Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (6)

6.

Нощ е. Само кучето не спи. Един от ремъците под брадата му се е разхлабил. То отпуска глава и ме зяпа. От провисналите му бърни капят лиги. За какво ли мисли? Дали за ядене? Челюстите не са му необходими вече. Храната се отвежда направо в стомаха му посредством система. Дали кучето съзнава какво вижда, когато гледа мен? Бледожълто кълбо, плуващо в зеленикав аквариум — как ли изглеждам в очите на околните? Би ми се искало нощем кучето да е пуснато на воля. И да сложат маса пред аквариума. На нея то ще може да лежи, отпуснало муцуна върху лапите си. С едното око ще гледа мен, с другото ще следи вратата. От време на време ще става да се разкърши, ще се прозява, ще души аквариума, ще маха опашка и ще близва стъклото.

Заедно току-виж успеем да се измъкнем оттук. Колко ли дълго мога да просъществувам без вода? Някои породи кучета имат мека захапка — да, но колко мека? Дали за кучето би било възможно да провре глава и да ме подхване с муцуна? Както се вдига пале. Озовем ли се веднъж навън, ще трябва бързо да се гмурна в най-близкия водоизточник. Ами после? Всъщност нали не съм неподвижен. В последно време все по-успешно контролирам ушите си. Ако ги мърдам едновременно, бих могъл да запоря водите като малък кораб с лопатни колела. Само че не успея ли да ги синхронизирам, има да се въртя в кръг, докато ме напуснат всички сили.

Успявам да привлека погледа на кучето То веднага вдига глава и изправя уши. Отпуска долната челюст, провисва език. Съсредоточавам се до краен предел. Щом мога да предавам на младата жена мисли по телепатия, би трябвало да успея и при кучето. Кучето дали говори — или мисли? Какво да му кажа: „Тук, донеси тук!“? Дай ми знак, решавам аз. Излай, проскимти или изджавкай! Кучето става неспокойно в ремъчния си пояс. Краката му препускат, системите се разлюляват. Муцуната му освирепява, то се озъбва и се нахвърля на най-близката система. Успява. Системата се откача и провисва. Каква я забърках? Мисля колкото може по-напрегнато: „Браво, баубау, браво… само кротко.“ Кучето пуска системата и запъхтяно клюмва глава. Следи ме скришом, сякаш го е страх да не го набия.

Защо не опитам още веднъж? Трябва да разбера дали влизам в контакт с кучето, или това, което стана, е просто случайност. Отново търся погледа му, включвам на хипноза и мисля: „Ай, че хубава лапа!“ Дясната лапа на кучето започва да потреперва. Вдига се и се изправя. Дращи безцелно във въздуха. Сетне кучето захваща да я лиже. Лиже я с цял език, все по-настървено. Докато накрая това започва да изглежда почти непристойно.