Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
En Levande Själ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Xesiona (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Пер Кристиян Йершилд. Жива душа

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988

Библиотека „Галактика“, №99

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов

Рецензент: Павел Стоянов

Преведе от шведски: Антоанета Приматарова-Милчева

Редактор: Светла Стоилова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Тонка Костадинова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Шведска, I издание

Дадена за набор на 26.IV.1988 г. Подписана за печат на 26.XI.1988 г.

Излязла от печат месец януари 1989 г. Печ. коли 13 Изд. коли 8.43 УИК 9.13

Изд. №2168. Формат 70×100/32. ЕКП 95366153315637–230–88. Цена 1.50 лв.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

Ч 839.7

© Антоанета Приматарова-Милчева, предговор, превод, 1988

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988

c/o Jusautor, Sofia

 

© P. C. Jersild, 1980

En levande själ

Bonniers, Stockholm

История

  1. — Добавяне

3.

Минава визитацията. Вече от няколко минути се занимава с мен. Забелязвам, че кучето почва да проявява нетърпение. Стажантът донесе стол за професора и сега той седи точно срещу мен, с ръце на коленете — гледа ме втренчено. Аз също го гледам втренчено, какво друго ми остава? Ето че доцентката му подава един лист. Професорът плъзга няколко пъти поглед по написаното. Сетне подава листа на стажанта, който го вдига срещу мен. Чета:

С настоящото долуподписаният удостоверява, че по своя воля и в присъствието на свидетели упълномощава Медицинска корпорация „Биомаш“ да разполага изцяло с големия, малкия и продълговатия му мозък и съответните мозъчни нерви и да поеме грижите за тях.

Подпис:

Да, спомням си! Това е единственият спомен от предишното ми битие: лежах под апарат за изкуствено дишане. Всеки ден разговарях с психиатърката. След многобройни разговори се примирих с положението си: Предстоеше ми да остана за цял живот под апарата за изкуствено дишане. Години наред белите ми дробове да дишат въздуха, вкарван в тях от него. А сетне тялото ми да се опълчи срещу апаратурата. Белите ми дробове да станат нееластични и жилави. Докато накрая сърцето ми спре. Тази перспектива водеше до предложението: Позволи ни да те освободим от тялото. Това, което си е съсредоточено в мозъка. За да се поддържа жив мозъкът, не са необходими нито тяло, нито апарат за изкуствено дишане.

Седмици наред психиатърката и аз разговаряхме на тази тема. Аз мигнах в знак на съгласие още след първите няколко разговора. Но те искаха да бъдат сигурни Разговорите се проточиха безкрайно. „Разговори“ е силно казано: психиатърката приказваше, а аз примигвах. Бях готов на всичко, за да се отърва от „железния бял дроб“. Привлякоха юристи. Свикаха комисията по етични проблеми. Изготвяха и преработваха договори. Само това се е запечатало в паметта ми. Всички останали спомени бяха повалени от снайперисти с целенасочени електрически шокове — с помощта на малокалибрена електротерапия, фина и прецизна. На нея дължа между другото, че не съм загубил езиковите си умения.

Не мога да откъсна поглед от нечетливия подпис, символа на моята самоличност. Искам да науча името си. Но ми е невъзможно да го разшифровам. Накрая стажантът отмества договора, съгласно който съм се поверил в ръцете на медицинска корпорация „Биомаш“. Доцентката подава на професора бележник. Той пише нещо на коляно и връчва листа на стажанта. Стажантът притиска посланието към стъклото на аквариума:

СЕГА ЩЕ ИЗЛИЧИМ И ТОЗИ СПОМЕН ОТ ПАМЕТТА ТИ. НА ДОБЪР ЧАС!

„Не, не! — искам да извикам. — Не ме лишавайте от последната искрица на моето аз!“ Жиците, към които съм скачен, се разлюляват. Опитвам да уловя погледа на кучето. На тях, разбира се, не им убягва безпокойството ми. Не съм толкова глупав, че да не проумявам за какво са всички тези жици. Включен съм към електроенцефалограф. Всяко мое вълнение се отразява от кривите на електроенцефалограмите. Професорът махва на доцентката да приближи. Тя държи пипета с бистър, син разтвор. Синята течност капва пред широко отвореното ми око и се разтваря във водата.

Десет секунди по-късно съм изпълнен единствено от чувство на благодарност. Нямам нищо против да започна отначало. След като са изтрили светлите ми спомени, нека заличат и лошите. Щом забелязва, че капките вече действат, професорът става. Стажантът отнася стола. Сетне и тримата стоят прави пред мен. Професорът вдига ръка да ми помаха.