Дъглас Престън
Сблъсък (74)

74.

Аби се хвърли отчаяно встрани и ритна с токчето си пищяла на мъжа. Пистолетът излетя от ръката му и едновременно с това тя видя, как зад гърба му изниква една фигура, стискаща камък в ръката си. „Джаки.“ Куршумът се заби в камъка до ухото й и гърмежът отекна в нощта. Още преди ехото да се разнесе, див писък разцепи тишината и Джаки замахна с ръка и стовари камъка върху слепоочието на мъжа. Убиецът залитна встрани, притискайки главата си с една ръка и опитвайки се да се прицели с другата. Пистолетът отново гръмна, този път напосоки, защото той се спъна и падна по гръб върху камъните.

Виейки като банши, Джаки се нахвърли върху него, а Аби грабна камък и също замахна, но той беше бърз и силен и отхвърли Джаки от гърба си, изправи се и вдигна пистолета; но докато се прицелваше, Аби стовари камъка си върху тила му, събаряйки го на колене. Той измуча нечленоразделно като да беше пиян, но не пускаше пистолета от ръката си. Обърна се назад и се прицели в Джаки, която опипваше земята около себе си за друг камък.

— Джаки! — Аби се хвърли към Джаки и я дръпна настрани точно преди пистолетът да гръмне. Куршумът рикошира в близката скала и ги обсипа с отломки. Все още на колене, убиецът се прицели по-внимателно, въпреки стичащата се по лицето му кръв, хванал пистолета с двете си ръце.

— Ще ви убия! — измуча той, опитвайки се да успокои треперещите си ръце.

— Бягай! Към лодката!

Двете хукнаха по чакълестия бряг към скифа, а зад тях изгърмя пистолетът и куршумът му заора в брега пред тях. Аби грабна въжето и задърпа лодката по камъчетата, а Джаки започна да бута отзад. Те я вкараха във водата, скочиха вътре, Аби грабна греблата и ги пъхна в гривните им.

Фигурата на убиеца се появи на брега. Олюлявайки се като пиян, той вдигна пистолета и се прицели. По телата им затанцува малка червена точица.

— Долу!

Над водата се разнесе изстрел и от планшира се разхвърчаха трески.

Друг куршум се заби във водата, обсипвайки ги с пръски. Аби загреба с всичка сила и лодката се стрелна по гладкия океан. Облаците покриха странната луна и изведнъж се възцари мрак. Течението беше попътно, премина покрай острова и ги понесе към залива, където бяха закотвили лодката. Откъм брега се разнесоха нови изстрели, силният, глух бумтеж на пистолета се понесе над водата като гръмотевица. Куршуми се забиха във водата от двете страни на лодката, а друг отнесе част от кърмата. Тя продължаваше да гребе. Джаки се беше свила на дъното на лодката, покрила главата си с ръце, и при всеки изстрел изругаваше силно на глас.

„Марея II“ се намираше на около сто ярда от брега и приливното течение ги носеше право към нея. Над водата се разнесоха още два изстрела, куршумите се забиха от двете страни на лодката.

Тя виждаше убиеца, който тичаше по брега, опитвайки се да не изостава от тях. Той зае позиция между скалите точно срещу закотвената лодка, насочвайки към тях дулото на пистолета. Изглежда, се беше възстановил от ударите с камъни. Аби се приближи към „Марея“ откъм подветрената страна, използвайки корпуса й за прикритие.

После се изкачи на борда и протегна ръка, за да издърпа Джаки. Чу се серия от изстрели и единият от прозорците на „Марея“ се пръсна.

— Той стреля по лодката! — изкрещя Джаки, падайки обратно в скифа. Аби я хвана за яката, повдигна я и буквално я издърпа през парапета. Пръсна се още един прозорец и посипа палубата със стъкълца и трески.

— Не се надигай! — Аби пропълзя покрай кабината към рулевата каюта. Джаки я следваше неотстъпно. Аби измъкна ножа от кутията с инструменти и го тикна в ръцете на приятелката си. — Приготви се да изтичаш и да прережеш въжето на котвата — не сега, а когато ти дам знак.

Клинг! Един куршум се заби във форпика.

Аби включи акумулаторите и, без да надига глава, се пресегна и включи двигателя. Той забоботи. „Слава Богу!“

Клинг! Клинг!

Тя форсира двигателя, лодката потегли напред и опъна котвеното въже. За миг Аби си помисли, че няма да се получи, но изведнъж котвата се освободи. Лодката се стрелна напред, повличайки я по дъното. Само да успееше да се измъкне, да стигне до дълбоките води, с котвата щяха да се оправят по-късно.

Но лодката успя да измине само стотина фута, преди котвата да се заклещи в някаква подводна скала и лодката да поднесе встрани. Двигателят започна да вие. Все още бяха в обхвата на пистолета. Клинг! Клинг! Нови изстрели пробиха няколко дупки в горната част на корпуса.

— Сега! Отрежи котвата!

Джаки хукна напред и, без да надига много глава, използвайки рулевата каюта за прикритие, пропълзя към носа и преряза въжето. Лодката се наклони напред и Аби ускори до максимум, без да сваля очи от четеца на карти, опитвайки се да задържи лодката в тесния пролив между островите. След минутка вече бяха извън обсега на изстрелите, а няколко минути по-късно заобиколиха носа на Литъл Грийн и поеха по криволичещите канали към открития океан.

Аби намали скоростта и се вкопчи в щурвала, внезапно почувствала замайване.

— Ох, Господи! — каза Джаки, държейки се за главата. — Ох, Господи. — От раните по лицето й, причинени от стъкълцата, капеше кръв.

— Ела тук. — Аби избърса кръвта от лицето й с хартиена салфетка. — Не мърдай. Въздухът не ти стига от уплаха.

Джаки направи видимо усилие да вкара сърцето и дишането си в ритъм.

— Леле, Джаки, какъв беше онзи писък на брега? Повече никога няма да те нарека мекотело.

Треперенето на Джаки започна да отминава.

— Направо бях вбесена — каза тя.

— Въобще не се шегуваше. — Аби забърса кръвта от собственото си лице и се изправи пред щурвала, хванала го здраво с две ръце. Насочи вниманието си към четеца на карти, търсейки най-краткия път до пристанището. — Отиваме направо в Оулс Хед — каза тя. — Махаме се оттук и се обаждаме на ченгетата.

— Още сега можеш да им се обадиш — каза Джаки и включи радиостанцията и изчака да загрее. Лодката зави на север, заобикаляйки един защитен остров, и навлезе в открити води в южния край на залива Пенобскот. Лодката се разклати силно и Аби с изненада видя високите вълни, които идваха от изток, които предвещаваха връхлитането на силна буря. Беше тъмно; тя вдигна глава нагоре и осъзна, че от известно време Луната не се виждаше. Вятърът постепенно се засилваше и на хоризонта проблеснаха светкавици.

Тя вдигна микрофона, превключи радиостанцията на канал 16, натисна бутона за излъчване и предаде на бреговата охрана съобщение за спешен случай.