Дъглас Престън
Сблъсък (61)

61.

Мейбъл Фортиър излезе от обществената пералня с плетен кош пълен с пране и тръгна през паркинга към колата си. На края му забеляза обичайната групичка мърляви хлапетии, които се събираха тук с тунингованите си коли, говореха по мобилните си телефони, ругаеха, пиеха бира, пушеха цигари и хвърляха фасовете си по земята.

Мейбъл отново се опита да се убеди, че това са добри момчета, които просто изпускаха пара. Дори беше преподавала на някои от тях в първи клас, преди да се пенсионира. Тогава бяха толкова милички. Какво се беше случило с тях? Тя поклати глава; в днешни дни всички тийнейджъри пушеха и ругаеха, не беше както едно време.

Опитвайки се да задържи тези великодушни мисли в главата си, тя извади прането на задната седалка и прибра коша в багажника. Зад гърба й се разнесе свистене на гуми — поредната кола пристигаше на тийнейджърското сборище. Тя вдигна глава и видя едно камаро син металик — колата на момчето на семейство Хинтън — което се задаваше с висока скорост и оповестяваше пристигането си с вой на клаксона. Той се движеше бързо, твърде бързо. Колата рязко зави със свистене на гумите, тя чу трясък и стържещия звук от удар на метал в метал, а по настилката се разпиляха парчета от пластмасовите брони. Глупакът с камарото беше взел твърде рязко завоя и беше ударил задницата на белия пикап, паркиран пред магазина.

Тя видя как момчето, което караше камарото, излезе от колата и се наведе да види трифутовата вдлъбнатина отстрани. Дори не си направи труда да погледне към пикапа, чиито задни фарове бяха напълно разбити, а бронята — откъсната наполовина. Ужасните му ругатни се разнесоха из целия паркинг, последвани от смеха и подигравките на тълпата хлапетии. После той качи обратно в камарото и излетя от паркинга с рев.

Мейбъл Фортиър гледаше ужасено. Момчето току-що беше напуснало мястото на катастрофата. А сега и останалите момчета се качиха по колите си и напускаха паркинга преди полицията да пристигне.

Това беше възмутително. Възмутително! Момчето на Хинтънови беше нанесло щети за стотици долари на нечия кола и си беше тръгнало просто ей така.

Това беше капакът на всичко. Нямаше да им се размине просто ей така. Стига толкова. Мейбъл Фортиър извади мобилния си телефон и с мрачно изражение на лицето набра номера на полицията.