Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (40)

40

Чувствам се на седмото небе от щастие: с усмивка на уста, Ема отново е тук. Почерняла, бъбрива, мила. Връща се от курорт. Кълне се, че предварително ми била казала. Съобщи ми, че ще излиза в отпуск — но не и че ще ходи на курорт. Какъв смисъл има обаче да се муся за такова нещо; заминала е с твърдото убеждение, че ме е предупредила, а и нали отново е тук. И двамата сияем от щастие, но като я гледам нея, аз се чувствам тъй бледолик.

Тази сутрин бях изкъпан най-порядъчно. Къпането не беше поверено на заместничките на Ема, които се грижеха за мен. За това можех да бъда само благодарен, нямах никакво желание да ме изтърват на пода. Днес за пръв път взех и душ. Оставихме душа да струи по два от висящите ми нерви, за да изпитам това удоволствие. О, благодат на пролетния дъждец!

Вече свършихме и аз нямам търпение Ема да седне и да ми разкаже за курорта си. Тя иска първо да се преоблече, но аз настоявам: „Седни, само за миг.“ Ема сяда и обляга чело на аквариума. Загорялата й от слънцето кожа става бледа като платно, когато се допира до стъклото.

— Сама ли замина, Ема?!

— Не.

— А с кого??

— С една приятелка. Кой тръгва сам на курорт, особено пък жена.

Да, разбира се. Много бих се тревожил, ако ми беше казала, че заминава сама за Средиземно море.

— Получи ли картичката?

— Каква картичка??

— От мен.

— Никаква поща не съм получавал. Сама знаеш: никой не ми пише!

— Крайно време беше това да се промени. Картичката сигурно ще пристигне в най-близките дни.

— Какво правехте вечер?

— О, много бързаш. През деня ходехме на плаж. От десет до два. И после от четири до седем часа.

— Цялата ли си така хубаво почерняла?

Ема заканително вдига пръст, но не изглежда разсърдена; по-скоро доволна, сякаш съм й направил комплимент. Продължава да разказва за продавача на сладолед, за моряка, който давал лодки под наем, за старицата, която продавала дантели, и за плъпналите навсякъде шумни германци. Не се къпала в морето, било прекалено студено и мръсно. Виж, водно колело можело да се кара. А за плуване влизали в басейна.

— Басейнът силно ли беше хлориран? Мислиш ли, че бих могъл да поплувам и аз в него?

Целият проблем е в моята стеснителност. Всъщност ми се иска да извикам на Ема: „Гушни се при мен!“ Но ще й го кажа — преди да отлети днешният ден.

— А какво правехте вечер?

— Всяко нещо с времето си! Още не сме преполовили деня. Обядът си приготвяхме сами. Купувахме пушен бут, яйца, плодове и зеленчуци и си готвехме. Разполагахме и с кухня. Е, по-скоро с бокс.

— А през цялото ли време имахте слънце?

— Два дни беше облачно, а една цяла нощ гърмя и трещя. Но сега трябва да се преоблека. Ще се видим в почивката за кафе!

Ема изчезва. Аз оставам да се боря с надеждите си. Днес следобед ще я питам. Пък да става каквото ще. Знам, че ме приема такъв, какъвто съм, че не я отблъсква необикновената ми външност. Външността занимава мъжа и жената само в началото на една връзка; след това те вече не й обръщат внимание. Да, а аз как обръщам внимание на външността на Ема. Тя не само е почерняла. Струва ми се и някак по-женствена, отслабнала в лице, с подчертани и изваяни страни. Отива й.

Минават няколко часа, преди Ема да се появи отново. Аз лежа и зяпам съквартирантите си: Ръката и Омега. Ема, разбира се, е страшно заета — между другото с мишките. Дали и на тях е изпратила картичка? Дебела, жилава картичка, че да не могат да я сдъвчат.

Когато най-сетне идва, Ема е с нова червена рокля на жълти квадратчета. Косата си е вързала с тюркоазен шал. С ръце в джобовете на роклята, тя се завърта пред мен като манекен. Нали не мога да ръкопляскам, мърдам уши. И аквариумът се накъдря от вълнички — минути след това продължавам да се люлея, а светът ми изглежда разслоен, разкривен. От Ема остават само големи, сецесионни цветни петна.

Тя подпира брадичка с една ръка. С другата гали стъклото между нас, сякаш иска да успокои разлюляната вода.

— А вечер излизахте на танци?!

— Вечер излизахме на ресторант — отвръща тя с насмешка.

— Как бяха цените?

— Наполовина от тукашните. Виното и млякото имаха една цена.

Вино ли? Знам, че съм пил вино. Кога?? Тъкмо сега страшно ми се припи вино, шампанско. Така ми се иска Ема да излее половин бутилка в аквариума. Да почувствам как малките щипещи мехурчета плъзват из гънките и кухините ми.

— Но след това все пак ходехте и на танци?

— Няма да ти кажа!

— Дори не сте влизали в дискотека?

— Трябва да вървя вече. Продължението в следващия брой!

Пак останах с неизреченото: „Гушни се при мен!“ Може би пък си заслужава да почакам до утрешната баня, за да поставя въпроса ребром. Ема обеща и утре да ме изкъпе с душа.