Пер Кристиян Йершилд
Жива душа (50)

50

Съставих си план за бягството по точки:

1. Подготовка: Най-трудното е не как да изляза от аквариума, а как да оцелея извън него. За да оцелея, необходимо е да се заредя с гликоза и микроелементи, най-вече цинк. Ако гладувам, мога да отделям и трупам тези вещества във вътрешните си кухини, тъй наречените вентрикули. Никой няма да забележи, тъй като стойностите в сърцевината ми не се следят от никакви инструменти; отчита се само съставът на разтвора в аквариума, а при него няма да настъпи промяна.

Решаваща роля ще играе Ръката. Затова е необходимо да заздравим връзката си; трябва да овладея всяко нейно движение и преместване. Необходимо е освен това да си подсигуря ненамесата на Омега. Надявам се, че ще е възможно. Ако не греша, Омега навлиза в период на все по-интензивна терапия, между другото и електротерапия. Тъй че дни наред ще бъде вън от играта.

2. Контролната камера: Времето, през което окото на камерата не е насочено към моята ниша — най-много единайсет секунди, — е недостатъчно за сериозни действия. Прекалено кратко, то позволява да се извърши частична техническа подготовка, но не и да се осъществи самото бягство. Не бива да се забравя освен това, че в контролния център може да има някой, който пряко да следи картината от камерата. Нищо не ми гарантира, че се разчита единствено на видеозаписите и възможността те да бъдат проследени допълнително. Но ако бягството се извърши съвсем ненадейно, персоналът от охраната едва ли ще има време да реагира. Ако пък реагира, може косвено да подпомогне бягството.

3. Омега: Според мен изгледите да се измъкнем едновременно и двамата, са равни на нула. Отчитам, разбира се, че ако успея, тук ще се вземат по-строги мерки за сигурност, което на свой ред ще направи по-трудно бъдещото бягство на Омега. За съжаление не виждам как би могло да се избегне това. Остава обаче положителният елемент: ако успея, Омега ще се убеди, че не е невъзможно да се избяга. Трябва да предвидя всичко така, че Омега да не пострада. Безопасността му е подобаващо осигурена от десетте сантиметра разлика във височината, на която са поставени неговият и моят аквариум.

4. Бягството: Някоя благоприятна нощ — по всяка вероятност неделя срещу понеделник, в 03,30 часа — пускам Ръката да излезе, докато камерата обхожда противоположната стена. Ръката запушва канала, който остана на мястото на аварийния душ. Тъй като камерата е монтирана на мястото на аварийния душ, каналът отдолу е извън обсега й. Следователно Ръката спокойно ще може да примъкне кърпи и парцали, с които да го запуши. След това Ръката пуска вода; тук има най-малко три крана. Не липсва дори табло за инструменти на стената, в случай че крановете са прекалено затегнати. Лабораторията се залива от вода, която бързо се покачва. Плувайки, Ръката се добира до аквариума ми и изважда разните контакти. За енергийното ми захранване е необходима една тъй наречена хидробатерия, малка пластмасова торбичка, която се самозарежда под водата. Хидробатериите са широко използвани тук в института и не е проблем да задигнем някоя. Щом водата от лабораторията започне да прелива в моя аквариум, Ръката ще доплува до канала, за да махне парцалената запушалка. Това е критичната точка в моя план: ако Ръката избърза, водата ще започне да спада, преди да е достигнала нивото, което би ми позволило да изплувам навън. Ако се забави, наводнението ще обхване и аквариума на Омега; тъй като той няма запаси от необходимите му химикали, разредената водна среда ще стане причина за смъртта му.

Вече плувам в наводнената лаборатория. Водовъртежът ме повлича към отпушения канал. Иде ред Ръката да махне и чугунената решетка, която препречва пътя към отводните тръби. Щом успява, аз се гмурвам в канализацията, а Ръката ме следва. Знаем твърде малко за живота, който ни очаква оттам нататък. Но знаем, че има вода, че тази вода се оттича по планински водопроводи и бетонни канали към някоя пречиствателна станция. Водата не е чиста, но това е само едно огромно преимущество. Би трябвало да съдържа предостатъчно хранителни вещества и микроелементи, а може би дори и витамини. Не предвиждаме да следваме течението чак до пречиствателната станция. Ще си намерим подходяща шахта, в която ще се оттеглим, за да обмислим по-нататъшните си действия.

