Дъглас Престън
Сблъсък (4)

4.

Уайман Форд влезе в елегантния офис на Седемнайсета улица, който принадлежеше на Стантън Локууд III, научният съветник на президента на Съединените щати. Той помнеше стаята от предишната си задача: телевизорът с огромен екран, снимките на жената и русокосите деца, и антикварното обзавеждане.

Локууд, висок мъж с посивяла коса и бръчки покрай очите, излезе иззад бюрото си, а дебелият килим от Султанабад заглушаваше стъпките му. Той сграбчи ръката на Форд и я разтърси по начина, типичен за политиците.

— Радвам се отново да те видя, Уайман. — За миг напомни на Форд за Питър Грейвс, белокосият мъж, който играеше шефа на екипа „Мисия Невъзможна“ от стария телевизионен сериал.

— И аз се радвам да те видя, Стан — отвърна той.

— Тук ще ни бъде много по-удобно — каза Локууд и махна с ръка към двете кожени кресла до масичката в стил Луи XIV. Форд седна в едното, а Локууд се настани срещу него, леко придръпвайки идеално изгладените пешове на габардиненото си сако. — Колко време мина, година?

— Кажи-речи.

— Кафе? Сан Пелегрино?

— Кафе, благодаря.

Локууд предаде поръчката на секретарката си и се облегна назад. В ръката му се появи старият камък, с който си играеше за успокояване, и Форд го наблюдава известно време как го подмята замислено между палеца и показалеца си. След това Локууд го дари с професионална вашингтонска усмивка.

— Напоследък да са ти попадали интересни случаи?

— Няколко.

— Имаш ли време за още един?

— Ако е като последния — не, благодаря.

Локууд се усмихна.

— Този ще ти хареса, повярвай ми. — Той кимна към една малка метална кутия, която лежеше на масата. — Наричат ги „меденки“. Чувал ли си за тях?

Форд се наведе напред и погледна през дебелия стъклен капак на кутията. Вътре блещукаха два наситенооранжеви скъпоценни камъка.

— Смея да заявя, че не съм.

— Появиха се на пазара в Банкок преди около две седмици. Продават се за много пари — хиляда долара на обработен карат.

Един мъж от персонала се появи, бутайки малка натруфена количка със сребърна кана за кафе, купичка с кафява захар на бучки, сметана и мляко в отделни канички и чашки за кафе от китайски порцелан. Малката табличка потракваше и поскръцваше, докато я побутваха напред. Мъжът се спря до Форд.

— Сър?

— Черно, без захар, ако обичате.

Мъжът му наля кафе. Форд се облегна назад с вдигащата пара чаша кафе и отпи.

— Ще оставя каната тук, в случай, че господинът желае да повтори.

Господинът ще пожелае, помисли си Форд, като пресуши на една глътка съдържанието на миниатюрната чашка и отново я напълни.

Локууд продължаваше да прехвърля камъка в ръцете си.

— Събрал съм екип от геофизици в „Ламонт-Доърти“ в Ню Йорк, опитват се да разберат какво е това. Структурата на камъните е много необичайна, индексът на пречупване на светлината е по-висок от този на диаманта, относително им тегло е 13.2, твърдост — 9. Плътният меден цвят е уникален. Прекрасен камък — с една особеност. Примесен е с америций 241.

— Който е радиоактивен.

— Да, с период на полуразпад от 433 години. Радиацията не е достатъчно силна, за да те убие веднага, но при продължително излагане може да създаде проблеми. Ако носиш огърлица от такива камъчета, след две седмици ще започнеш да губиш косата си. Ако два месеца ги разнасяш в джоба си, можеш да станеш баща на чудовището от черната лагуна.

— Прекрасно.

— Камъните са твърди, но чупливи и лесно се разпадат на прах. Можеш да вземеш няколко фунта такива камъни, да ги стриеш, да ги смесиш с C-4 в колан на самоубиец атентатор, да ги взривиш в Батъри парк, когато духа вятър от юг, и ще пратиш едно хубаво радиоактивно облаче над финансовия квартал — за половин час да затриеш няколко трилиона долара от американските капиталови пазари и да направиш долен Манхатън необитаем за двайсетина века.

