Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (13)

13

Научните светила на „Биомаш“, включително професорът и доцентката, са на някакъв конгрес. Сега стажантът минава сам на визитация. Но той не ми обръща много-много внимание. Като че ли повече го интересува апаратурата. Почти цялата вътрешна стена на лабораторията е покрита от лентите, на които са отпечатани злополучните ми словесни излияния. Стажантът е закарфичил бълваните от мен нелепости в цяла редица. Под тях е окачил електроенцефалограмите, които отчитат електрическите токове в мозъка ми. В състояние е да седи с часове, без да откъсва поглед от лентите и обзет от мрачна решителност — същата решителност, с която навремето египтологът Шамполион трябва да се е посветил на Розетския камък, за да намери ключа към загадката на йероглифите.

Стажантът сякаш е убеден, че става дума за дефект в апаратурата. Тоест не че аз не умея да чета, а че нещо в техниката отчита грешно резултатите. Вчера разглоби не само УМНИКА, но и ЛИПСАТА. Изведнъж лишен от възможността да следя такива съществени страни на душевността си, аз се чувствах необичайно. Нито веднъж не помислих за Ема. На всичко отгоре стажантът не успя да сглоби осцилоскопа и се видя принуден да извика по телефона представител на фирмата производителка. Удоволствието едва ли е излязло евтино, тъй като беше три часът сутринта. Но може би всичко това влиза в гаранционното обслужване. Дали и аз влизам в гаранционния договор?

Имахме упражнения по четене. Неколкократно на екрана се появява маймуната с банана. Аз отговарях по морзовата азбука, но упорито избягвах М-то. Стараех се да не допускам всеки път една и съща грешка. Да сигнализирам веднъж Т, друг път Х, а най-често какви да е врели-некипели. Стажантът грижливо събира всичките ми отговори и ги закачва на стената.

Тази сутрин ми се предложи чудесна изненада. Както бездействах и усвоявах закуската, мина визитацията. Но стажантът не се появи сам. След него се мъкнеше и шимпанзето, което, по думите на Ева, в тази сграда е известно под името Флинк. Сега двамата вървяха заедно: напред стажантът с изтърканото сабо, както винаги с разгърдена престилка, а след него Флинк — с малката, шита по мярка престилка, грижливо закопчана от горе до долу. Скръстил ръце на гърба и с дълбоки бръчки на челото, Флинк можеше да мине за двойник на професора. Двамата имат дори еднакъв цвят на лицето.

Стажантът подаде глава в нишата и драсна с пръст по стъклото на аквариума, а Флинк се покатери върху най-горния осцилоскоп. Разположи се там и се изпъчи, сякаш се чувстваше главен директор на „Биомаш“. Флинк живее затворен на тавана, където има специално отделение за маймуните. Но сега е на свободен режим. Предполагам, че това не е случайна прищявка на институтското ръководство, а част от някаква програма за ресоциализация.

Ето че Флинк слезе на земята. Сега се клати по пътечките между лабораторните маси с разкрачената походка на Граучо Маркс. И все нещо бърника. Иде ми да го перна през пръстите. Стажантът го е оставил без всякакъв надзор. Дори сякаш се забавлява, че Флинк всичко иска да пипне и не престава да се кълчоти.

Забелязах и нещо, което ме разтревожи: стажантът не е равнодушен към Ема. Ухажва я. А днес следобед донесе и пасти за кафето. Двамата с Ема седят в края на дългата маса с пластмасовите си чашки вместо чинии, използват за пастите две разкъсани и разгънати мукавени чаши. Върху статива са сложили вестник, да не би кучето да види пастите. Ако кучето види нещо вкусно, това може да провали опитите със стомашните сокове. Флинк получи своята паста предварително, за да остави двамата на мира. Затова той клечи сега пред отвора на нишата и ми пречи да ги наблюдавам, да ги надзиравам. Хили ми се право в лицето с широката си мутра. Дългите му пръсти все нещо шарят. Но преди всичко Флинк иска да общува. Той знае стотици знаци от езика на глухонемите. Гръклянът му е така устроен, че нормалният говор е немислим при него. Затова пък Флинк се нарежда сред все по-многобройните маймуни, усвоили мимическия език, с най-известен представител женската горила Коко.

