, а не като със стар и доверен сътрудник.

Б: Вие сте онзи, който се хваща за петте процента.

А: Имам четири деца, за които да се грижа, Адираки, и съпруга, която през цялото време е като птиче с отворен клюн. Не, няма да се съглася на четирийсет и пет. Настоявам на петдесет.

Б: Кълна се в топките на Якша! Добре де, нека бъдат петдесет — този път. Но следващата сделка — четирийсет.

А: Прието. Вие, разбира се, ще проучите внимателно този американец, преди да сключите сделка с него. И се погрижете за прилична начална вноска.

Б: Бъдете сигурен в това.

А: Отлично. Аз ще подготвя доставката и ще я изпратя по куриер още тази вечер. Ще бъде при вас утре сутринта.

Форд изключи компютъра и се облегна замислено назад. Сисофон беше хаотичен голям град по пътя от Тайланд до Сием Риап, Камбоджа, истински рай за контрабандисти, фалшификатори и измамници. Той отвори телефона си и набра един номер от паметта. Не беше сигурен дали номерът е все още актуален, нито дори дали мъжът от другата страна е все още жив.

Почти веднага се чу жизнерадостен глас, който говореше английски със слаб акцент, смесица между британски и китайски.

— Ало, Кхон е на телефона.

Форд почувства истинско облекчение, щом чу жизнерадостния глас. Той беше още жив, и съдейки по тона му, се чувстваше много добре.

— Кхон? Обажда се Уайман Форд.

— Форд? Ах ти, старо куче! Къде се губиш, по дяволите, и каква проклетия те води отново в кралство Камбоджа? — Кхон обожаваше английските ругатни, но не винаги успяваше да ги вмъкне на точното място.

— Имам задача за теб.

От другата страна се разнесе стон.

— О, не!

— О, да — каза Форд, — и тази е доста добра.