Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (28)

28

Ема и стажантът — който всъщност се казва Кърт — ме пренесоха в санитарния възел. За миг, съвсем кратък миг, реших, че ще ме изхвърлят. Но осъзнах колко глупава е тази мисъл; такъв като мен и със злато не може да се купи. Причината за временното преместване се оказа съвсем друга: електротехниците трябвало да работят нещо в лабораторията. Какво породи краткотрайната ми смъртна уплаха? Дали това, че губя чувство за устойчивост, когато местят аквариума? Ще говоря с професора. Той би трябвало да намери обяснение за връзката между пътна болест и страх.

Сега кротувам в стъклената си вана върху плота на умивалника, между шишета и съдове от неръждаема стомана. Тъй като тук връзката между мен и електрическата мрежа е импровизирана, Ема остава да ме пази.

Тя се е покачила на масата срещу мен и седи отгоре, подпряла глава на събраните си колена. Лявата ръка е подпъхнала под краката, а с дясната като с ветрило пропъжда дима от цигарата. До нея лежи коледният каталог на голям универсален магазин. Когато ми се чете, предлагат ми почти винаги само каталози и проспекти. Изборът е между тях и комиксите. Комиксите ме отегчават; затова се примирявам с каталози на мебелни къщи, магазини за железарски стоки, проспекти за холандски лалета или лаконични упътвания към супи на прах за любителите на планината.

Вестниците са строго забранени. Професорът се обоснова с две съвсем различни причини: Във вестниците винаги се предъвквало едно и също, следователно щели да ме отегчават, а и напоследък пишело само за войни и мизерия, от което пък щяло да се вълнувам. А като се вълнувам, може да се наложат „неврохимически корекции“, тоест да добавят успокоителни разтвори във водата на аквариума. Средата, в която живея, и без това е достатъчно изкуствена.

— Как се чувстваш, честно! — пита Ема; тя не прибягва до слушалковите очила — двамата и сега предпочитаме собствената си система със следене на устните и телепатия.

— Когато си край мен, всичко е наред.

— Ипсилон, не е хубаво да се привързваш толкова само към един човек.

— Не го правя нарочно.

Димът от цигарата влиза право в очите на Ема. Тя кашля, мига и гаси фаса в умивалника.

— Но ако по някаква причина аз престана да работя тук… нима това ще означава пълен срив за теб?

— Няма да ми позволят да стигна до срив.

— Може да ти се стори глупаво, но понякога си мисля: Защо вечер Ипсилон да не идва с мен у дома, ще му наглася аквариум в кухнята, пък сутрин ще се връщаме тук заедно и ще си провеждат експериментите…

— Пита ли дали може?

— Не ставай смешен!

Ема запалва поредната цигара, придърпва коледния каталог и казва:

— Да ти почета ли за царството на играчките?

— Искаш да ми кажеш нещо съвсем друго, нали? Ема смачква почти неначената цигара и зарива лице в шепи.

— Е, казвай?

Тя хлипа и клати глава. След това избърсва нос и обляга тил на облицованата с плочки стена.

— Това няма нищо общо с теб, трябва да се махна за известно време оттук. Цялата тази есен всичко вървеше с краката нагоре. А сега скъсвам и с голямата си любов, надявам се поне.

За пръв път тя споменава, че има приятел. Но аз и без това се досещах.

— Как се казва той?

— Как се казва ли?! По дяволите, какво значение има… А знаеш, че и професорът ни забранява да говорим с теб за личния си живот!

— Какво ще рече да се махнеш за известно време?

— Излизам за две седмици в отпуск. Сметнах, че трябва да ти кажа. Плаши ме преголямата ти привързаност. А и ревнивостта ти. Биваше ли толкова ревност заради шапката, която изплетох на Флинк!

— Но ще се върнеш, нали?

— Ще се върна. Ще ми обещаеш ли нещо, докато ме няма?

— Да чуя най-напред какво.

— Не, обещай ми… добре де: искам да бъдеш усърден, да се стараеш с всички сили. Не бъди вироглав. Вироглавостта доникъде не води. А имай и повече доверие в нас. Всички ти желаем доброто. И уверявам те, ти си любимецът на професора.

— Понякога се чувствам малко изоставен, просто не мога да се отърся от тази мисъл.

— Знам, имаше тук един мозък миналата…

— Да???

— Вече млъквам! Много се разприказвах. Някои стават жертва на собствената си мнителност, Ипсилон. Само толкова мога да ти кажа.

Ема се смъква на земята, прегръща аквариума и притиска дясната си страна към предното стъкло. Дъхът й го замъглява с голям облак — като онези, в които вписват думите на героите от комиксите, само че празен.