За мен е много по-просто да разгадавам знаците на Флинк, отколкото да се ориентирам по заваления брътвеж на стажанта с неговите отпуснати устни. Ала за жалост Флинк не казва нищо интересно. Уви! При сегашното положение получавам информация само от Ема. Флинк би могъл чудесно да я допълва, стига да не беше така безнадеждно обсебен от собствената си значимост — голяма част от това, което бълва, е като ехо от визитационните реплики на професора. Но което е още по-неприятно: Флинк ми препречва гледката! Какво ли правят стажантът и Ема?! Ето че сега дори пушат — нещо строго забранено тук в лабораторията!

Флинк поклаща напред-назад главата си, която прилича на кокосов орех; изведнъж ме пита:

— Защо не проявяваш усърдие?!

— Не е твоя работа! — включвам аз на телепатия За миг Флинк остава безкрайно слисан и се хваща за изпъкналото си чело. Следователно посланието ми стигна до него. Самият аз почти се въодушевявам — досега само Ема и може би кучето се поддаваха на телепатия. Въодушевлението ми е толкова силно, че СЪРДИТКО бие тревога. Стажантът веднага дотърчава, поглежда първо СЪРДИТКО, сетне Флинк. Вдига заканително пръст към Флинк, тоест остава с несправедливото убеждение, че той е бърникал някой от щекерите-бананки. След като превключва СЪРДИТКО на нулево положение, стажантът се оттегля да допие кафето си в компанията на Ема.

Правя опит да извикам Ема, но Флинк ми препречва пътя и аз се виждам принуден да прекратя незабавно усилията си. Никак не държа любовните ми послания до Ема да минават през Флинк.

— Защо не проявяваш усърдие?! — жестикулира отново Флинк. — Я виж мен! Най-привилегированото шимпанзе на „Биомаш“. Защото винаги съм усърден!

Отвръщам му с мълчание.

— Сигурно си прекалено тъп! — продължава Флинк и дърпа двете си уши, за да изглежда истински глупав.

И този път му отвръщам с мълчание. Мълча си дори когато Флинк потапя черни пръсти в аквариума и ме побутва. Само се отмествам в смирение. Но ето че Флинк увисва на електрическия кабел и с едно люшване се засилва да скочи върху апаратурата. За миг виждам само искри и развихрени слънца. Кабелът спира да се люлее и зрителните ми възприятия се наместват: аварийният душ вляво, кучето пред мен и дневната светлина отдясно. Сега Флинк се мъдри върху УМНИКА и ревностно натиска разните копчета. По екрана пробягват картинки като от бързо прелистван буквар. Флинк задържа картината с маймуната и полуобеления банан. Тупа се по гърдите, дращи с пръст по екрана и няколко пъти повтаря:

— Маймуна, маймуна, маймуна…

— Идиот — мисля си аз и за миг това го кара да онемее.

Веднага се разкайвам за откровеността си. Нямам представа какво може да направи Флинк, ако го предизвикат. Само за миг той може да сграбчи някой тежък предмет, статив или микроскоп и да го запрати по аквариума.

Но Флинк прави нещо съвсем друго; започва да бърника стъкленицата с опияняващия разтвор, онази, дето е свързана с УМНИКА, и се включва при правилен отговор. Крещя, за да го спра… В следващия миг точно върху темето ми се излива цял душ. Веднага политам, извисявам се над околния свят като балон, пълен със смехотворен газ. Институтът, шимпанзето, Ема и стажантът остават някъде под мен. Мозъкът ми се издига като гъба на водородна бомба, а под него се ширват необозрими селения на блаженство.