Дъглас Престън
Сблъсък (22)

22.

Форд седеше на земята с кръстосани крака, гледаше в огъня и слушаше звуците на нощната джунгла. Тъмната гора ги обграждаше като влажно подземие.

Кхон се пресегна, вдигна капака на тенджерата, която къкреше върху огъня и разбърка съдържанието й с пръчка. След това каза с натежал от скептицизъм глас:

— И така, какво следва? Как смяташ да взривиш мината?

Форд въздъхна и хвърли една съчка в огъня, без да каже нищо.

— В годините на полетата на смъртта — продължи Кхон, — видях как застрелват чичо ми в главата. Знаеш ли какво беше престъплението му? Притежаваше готварска тенджера.

— И защо са го наказвали със смърт?

— Такива са били червените кхмери. Такъв е бил начинът им на мислене. Щом притежава тенджера, значи не е приел духа на колективизма, на комунизма. Въобще не ги интересуваше, че той има петгодишен син, който умира от глад. Затова първо екзекутираха детето пред очите му, а после убиха и него. Разбираш ли, срещу какви хора се изправяш, Уайман?

Форд счупи още една съчка и хвърли парчетата в огъня.

— Разкажи ми за Брат номер шест.

— Той участвал в студентската група на Пол Пот в Париж през петдесетте. Станал член на Централния комитет по време на полетата на смъртта, известен е под името Та Прак.

— Произход?

— Образовано семейство от Пном Пен. Гаднярът заповядал убийството на собствените си роднини — братя, сестри, майка, баща, баба и дядо. Приемаше го като дело на честта, което доказва чистотата на неговите идеали.

— Симпатяга.

— След смъртта на Пол Пот през 1998 г., той изчезна някъде на север и започна да се занимава с контрабанда на наркотици и скъпоценни камъни. „Революционните му идеали“ се изродиха в престъпност.

— И какво го мотивира сега?

— Оцеляването. Чисто и просто.

— А не парите?

— За да оцелееш, ти трябват пари. Какво иска шибаният Брат номер шест? Сега ще ти кажа какво иска: да изживее последните си дни в мир и спокойствие и да умре от естествена смърт. За това мечтаят масовите убийци: да умрат от старост, заобиколени от децата и внуците си. Той е почти на осемдесет години, но се е вкопчил в живота като младеж. Всички тези ужасии в долината, мината, робите — всичко това е само за да успее да изцеди още някоя и друга годинка живот. Защото, разбираш ли, ако копелето отслаби дори за миг контрола, той е мъртъв и го знае. Дори собствените му войници няма да го подкрепят.

— И тогава астероидът пада в скута му.

Кхон го погледна през пламъците.

— Астероид ли?

Форд кимна.

— Експлозията, за която говорят монасите, кратерът, повалените дървета, радиоактивните скъпоценни камъни — всичко това свидетелства за сблъсък с астероид.

Кхон сви рамене и хвърли една съчка в огъня.

— Нека правителството ти се погрижи за това.

— Видя ли онези деца, които ровеха из купчината камъни? Това ги убива. Ако не унищожим мината, те ще умрат.

След миг мълчание Кхон бръкна в раницата си и измъкна една бутилка.

— „Джони Уокър“, черен етикет — каза той. — Прояснява съзнанието. — Той му подхвърли бутилката.

Форд я хвана, разви капачката и вдигна бутилката.

— Наздраве. — Отпи една глътка, после още една, след което я върна обратно. Кхон също пи и остави шишето между двамата. Вдигна капака на тенджерата, погледна ориза, кимна одобрително, махна тенджерата от огъня и разсипа в две купички.

Форд взе ориза и двамата започнаха да се хранят мълчаливо, докато огънят постепенно угасваше.

„Да изживее последните си дни в мир и спокойствие и да умре от естествена смърт.“ Ако наистина само това го мотивираше, може би нямаше да е чак толкова трудно да се разправи с Брат номер шест.

— Кхон, хрумна ми една идея.