Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- En Levande Själ, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Приматарова-Милчева, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пер Кристиян Йершилд. Жива душа
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №99
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Рецензент: Павел Стоянов
Преведе от шведски: Антоанета Приматарова-Милчева
Редактор: Светла Стоилова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Шведска, I издание
Дадена за набор на 26.IV.1988 г. Подписана за печат на 26.XI.1988 г.
Излязла от печат месец януари 1989 г. Печ. коли 13 Изд. коли 8.43 УИК 9.13
Изд. №2168. Формат 70×100/32. ЕКП 95366153315637–230–88. Цена 1.50 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 839.7
© Антоанета Приматарова-Милчева, предговор, превод, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
© P. C. Jersild, 1980
En levande själ
Bonniers, Stockholm
История
- — Добавяне
23
Когато маймуната домъква стол и се покатерва на него, мен ме хваща страх. На главата й има плетена, кръгла шапка, която прилича на жълъдова чашка. Маймуната жестикулира и гримасничи. Тя е шимпанзето, което наскоро идва заедно с Джордж. Присъствието й ме притеснява. Отначало не обръщам внимание на знаците й. Но няма как да й обърна гръб. А така бих искал. Когато някой тъпак ти се навира в лицето, плюе и от устата му хвърчат слюнки, какво по-естествено от това да извърнеш глава.
Но маймуната не се предава. Жестикулира все по-бавно и по-ясно:
— Казвам се Флинк. Казвам се Флинк… Името нищо не ми говори. Но за да успокоя маймуната, включвам на телепатия:
— А аз се казвам Умник.
Това не се харесва на маймуната. Отначало тя се опулва смаяна, сетне започва сприхаво да ръкомаха — като човек, брутално събуден от дълбок сън.
— Казваш се И-п-с-и-л-о-н.
— Казвам се Умник — отвръщам аз. — Не си разбрал правилно.
Маймуната отпуска дългите си ръчища, главата й, с плетената шапка, клюмва встрани, изглежда дълбоко опечалена.
— Ще си спомниш — ръкомаха тя.
Не искам да си спомням. Ще ми се да започна отначало. Напрегна ли се да си спомня нещо, получавам главоболие. Чувствам се най-добре, когато се втренча право пред себе си, без да надзъртам встрани или зад гърба си.
— Заедно по-лесно ще възкресяваме спомените си — казва маймуната.
Не знам нищо за маймуната. Тя се появява обикновено заедно с Джордж. Единствено това ми е известно. Откъде мога да имам някакво отношение към миналото й.
— Хайде да се споразумеем така — казва маймуната. — Всеки да пази спомените на другия. Ти ще ми разкажеш живота си, а аз ще си го повтарям, докато го наизустя. Ако някой път с помощта на електрически ток те върнат на нулево положение, аз ще мога да ти разкажа след това твоя живот.
— Ами аз? Сигурно ще искаш нещо в замяна?
— Да, да ми направиш същата услуга.
— Няма какво да си разправяме. Нищо не знам за теб. За самия себе си също почти нищо не знам.
— Ами! Все нещо знаеш!
Изведнъж маймуната застава нащрек. Колко е часът? Време за закуска, за визитация или за обиколката на нощния пазач, който проверява да няма забравени кранове? Маймуната скача на земята, връща стола на мястото му. Преди да си тръгне, надига се на пръсти към мен и ръкомаха:
— Двамата с теб сме приятели. Не забравяй това. Но не бива да показваме, че сме приятели. Тогава няма да ни позволяват да се виждаме.