Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (55)

55

Селекционирането се осъществява по следния начин: всеки зародиш виси на стъклена преграда с кръгъл отвор, който може да има различни размери. Телцето остава от долната страна на отвора, а главичката от горната. Стъклената преграда минава на нивото на ушните канали. Ембрионите постъпват в лабораторията между 8-та и 12-тата седмица от развитието си. Всички те са отделени от майчината утроба при законни аборти. Зародиши, които не са навлезли в осмата седмица, не се приемат, тъй като не оцеляват. Зародиши, излезли от дванайстата седмица, не се допускат пък поради юридическо-технически съображения.

След като всеки ембрион се постави в отвор с подходящ диаметър, мозъкът се оголва чрез напречен разрез на височината на ушните канали и очните кухини. Мозъчната ципа остава незасегната при тази операция. След отстраняването на черепната кутия ембрионалният мозък расте вече свободно. Тялото обаче не бива да надхвърля определена дължина — 13 сантиметра от най-долния вратен прешлен до петите. Допусне ли се да достигне по-голяма дължина, това вече води до допълнително натоварване на кръвообращението. Зародиши с дължина под десет сантиметра имат от друга страна недостатъчно големи сърца, за да кръвоснабдяват набъбващите мозъци. Необходимо е ембрионалните „кръвни помпи“ да са поне колкото миши сърца. По-малки сърца могат да поемат за известно време кръвоснабдяването на подрастващия мозък, това обаче води до покачване на пулса до над 160 удара в минута, тоест до прехвърляне на критичната граница.

Ембрионите се съхраняват в течна среда. Ваните им са херметически изолирани. Течността няма дял в снабдяването с кислород и хранителни вещества — предназначението й е да пази зародишите от съсухряне, както и от външни сътресения, кислородът и храната се разнасят в тялото на зародиша от нормалната кръвоносна система. Само че белите дробове не са в състояние да снабдяват кръвта с кислород поради своята недоразвитост. Затова всеки зародиш е включен към изкуствени бели дробове посредством пъпната връв и плацентата.

Обикновено ембрионалният мозък удвоява теглото си за 22 дни. Когато достигне 600 грама, растежът му се прекъсва с хормони. Готовият зародиш има оголен мозък с големина на грейпфрут, т.е. с диаметър 13 сантиметра, колкото е и дължината му от шията надолу. Ако мозъкът се остави да расте по-нататък, кръвоснабдяването му става вече невъзможно. С изключение на белите дробове, всички органи на зародиша функционират самостоятелно. Неразвити остават обаче сетивните му органи — очите, ушите и т.н. Също така мускулатурата — с изключение на сърдечния мускул. Към неразвитите органи спадат и бъбреците. Затова освен към белодробна система, всеки зародиш е свързан и с двойка изкуствени бъбреци. Целият организъм е една затворена система, но ако химическото й равновесие се наруши, не е проблем то да бъде възстановено с помощта на изкуствените бели дробове и бъбреци.

Така подрастващият мозък се различава анатомически от оформящите се в майчината утроба мозъци. Гънките на големия му дял са по-слабо изразени. Освен това той може да приема разнообразни форми, без това да се отразява на функционирането му. Някои растат топчести, други яйцевидни, а трети и четвърти приличат на цветно зеле или на пачи крак.

Същинската цел е да се упражнява контрол над вътрешното развитие на ембрионалните мозъци. Потискат се процесите в дясното полукълбо и така се селекционират мозъци с две леви половини. Само по отношение на функциите, nota bene. За простото око стават различими разделителната бразда и традиционната лява, съответно дясна половина. Ембрионален мозък, който се развива в утроба, следва заложбите на майката. Липсва ли мозъкът на майката — както в нашия случай, — за формираща матрица може да послужи мозъкът на друг възрастен. Именно това е нашата задача.

Кубичните инкубатори, в които ембрионите висят на стъклена преграда в течна среда, са отделени помежду си от шлюзове. Това са вани, в които има само течност. Те са необходими, за да може при преминаването ни от един зародиш към следващия да се избегне всякакво пряко смесване на двете течни среди. Процесът изисква пълна стерилност. Без междинни шлюзове цялата серия бързо би се заразила, в случай че някой зародиш бъде нападнат от микроорганизми. Подрастващите мозъци имат изключително слаба имунна защита.

Нормалният ни престой при всеки зародиш е четири денонощия. Това е оптималният период за „налагането“ на нашата матрица върху ембрионалния мозък. След четири денонощия преминаваме през шлюза към следващия инкубатор. „Налагането“ на матрицата или процеса на залагане на нашите данни в ембрионалните мозъци трябва да се повтори след 22 денонощия. Тоест обслужваме пет ембриона едновременно. Две денонощия ни остават за почивка и преглед. Тези 48 часа прекарваме в стария аквариум в малката лаборатория. Обикновено подрастващият мозък достига идеалното си тегло от 600 г за 14 седмици. След „основен преглед“ започваме работа с нова серия.

Готовите ембрионални мозъци се прехвърлят в т.нар. пашкули, според тукашния жаргон. Пашкулът представлява метален резервоар с височина 1 метър, ширина около 30 см и дължина 50 см. Той вмества всичко необходимо за поддържането на мозъка: белодробна система, изкуствени бъбреци, терморегулатор, контролно табло и т.н. Пашкулите не се конструират еднотипно. В някои от тях телцето под мозъка остава и сърцето запазва функциите си на кръвоснабдителна помпа също както в периода на подрастване. В други тялото се отстранява и мозъкът се поставя в подхранващ разтвор. Има и пашкули, в които мозъкът се съхранява в стерилна плазма или в сгъстен кислород.

Конструкцията на пашкула се определя от изискванията на потребителя. Тъй като мозъчното вещество е относително нечувствително към йонизиращи облъчвания, сериозен клиент на нашите продукти е атомната индустрия с всички нейни клонове за военни и мирни цели. Ако облъчването е много силно, мозъкът може да се постави в живачна среда. Космическата индустрия от своя страна има високи изисквания към удароустойчивостта на нашите продукти. Благодарение на еластичността си в нормално състояние мозъкът не е особено чувствителен към сътресения, но за космически цели понякога се налага предвиждането на няколко хидравлични щита. Най-много мозъци обаче се използват при статични условия в различни клонове на промишлеността и науката. В тези случаи трудностите се свеждат до това, как да се подсигури стерилна среда. Повечето клиенти имат опит с модерни електронни машини и тяхната поддръжка, но рисковият фактор „зараза“ налага да се преосмислят мерките по сигурността и в някои случаи води до пускови трудности.

През изминалата финансовоотчетна година производството на оголени ембрионални мозъци бе най-печелившият артикул в асортимента на „Биомаш“. Засега нямаме друг конкурент на пазара. Техническият ни бум предизвика сътресения в много сектори на традиционната електронна индустрия. Кризата се дължеше отчасти на психологически фактори. Всяко техническо нововъведение има парализиращ ефект върху пазара: изведнъж започва да се мисли, че досегашната техника е безвъзвратно остаряла. Подобен песимизъм рядко се оказва напълно оправдан. След известно време все се намират пазари и за старата техника — например в развиващите се страни. Затова нашата рентабилност се повишава и от евтино изкупените конкурентни фирми, от чиито стари продукти „Биомаш“ скоро ще започне да извлича печалби.