5. В случай на неуспех: Ако планът се провали в някоя от критичните точки, ще посегна на живота си. Не е възможно за съжаление да предвидя отсега всички подробности. Но ако Ръката е изцяло в моя власт, не би трябвало да се затрудня. Най-лошото, което може да ми се случи, е да ме заловят във водата, преди да съм се добрал до канала. Ако бягството се осуети, преди да съм се измъкнал от аквариума, всичко е по-просто. Никой не може да ме обвинява в опит за бягство, ако ме заварят още в аквариума. Ако Ръката не успее да вдигне тежката решетка на канала, ще разчитаме на охраната. Какво ще предприеме охраната, когато открие наводнението? Ще провери тръбопровода. На контролното табло светва червена лампичка, която показва, че има запушване в лабораторията. След това възможностите са две — пазачът се обажда на пожарната команда или сам нагазва с гумени ботуши в лабораторията, за да отпуши канала. Махне ли веднъж решетката, двамата с Ръката веднага ще се гмурнем в канализацията…

Изведнъж откривам, че професорът се е надвесил над мен, макар че сега не е време за редовната визитация.

— Какво толкова мъдруваш, а?

Предпочитам да си замълча. Затова пък си казвам: сега или никога! Втренчвам поглед в челото на професора. Днес той не ми изглежда тъй неестествено мургав, кожата му напомня по-скоро престоял кашкавал. Обладавам челото му, прониквам през кожата, мускулите на черепа, самия череп… Повелявам: „Вземи ме в ръце!“

Професорът изважда ръце от джобовете и учудено поглежда дланите си.

Аз упорствам: „Вземи ме в ръце, де!“

Професорът запретва ръкави, сваля часовника. Надвесва се над мен и се захваща с апаратурата — маха жиците, кислородния апарат, честотомера, за да стигне до мен. Принуден съм да се отдръпна колкото се може по-назад, за да не изпусна из поглед челото му…

„Какво ми става, по дяволите?!“

Професорът пъргаво отстъпва и гузно скрива ръце зад гърба. След това изважда чифт очила за слънце от горното джобче на престилката и ме измерва с поглед през тъмните им стъкла — като че ли чувства очите си уязвими.

— Слушай, Ипсилон, не си играй с мен! Много добре ни е известно, че умееш да направляваш чуждите движения. В някаква ограничена степен. Всъщност не си по-оригинален от който и да е провинциален хипнотизатор!

Професорът сваля очила. Съзнава, че положението изцяло е в негови ръце.

— Каниш се да бягаш — отбелязва той. — От няколко дни насам пробите показват, че си играеш с мисълта за бягство.

— Да, мисля да бягам.

— Да ти пожелая успех тогава!

— Ще ми помогнеш ли?

— Поласкан съм от твоето доверие — не, Ипсилон, нека говорим по мъжки: Колкото и да ми се иска да ти помогна, колкото и да бих се радвал да видя един стар приятел избавен от плътта… Не съм аз този, който може да разполага с теб, ти не си моя лична собственост! Ти си във властта на „Биомаш“. Ако искаш да бягаш, остава ти само полетът на въображението. Него не ще спра. Мога най-много да го регистрирам.

— Страхливец.

— Не, не съм толкова страхлив. Готов съм да злоупотребя с гласуваното ми доверие. Да изиграя „Биомаш“ и да понеса произтичащите от това последствия само и само да стана свидетел на нечуваното: как някой в твоето положение успява да избяга. Но, Ипсилон, но…

— Пусни ме!!

— Да, ще те пусна. Но за съжаление не на свобода. Връщане назад няма. Твърде много са посветените в този проект… Взе се решение от утре да те преместим отсреща, при Омега.

— Защо?!

— Защото е крайно време да привикнете към по-близко общуване.