Дъглас Престън
Сблъсък (56)

56.

Аби огледа файловете на сто и шейсет терабайтовия диск и си избра няколко. Тук имаше стотици хиляди, може би дори милиони изображения от Марс, грандиозни, удивителни, изключителни снимки на кратери, вулкани, каньони, пустини, дюни, планини и равнини. Радарните изображения бяха също толкова впечатляващи — разрези през марсианската кора. Но данните за гама-излъчванията представляваха просто таблици с цифри и най-различни тайнствени графики, които бяха невъзможни за дешифриране. Тук нямаше никакви снимки — само числа.

Една папка, озаглавена „ГАМА-АНОМАЛИЯ“ привлече вниманието й. Вътре имаше само един файл с разширение „pps“ — Пауър пойнт презентация, която беше създадена върху диска само няколко седмици по-рано.

Аби кликна върху файла. На екрана се отвори прозорец и презентацията започна.

Сцинтилатор за гама-лъчи ОМС Комптън:

Анализ на данните от емисии на аномално гама-излъчване

Марк Корсо, главен анализатор-лаборант

Изглеждаше добре — това сигурно беше онази презентация, която беше вбесила супервайзъра му Дирквайлер и която беше станала причина за уволнението. Неговата идея фикс. Тя кликна върху следващата страница, която показа схема на планетата Марс с орбиталните траектории на сателита Марс Орбитър, които се презастъпваха. Следваше графика, озаглавена „Теоретична сигнатура на конкретен източник на гама-излъчване на повърхността на Марс“, която показваше равномерен вълнообразен модел. Графиката на следващата страница беше озаглавена „Действителна сигнатура на гама-лъчите“ и се разчиташе трудно. След това двете бяха насложени една върху друга и според нея съответствието беше незначително, имаха много големи стандартни грешки и фоновият шум беше доста силен. Имаше пикове и спадове, но те се срещаха много рядко, а теоретичната и действителната сигнатури изглеждаха като извън фаза.

Тя кликна отново, но, изглежда, беше стигнала до края.

Какво означаваше това? Презентацията явно беше устна, защото към графиките нямаше никакъв текст.

Тя отново кликна върху файла, опитвайки се да го разгадае. „Теоретичен източник на гама-излъчване на повърхността на Марс“. Тя се опита да си припомни часовете по физика в Принстън и онова, което би трябвало да знае за гама-лъчите. Те бяха най-активната част от електромагнитния спектър, с по-висока енергия от рентгеновите лъчи. Гама-лъчи, гама-лъчи… Както вече беше казала на Форд, от Марс не би трябвало да се излъчват такива — или пък напротив? Тя се наруга, че не беше учила повече.

Потърси в Гугъл статии за гама-лъчите и ги прочете. Те бяха резултат от изключително бурни реакции — избухване на свръхнови, черни дупки, неутронни звезди, при анихилация на материя и антиматерия. Прочете, че в Слънчевата система гама-лъчите се произвеждаха по един-единствен начин — когато мощни космически лъчи от дълбокия космос проникнат през атмосферата или повърхността на планетата. Всеки космически лъч разкъсваше атомите на материята, излъчвайки гама-радиация. В резултат на това всички планети в Слънчевата система, които бяха бомбардирани от космически лъчи от дълбокия космос, имаха слабо гама-излъчване. То беше разсеяно по повърхността на цялата планета.

Прочете още няколко статии, но всички стигаха до един извод: няма природен процес, който да създаде конкретен източник на гама-излъчване в Слънчевата система. Нищо чудно, че Корсо беше толкова заинтригуван. Той беше открил такъв източник на Марс — и никой в ЛРД не му беше повярвал. А дали наистина беше открил нещо? Трудно беше да се каже.

Аби се втренчи в екрана на компютъра, разтърка очи и провери колко е часът. Три сутринта. Къде ли беше Форд?

Въздъхна, стана от леглото и отвори малкия хладилник. Празен. Беше изпила всички диетични коли, беше изяла всички снаксове и шоколадови десерти. Може би трябваше да легне да поспи. Но мисълта за съня въобще не я изкуши. Твърде много се притесняваше за Форд. Започна безцелно да преглежда данните, след това потърси в Гугъл информация за Марс Мапинг Орбитър. Изстрелян през 2005, той беше навлязъл в орбита около Марс година по-късно и продължаваше да работи и до сега. Орбиталният апарат беше натъпкан с камери, спектрометри, подземни радари и сцинтилатор за гама-лъчи. Цел: да картографира Марс. На борда си носеше най-мощния телескоп, изстрелван някога в дълбокия космос, наречен HiRISE, който беше строго секретен, но се смяташе, че може да види обект с диаметър дванайсет инча от височина сто и трийсет мили. През няколкото месеца от началото на тази операция ММО беше изпратил на Земята повече данни от всички досегашни космически мисии заедно.

И като че ли голяма част от тези данни, може би дори всичките, се намираха в този твърд диск.

Тя пренареди папките по дати. На самия връх се намираше най-новата — и то много нова — озаглавена „МАРС МАШИНА“.

Това й прозвуча интригуващо. Отвори папката и видя вътре повече от трийсет файла с имена като „ДЕЙМОС-ГОЛЕМИ“ и „ВОЛТЕР-ОРИГ“, до „ВОЛТЕР-ДЕТАЙЛИ“, заедно с поредица от файлове „ВОЛТЕР1“ до „ВОЛТЕР33“.

Тя ги прегледа един по един, взирайки се в размазаните, мътни образи, всеки един по-изчистен от предишния. Всички те бяха на странно изглеждаща конструкция, кух цилиндър, заобиколен от сферични изпъкналости, издигнат върху петостенна основа. Потънала в прах. Приличаше на кадър от филм или на някаква арт инсталация.

Тя започна да преглежда снимките от Волтер, след това и по-големите файлове от началото, „ДЕЙМОС-ГОЛЕМИ“ и „ВОЛТЕР-ОРИГ“, взирайки се в изображенията с все по-засилващо се разбиране. Сърцето й заби ускорено, щом й проблесна къде точно е била заснета тази странна конструкция. Тя задиша учестено. Това беше невероятно, немислимо…

Чу потропване пред вратата, стъпки, изщракването на ключалката, след което вратата се отвори.

Тя се изправи.

— Няма да повярваш…

Форд я прекъсна с рязък жест.

— Спри компютъра и прибирай всичко. Трябва да се махаме оттук. Веднага.