Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (49)

49

Решил съм да бягам оттук. Задушавам се вече в този затворен кръг на собствени фантасмагории и напразни надежди за по-достойно бъдеще. На практика успешното бягство е почти немислимо. Но нима имам какво да губя? Изборът е между бягство и самоубийство. Следователно нямам какво да губя. Само че ми липсва каквато и да е, дори най-смътна представа, как да подхвана нещата. Лежа и си мисля със завист за класическите бегълци: Казанова, който успява да се измъкне от тъмницата в Двореца на дожовете, или граф Монте Кристо, който се пъхва в чувал на мястото на един мъртвец и така бива изхвърлен в морето. Колко просто им е било. За моето бягство няма от кого да се поуча. Пациент, който се надига от операционната маса, омотан в чаршафи и системи, с аграфи и жици по тялото, хуква навън по коридора и тика пред себе си апарата за изкуствено дишане като детска количка: такъв пример ми трябва на мен!

Ако не успея, ще посегна на живота си. Струва ми се разумно да обмисля всичко в обратен ред, като започни от втората възможност. Провали ли се веднъж бягството, не мога да разчитам, че ще бъда в такова състояние на духа, което да ми подскаже верния път към самоубийството. Има примери за необичайни самоубийства: за един римски роб разправят, че сложил край на живота си, като престанал да диша, но в наше време не е доказано доколко това е възможно. За някои примитивни народи се твърди, че хората просто решават да умрат и изчезват. Мога ли да разчитам на такова самоубийство? Колко време ще ми е необходимо за него? Няма ли уредите да ме засекат още преди това? Какъв е възможният за мен път към смъртта? След като на теория шансовете са да живея още 800 години.

Нужна ми е помощ. Кой ще ми помогне? Персоналът — едва ли. Ако умра, може би ще съкратят бюджета на лабораторията. Персоналът ще бъде застрашен от смяна на работното място. Следователно не мога да разчитам на доброволна помощ. Ами ако подлъжа някого да направи нещо непредвидено, тъй че да ме изтърват върху плочките на пода. Дали ще умра? Все пак не съм яйце, а мека, доста податлива маса, пресечена от снопове и влакна — досущ като пръстта в коренището на дърво. Може би само ще се разсмеят, ще ме вдигнат, ще ме изплакнат и ще ме пуснат отново в аквариума.

Ако се промени микроклиматът в самия аквариум, ще умра. Може да не е веднага, но не бих оцелял при едно рязко покачване или спадане на температурата. Не бих оцелял и при промяна на химическия състав на разтвора. Ако кислородният апарат излезе от строя за по-продължително време, смъртта ми е сигурна. Но тук отново възникват два съществени момента: нали някой трябва да изключи кислородния апарат. И като го изключи, това не бива да задейства алармената система, нито пък автоматичния резервен апарат. В редки случаи все пак е възможно контролната инсталация да е изключена за известно време. Например докато правеха ремонта и прокарваха нови кабели. След колко ли време ще има нов ремонт?

Едно е ясно: докато обмислям плана си, докторите от визитацията непременно трябва да останат с впечатление, че проявявам усърдие. Изходното положение не е лошо, нали току-що получих похвала, че отбелязвам напредък. Може би щеше да е по-добре, ако напредъкът се забележеше по-късно, тоест след като започна да готвя бягство или самоубийство. И все пак изходното положение не е лошо. Едва ли ще се досетят, че кроя нещо. Освен ако не са ме включили към някакво свръхсложно устройство, което да чете мислите ми — но не ми се вярва. В такъв случай щяха да си спестят главоболията как да влязат във връзка с мен; да прескочат морзовата азбука, присаждането на антените, слушалковите очила и гадаенето по устните. Не, те не могат да четат мислите ми. Затова пък може би аз умея да чета част от техните мисли. Ако успея да се усъвършенствам в четенето на мисли, несъмнено ще имам известно предимство. Но толкова рядко засичам някого в моя обсег на действие. Тази сутрин на визитация само ми махнаха от вратата. А и Ема не се задържа вече край Омега. Храненето е рационализирано. Ема разнася малки дажби във водноразтворими капсули. Пуска ни каквото трябва и изчезва.