Дъглас Престън
Сблъсък (89)

89.

Джаки се изсмя.

— Наистина си голямо куку, да знаеш. Голям късмет ще е да стигнем до пристанище в тая буря. А ти искаш да прекосим целия залив Мъсконгъс, само за да изпратим някакво съобщение? Не може ли да почака до утре?

— Нямаме представа колко време ще изчака оръжието, преди да стреля отново. Освен това нещо ми подсказва, че следващият изстрел ще бъде краят.

— Откъде една извънземна машина ще знае английски?

— Който е могъл да построи това, едва ли има езиков проблем. Освен това машината е подслушвала нашите радиочестоти поне от два месеца, откакто се е събудила.

— Щом е толкова напреднала, обади й се по радиостанцията.

— Стига, Джаки, дръж се сериозно. Дори и да успее да различи нашето обаждане сред милиарди други, едва ли ще го приеме като официално. Трябва ни силен, мощен сигнал, който да достигне до нея с ясно послание. Нещо, което да бъде прието като официална връзка със Земята.

Баща й се обърна към нея.

— Защо не оставим правителството да си свърши работата?

— Първо, те отказват да го приемат — отвърна Аби. — Или ще започнат да провеждат безкрайни съвещания, или направо ще стрелят в него. И в двата случая сме мъртви. На всичкото отгоре смятам, че ЦРУ се опитва да ни убие. Дори Форд се страхува от тях. Сега можем да разчитаме само на себе си — и веднага трябва да направим нещо по въпроса.

— За да стигнем до Кроу, трябва да преминем буйното течение край остров Рип и след това да прекосим три мили в открито море — каза баща й. — Никога няма да успеем в тази буря.

— Трябва да успеем.

— И според теб щом стигнем дотам — продължи Джаки, — ще влезем вътре с валсова стъпка и ще им кажем: „Хей, може ли да ви вземем оборудването на заем, за да се обадим на едни извънземни на Марс?“

— Ще ги принудим насила, ако е необходимо.

— С какво? С абордажна кука?

Аби я погледна.

— Джаки, ти въобще не схващаш, нали? Нападат Земята. Ние може би сме единствените, които го знаят.

— Майната му — каза Джаки. — Да гласуваме. — Тя погледна към Строу. — Какво ще кажеш? Аз съм „за“ да тръгнем към Вайнълхевън.

Аби погледна към баща си, бледите му очи бяха кървясали, от брадата му се стичаше вода. Той я погледна в отговор.

— Аби, сигурна ли си в това?

— Не съвсем.

— Просто си стигнала до този извод, базирайки се на знанията си?

— Да.

— Не ми звучи твърде нормално.

— Така си е. Но не са измислици. Моля те, татко, повярвай ми… поне този път.

Той помълча доста време, след което кимна и се обърна към Джаки.

— Отиваме на остров Кроу. Джаки, ти ще застанеш на радиолокатора. Аби, ти си навигатор. Аз поемам щурвала.