Дъглас Престън
Сблъсък (25)

25.

Ег Рок беше най-пустият остров, който Аби беше виждала, малко по-голям от купчина скални блокове, обливани от вълните на Атлантическия океан. За по-малко от пет минути се увериха, че на острова няма никакъв кратер. След като го обиколиха, те поседнаха да починат на най-високия камък. Над главите им крещяха чайки, а в краката им вълните се разбиваха гръмотевично в скалите.

— Е? — каза Джаки, отпусната до нея. — Това си беше чист провал.

Аби преглътна тежко.

— Все пак ни остава Шарк.

— Да бе, точно така.

— Мъглата настъпва — каза Аби. От юг настъпваше тъмен облак, ниска, сива линия на хоризонта. Докато го наблюдаваха, той започна да поглъща остров Монеган, който посивя и постепенно изчезна. Малко по-късно изчезна и по-малкият остров Маняна, който се намираше близо до него. На всеки няколко секунди се чуваше сирената за предупреждение за мъгла.

Погледът и се премести към остров Шарк, парче земя с ширина около осем мили, не повече от два акра, незалесен и пуст. Той беше последен в списъка им. Ако метеоритът не беше паднал там… Тя хвърли едно камъче, тъжно размишлявайки върху шансовете им да открият кратера на Шарк. Облаците над главите им започнаха да се сгъстяват, изведнъж притъмня и замириса на студени мокри водорасли.

— Ще вали — каза Джаки. — Да се връщаме в лодката.

Аби кимна. Двете слязоха надолу по скалите, качиха се в гумената лодка и отплаваха. Океанът се беше успокоил, както често се случваше при мъгла. Аби загреба обратно към „Марея“ и след малко двете вече бяха на палубата. Аби отиде в рулевата кабина и провери нивото на горивото, акумулаторите и трюма. Запали двигателя и той тихо забоботи. Докато включваше електрониките, Джаки влезе при нея.

— Дай да си намерим някое хубаво заливче, да хвърлим котва и да се напоркаме.

— Отиваме на остров Шарк.

Джаки изстена.

— Само не и в мъглата, моля те. Главата още ме боли от онова вино, дето го пихме снощи.

— Чистият въздух ще те оправи. — Аби прегледа картата. Остров Шарк се намираше на около осем мили навътре в океана, заобиколен от подводни скали и рифове и изложен на опасни течения. Щеше да е адски трудно да слязат на него. Тя настрои станцията на климатичния канал и странно равният компютърен глас започна да чете прогнозата.

— Дай да останем известно време тук и да изчакаме мъглата да се разнесе — предложи Джаки.

— Сега ни е паднало. Морето е сравнително спокойно.

— Да, но мъглата!

— Имаме си радар и карта.

С приближаването на мъгливия облак над лодката се разпростря зловеща светлина.

Джаки се тръшна на стола до щурвала.

— Хайде, Аби, не може ли да починем за малко? Имам страшен махмурлук.

— Времето ще се разваля. Ако сега не използваме спокойното море, може да чакаме с дни. Виж — веднъж да стигнем там, за пет минути ще го обходим целия.

— Не, моля те.

Аби сложи ръка на рамото на приятелката си.

— Джаки, метеоритът ни чака.

Джаки изсумтя саркастично.

— Вдигни котва, първи помощник.

Докато Джаки се препъваше към носа, мъглата погълна лодката и светът им се сви до няколко ярда сивкав здрач.

Джаки вдигна котвата и я застопори.

— Ти си капитан Блай, знаеш ли го?

Без да сваля очи от картата, Аби леко завъртя кормилото и насочи носа на „Марея“ към остров Шарк.

— Ибей, дръж се, идваме!