— Добра работа, стига да можеш да се сдобиеш с тях.

— Във Вътрешна сигурност са се побъркали.

— Търговците в Банкок знаят ли, че са радиоактивни?

— Почтените дилъри не се занимават с тях. Промъкнали са се през нелегалния пазар за скъпоценни камъни.

— Знае ли се как се образуват тези камъни?

— Работим по въпроса. Америций 241 не се среща в природата на Земята. Единственият познат начин за получаването му е като страничен продукт на ядрен реактор, който произвежда обогатен плутоний. Тези „меденки“ може да се окажат доказателство за незаконна ядрена дейност.

Форд изпразни и втората чаша и си наля трета.

— Всичко сочи, че камъните идват от един-единствен източник в Югоизточна Азия, най-вероятно Камбоджа — каза Локууд.

Форд пресуши и третата чаша и се облегна назад.

— И каква е задачата?

— Искам да отидеш под прикритие в Банкок, да проследиш радиоактивните меденки до източника им, да откриеш местоположението му, да го документираш и да се върнеш.

— А след това?

— Ние ще елиминираме проблема.

— Защо аз? Защо не ЦРУ?

— Това е чувствителна материя — Камбоджа е съюзник. Ако те хванат, ще отричаме всичко. ЦРУ не се справя добре с подобен тип операции — незначителни и бързи, влизаш-излизаш. Работа за един човек. Страхувам се, че този път Агенцията няма да ти пази гърба.

— Благодаря за предложението. — Форд остави чашата и се надигна да си върви.

— Лично президентът е одобрил операцията.

— Отлично кафе. — Той тръгна към вратата.

— Обещавам, че няма да те оставим съвсем без помощ.

Той замълча.

— Просто е: влизаш, намираш мината, излизаш. Не правиш абсолютно нищо друго. Не пипай мината. Все още анализираме камъните — може да се окажат много важни.

— Нямам интерес да се връщам в Камбоджа — каза Форд, отпуснал ръка върху дръжката на вратата.

— Не почиташ паметта на жена си, като бягаш от миналото.

Форд беше изненадан от това неочаквано и болезнено прозрение от страна на Локууд. Той въздъхна и отпусна ръце.

— Заплащането е добро — каза Локууд, — ЦРУ няма да ти се месят, ти ще ръководиш всичко, сам ще командваш хората си. Имаш подкрепата на Овалния кабинет — какво повече искаш?

— А прикритието ми?

— Нечестен търговец от незаконния американски пазар на диаманти.

Форд поклати глава.

— Не върши работа. Един търговец не би се интересувал какъв е източникът — той предпочита да купува от посредници. Ще бъда интригант, който търси бърз начин за забогатяване — от онзи тип хора, които си мислят, че ще спечелят повече, като заобиколят посредниците и се свържат директно с източника.

— Да разбирам ли, че си съгласен?

— Осигури ми углавно обвинение за контрабанда на кокаин, свалено поради липса на доказателства.

— Да не искаш да те убият?

— И две обвинения за брутални убийства, оправдан. Това ще ги накара да се замислят.

— Щом така предпочиташ да бъде, добре.

— Ще ми трябва и малко злато, с което да направя впечатление. Американски орли.

— Готово.

— Искам преводач на разположение двайсет и четири часа дневно, да владее най-разпространените южноазиатски езици, най-вече тай. Ще ми трябват и няколко високотехнологични уреда.

— Няма проблем.

— Ако се проваля, искам да ме погребете в гробището „Арлингтън“, с двайсет и един топовни салюта и почести.

— Сигурен съм, че няма да се стигне до това — заяви Локууд и разтегна тънките си устни в безрадостна усмивка. — Да разбирам ли, че приемаш?

— Каква е компенсацията?

— Сто хиляди. Също като миналия път.

— Направете ги двеста, за да мога да платя здравната осигуровка на секретарката ми.

Локууд протегна ръка.

— Така да бъде.

Двамата разтърсиха ръце. Когато Форд излизаше от кабинета, той забеляза, че ръцете с грижливо поддържани нокти вече не подхвърлят толкова нервно камъчето.