Дъглас Престън
Сблъсък (82)

82.

Тишината беше нарушена от слабо поскръцване на колела — дежурният офицер влезе, бутайки пред себе количка с кафе.

— Каза, че в седем трябва да представиш препоръките си на президента — каза Форд. — Какви са възможностите?

Локууд разпери ръце.

— Доктор Чодри?

Чодри се почеса по фино оформената скула.

— Имаме дузина сателити, които обикалят Марс. Възнамерявахме да им дадем нова задача — да намерят източника на тези атаки. Но сега вие разполагате с координатите.

— Да — отвърна Майкълсън, — така ще можем да използваме един или повече сателити като оръжия, да ги разбием в извънземното оръжие с висока скорост.

Чодри поклати глава.

— Ефектът ще е като да хвърлите яйце срещу танк.

— Вариант две — каза Майкълсън, навеждайки се напред, — е да ги обстреляме с ядрени оръжия.

— Следващият прозорец за такава атака ще бъде най-малко след шест месеца — отвърна Чодри, — а самото пътуване до Марс ще продължи повече от година.

— Ядрената атака е единственото ни ефективно нападение — каза председателят на Обединения комитет на началник-щабовете.

Чодри се обърна към него, очевидно подновявайки някакъв стар, незавършен спор.

— Адмирале, съмнявам се, че извънземното оръжие ще си стои там и ще чака да го взривите.

— Мога ли да ви напомня, че оперативната дума е „машина“. Всъщност ние все още не сме съвсем сигурни, че това е оръжие — каза Локууд.

— Направо си е проклето оръжие — каза Майкълсън. — Ето как можем да се справим с него: приближаваме се откъм задната страна на Деймос, монтираме една бойна глава и я взривяваме така, че да нарушим орбитата му и да го запратим върху повърхността на планетата. Това е начинът.

Чодри заговори тихо.

— Моите уважения, генерале, но това оръжие със сигурност има сензори, които ще го предупредят за всяко приближаване. Този артефакт е творение на изключително развита технологична цивилизация. Наистина съм поразен, че вие, хора, искате да го гръмнете с ядрена бомба.

— Никой не предлага да го гърмим — каза Майкълсън. — Ние ще го изпарим.

— Събрали сме се тук като комитет от хлебарки, които обсъждат как да убият унищожителя на хлебарки — рече Чодри. — Всички военни предложения са безполезни — и изключително опасни — и колкото по-бързо приемем това, толкова по-добре.

В стаята се възцари напрегнато мълчание. Ставаше все по-горещо. Форд използва възможността да съблече сакото си и небрежно го метна на облегалката на стола. „Стръвта“, помисли си той. „Как се хваща риба. Или къртица, какъвто беше случаят.“