Дъглас Престън
Сблъсък (2)

2.

На следващата сутрин Аби бутна вратата на кафене „Кабърд“, понесла цял наръч вестници под мишница, и очилата й веднага се замъглиха от топлината. Тя ги свали, забърса ги с ъгъла на ризата си, сложи ги пак и се огледа. Приветливата закусвалня, построена от необработени дънери, с карирани перденца и мраморни маси беше почти празна, но тя откри Джаки да седи на обичайното си място в ъгъла и да пие кафе. Влажната утринна мъгла се диплеше край прозорците.

Аби се настани срещу нея и тръсна броя на „Ню Йорк Таймс“ върху масата, който при разгъването си разкри заглавието на първата страница.

Метеор озарява крайбрежието на Мейн

Портланд, Мейн. В 21.00 часа огромен метеор прелетя през небето на Мейн, създавайки една от най-забележителните метеоритни появи, наблюдавани в Нова Англия от десетилетия. Свидетели чак от Бостън и Нова Скотия съобщиха, че са видели впечатляващото огнено кълбо. Жителите на крайбрежието са чули гърмежи като при летенето на свръхзвукови самолети.

Данните, получени от метеоритната проследяваща система в Университета на Мейн в Ороно показват, че метеорът е бил няколко пъти по-ярък от пълна луна и може би е имал тегло около петдесет тона, когато е навлязъл в земната атмосфера. Единичната следа, която според свидетелите е оставял след себе си предполага, че е от желязно-никелов тип, тъй като вероятността такива да се разцепят при полет е по-малка, отколкото при по-често срещаните метеорити от каменно-железен или хондритов тип. Скоростта му е била изчислена от учените на 48 км/сек или около 100 000 мили в час — трийсет пъти по-бързо от стандартния пушечен куршум.

Доктор Стивън Чикъринг, професор по планетарна геология в Бостънския университет, заяви: „Това не е типичен метеорит. Това е най-яркият и най-голям метеор, забелязван над Източния бряг от десетилетия. Траекторията му го е отвела до океана, където е паднал“.

Освен това той обясни, че пътуването на метеорита през атмосферата е изпарило по-голямата част от масата му. Обектът, който е потънал в океана, добави още той, най-вероятно не е тежал повече от стотина фунта.

Аби вдигна глава и се ухили на Джаки.

— Чу ли това? Потънал в океана. Това пише във вестниците. — Тя се облегна назад и скръсти ръце, наслаждавайки се на учудения вид на Джаки.

— Добре — рече приятелката й, — явно си си наумила нещо.

Аби снижи гласа си.

— Двете с теб ще забогатеем.

Джаки завъртя очи с пренебрежение.

— Това съм го чувала и преди.

— Този път не се шегувам. — Аби се огледа. После измъкна сгънато парче хартия от джоба си и го разгъна на масата.

— Какво е това?

— Това е разпечатка на данните от метеорологична шамандура 44032 за периода между 4:40 и 5:40 по Гринуич. Това е шамандурата, която се намира от другата страна на рифа Уебър.

Джаки се втренчи в листа и сбърчи вежди.

— Знам я.

— Погледни към нивата на вълните. Мъртво спокойствие. Никаква промяна.

— И какво от това?

— Стофунтов метеорит се разбива в океана със скорост от сто хиляди мили в час и не причинява никакво вълнение?

Джаки сви рамене.

— Щом не се е приземил в океана, значи е паднал на сушата?

Аби се наведе напред, долепи дланите на ръцете си, гласът и се снижи до шепот и лицето й заблестя триумфално.

— На остров.

— И какво?

— Ами ще вземем назаем лодката на баща ми, ще претърсим острова и ще намерим метеорита.

— Ще вземем на заем? Имаш предвид да я задигнем. Баща ти никога няма да ти заеме лодката си.

— Да заемем, откраднем, конфискуваме, наречи го както искаш.

Лицето на Джаки помръкна.

— Моля те, не искам пак да гоним вятъра. Помниш ли, когато търсехме съкровището на Дикси Бул? И как попаднахме в беда, когато разкопавахме индианските могили?

— Тогава бяхме още деца.

— В залива Мъсконгъс има десетки острови, ще трябва да пребродим десетки хиляди акра. Никога няма да успеем да претърсим всичко.

— Няма да се наложи. Защото аз имам това. — Тя измъкна фотографията на метеора и я сложи върху картата на залива Мъсконгъс. — С помощта на тази снимка може да се екстраполира линията до хоризонта и след това да се начертае втора линия от тази точка до мястото, където е направена снимката. Метеоритът трябва да е паднал някъде по продължение на втората линия.

— Щом казваш.

Аби побутна картата към нея.

— Ето я втората линия. — Тя протегна ръка и прокара пръст по линията, която беше начертала с молив през картата. — Виж. Пресича се само с пет острова.

Сервитьорката се приближи, носейки две огромни парчета орехов пай. Аби бързо покри картата и снимката, и се облегна назад с усмивка.

— Хей, благодаря!

Когато сервитьорката се отдалечи, тя отново извади картата.

— Това е. Метеоритът е паднал на някой от тези острови. — Пръстът й почука по всеки един от тях, като междувременно тя казваше имената им: — Лаудс, Марш, Рип, Ег рок и Шарк. Можем да ги претърсим за по-малко от седмица.

— Кога? Сега ли?

— Трябва да изчакаме до края на май, когато баща ми ще бъде извън града.

Джаки скръсти ръце.

— И какво, по дяволите, ще правим с тоя метеорит?

— Ще го продадем.

Джаки се ококори.

— Че той струва ли нещо?

— Четвърт милион, половин милион. Това е.

— Майтапиш се.

Аби поклати глава.

— Проверих цените в Ибей, говорих с търговец на метеорити.

Джаки се облегна назад и луничавото й лице бавно се разтегна в усмивка.

— С теб съм.