Дъглас Престън
Сблъсък (66)

66.

Аби приближи „Марея II“ до малкия плаващ док в пристанището Оулс Хед. Джаки скочи от лодката и я завърза. Пристанището беше пусто, няколко лодки се поклащаха на местата си, накацалите по коловете чайки се взираха в тях. Слънцето току-що беше залязло и небето беше обсипано с къдрави оранжеви облачета, от типа, наричан от баща й „конски опашки“, които обикновено бяха предвестници на буря.

Уайман Форд взе куфарчето си и слезе на поскърцващия док, изпъна омачканото си сако и се опита да приглади косата си с пръсти.

— Не си прави труда, и така изглеждаш като пияница — каза през смях Аби. — Друга кола ли ще откраднеш сега?

— Надявам се да не се наложи. В коя посока е градът?

— Просто тръгни по пътя. Не можеш да го пропуснеш. И побързай, задава се буря.

— Откъде знаеш?

Тя погледна нагоре.

— Перести облаци.

— Не напускай острова, преди да ти се обадя. Ако не ме чуеш до пет дни, значи са ме задържали. Ако това се случи, приближи се до континента достатъчно, за да уловиш сигнал, и се обади на този номер. — Той й подаде лист хартия. — Той ще ти помогне. — Известно време помълча. — Реших да изнеса тази информация в пресата.

— Ще стане голямо мазало.

— Няма друг начин. Светът трябва да разбере.

Форд потупа нежно Аби по рамото, изправяйки се пред нея в целия си висок ръст, непокорната му къдрава коса стърчеше на всички страни, а сивите му очи гледаха строго.

— Обещай ми, че няма да мърдаш от онзи остров и ще си траеш. Недей да се разхождаш наоколо с лодката. Провизиите ще ви стигнат за една седмица.

— Обещавам.

Аби кимна. Той отново я стисна за рамото.

— Успех, Аби. Беше страхотна асистентка. Съжалявам, че те забърках в това.

Аби изсумтя.

— Няма проблем, обичам да крада коли и да стрелят по мен.

Той се обърна и тя го проследи с поглед как се отдалечава по кея и след това по пътя. След това високата му, ъгловата фигура се изгуби зад завоя и тя внезапно се почувства невероятно самотна.

— И така, господин ЦРУ си тръгна — каза Джаки. — Изчука ли го вече?

— Джаки, престани. Той е два пъти по-стар от мен. Само секс ти се върти в главата.

— Че на кого не се върти?

Те отплаваха и докато напускаха пристанището, Джаки запали един джойнт. Лодката се движеше бавно и Аби се наслаждаваше на вечерта. Пред тях се появи големият, обрасъл с дървета остров Монро. Навлязоха в постоянното течение покрай Кътърс Нъбъл, преминаха покрай рифовете в южния му край, плясъците на разбиващите се вълни се редуваха като цъкане на бавен часовник. Аби направи широк завой покрай Нъбъл и докато се отдалечаваха от него, над главите им се оцъкли пълната луна. Ято чайки прелетя ниско и бързо като куршуми над водата, а високо над главите им се носеше един орел рибар, запътил се към гнездото си, стиснал в човката си една още жива, гърчеща се риба.

— Леле, погледни я! — възкликна Джаки и посочи с ръка на изток към пълната луна. — Като че ли всеки момент можеш да я докоснеш.

Аби увеличи оборотите, завъртя щурвала и насочи „Марея“ към остров Масъл ридж, поредица от тъмни хълмове на хоризонта, на разстояние от четири мили. Всичко наоколо изглеждаше толкова спокойно, толкова идеално, толкова безвременно… Струваше й се нереално, че някъде горе, на един далечен планетоид, точно в този миг едно оръжие може би се прицелва в Земята. И че само за части от секундата всичко това може да изчезне.