Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

65.

И по сивия си циментов цвят укреплението се различаваше от розов слон, а и по годността си за нещо. Съществата, консервирали това съоръжение, бяха свършили работата си съвсем поносимо.

Стен намери командния център на втория етаж и изпрати групи да проучат останалите части от новата им база.

Фос зяпаше компютъра за управление на огъня.

— Леле, божке — дивеше се той. — Те сериозно ли са очаквали някой да стреля, като работи с това чудовище? Тая гнусотия трябва да се включва с крачен стартер.

Сложи си изолираща ръкавица и докосна превключвателите за захранването. Според чертежите антените на сензорите бяха вградени във вид на мрежа в бронята на укреплението, значи нямаше да щръкнат като пружини от тревата в парка и да издадат всичко.

Въздухът завоня на опърлена изолация… но компютърът живна. Фос разгъна съвременен портативен компютър, извади екрана му и се захвана да съставя работен речник. Вярно, старият компютър работеше, но символите и датчиците принадлежаха на отдавна потънала в миналото епоха.

Стен приведе в готовност системите за поддържане на жизнената среда. Почнеше ли се боят, щеше да ги задейства, но засега хич не му се искаше на повърхността да жужат вентилатори. Той и хората му просто трябваше да изтърпят миризмата. Цялото укрепление лъхаше на застояло като отдавна забравен гардероб.

Около половината от екраните светнаха. И Стен отново не докосна превключватели на пулта, които щяха да завъртят сензорите наляво-надясно.

„Дотук добре — каза си. — Мога да се прицеля в нещо… струва ми се. Я да видим работи ли някое от гърмящите нещица“.

Качи се в дежурните стаи на горния етаж. Командирите на отделения вече разпределяха войниците си по постове. Стен ги остави да си вършат работата. Зае се да проучва схемата на личния състав. Сред липсващите късчета информация за старото укрепление беше и списъкът с необходимия персонал. Както той вече подозираше, би имал нужда от несравнимо повече хора от тези около 125 души.

Зае се мислено да ги мести и прехвърля. Поне не се налагаше да праща някого при ракетите… и от това имаше голяма полза. Без готвачи, пекари и така нататък… хората му можеха и сами да си нагъват дажбите. А вместо три смени щеше да има една дежурна и една почиваща.

Въпреки това не му достигаха към четиристотин войници.

Продължи огледа. Катереше се по отвесните стълбички във всяка оръдейна кула. Три от четирите скорострелни оръдия поне наглед бяха в изправност, една от четирицевните картечници май щеше да се задейства.

Поддържащите машини се бяха справили добре — оръдието пред него лъщеше мазно, по него нямаше прахоляк. Тапиа изучаваше оръжията, опитваше се да си представи точно как работят. В идеалния случай зареждането, прицелването и стрелбата се осъществяваха автоматично. Но при попадение в командния център или повреда на компютъра за управление на огъня всяка кула би трябвало да продължи боя самостоятелно.

Тапиа вече не се съмняваше, че би могла да изпробва подавачите на снаряди от арсенала на четвъртия етаж към кулите, без те да изскочат на повърхността. Стен й разреши да опита.

Застенаха и засъскаха механизми. Замъждукаха контролни табла, за да се оплачат на Тапиа, че не им харесва как се държат машинариите, после притихнаха, щом смазката зашумоля по отдавна празни каналчета и конвейерите-подавачи достигнаха нормални работни параметри.

— Как да си издействам проклетото прехвърляне от този скапан кокошарник? — изръмжа Тапия.

Двамата със Стен бяха сами в командната капсула на кулата.

— Проблеми ли имаш?

— Да, по дяволите. Не ми допада да кисна тук и да чакам кога някой ще ме нацели. Адски по-приятно е да си подвижна мишена. А пък в досието ми е посочено ясно, че страдам от клаустрофобия. И — добави тя и се почеса замислено по шията — май си имам бълхи от оня гнусен бункер, където се бяхме напъхали.

Щом изпусна парата, тя продължи да се учи в движение. Стен се възхити на въртенето на задника й в бойния гащеризон, позволи си две-три съвсем цивилни мисли и пак тръгна да обикаля.

Сътън откри кухнята и й вдъхна живот. Имаше двама помощници — синовете на сеньор Тиге. Таанците обясниха, че не виждали никаква перспектива в свирането насред порутения ресторант, за да ги цапардоса накрая някой снаряд. Пък и никой от подчинените на Стен не знаел какво да сготви от суха дажба. Той си каза, че е най-добре да измисли как да ги прати обратно зад фронтовата линия.

Понеже бяха цивилни, ако таанските войски ги заловяха, щяха да ги екзекутират най-законно. От друга страна обаче, ако град Кавит бъдеше превзет, щяха да ги екзекутират като предатели, макар че всеки на планетата уж се смяташе за гражданин на Империята. Ако бъде превзет ли? Стен се зачуди дали нещо не е наред с главата му — не виждаше причини за никакъв оптимизъм. Когато бъде превзет.

Майната му… и тук двамата Тиге май нямаше да са по-зле, отколкото на което и да било друго място.

Освен това имаше работа за тях. А Сътън започна да обяснява как са с припасите.

Спиндарът лично бе обходил наредените муниции. Помпите бяха опазили арсенала от наводняване, а пръскачките бяха смазвали редовно боеприпасите.

Чаршафи ли? Сътън вдигна заден крак, за да се почеше по врата. Да били забравели за чаршафи — поглъщателите на влагата на третия етаж се били прецакали. А и самите жилищни помещения били горе-долу необитаеми.

Никакъв проблем. Войниците можеха да полягат в дежурните стаи.

Вода ли? Пак нямало проблеми. Дъждовните колектори били в безупречно състояние, както и пречиствателната инсталация.

Дажби ли?

В този момент Сътън побесня.

— Капитане, подготвям подробен отчет. — Той изпухтя. — Който и да е бил интендант тук, е имал изроден мозък! Изпечен мошеник!

Стен се подсмихна. Сътън разиграваше пръв моралист пред него.

— Вижте това — заръмжа спиндарът и посочи един компютърен екран. — Съгласно Имперския устав всеки войник трябва да получава балансирана апетитна храна. Прав ли съм?

— Имперският устав предвижда какви ли не неща, които удобно се губят в бъркотията.

Сътън пропусна покрай ушите си този намек за миналото си.

— Балансирана, апетитна, задоволяваща напълно нуждите и на нехуманоиди или на същества с особени потребности.

— Давай нататък.

— Погледнете само какво е направил онзи отвратителен субект! Всичко, което имаме на склад, са консервирани бобови храни и сухо замразена плът от тревопасни! Как да храня хората си с тези неща? Как двамата Тиге ще сготвят апетитна храна от тези дажби? Защо не си сложим тръбички към някой преобразувател на вещество и не приключим с тези главоболия?!

— Като поживеем няколко дни само на фасул и телешко — утеши го Стен, — ще видиш какви ароматни преобразуватели на вещество ще станем.

— Не е смешно.

— Освен това таанците ще ни изтребят, преди да ни е писнало.

— Капитане, аз съм потресен. Прекалено дълго сте общували с онзи тип Килгър.

Стен кимна сговорчиво и се върна в командния център. Време беше да се свърже с Махони и да му съобщи, че форт Ш’аарл’т е готов да воюва.

 

 

Генерал Махони усилено се стараеше новото му укрепление да не бъде разкрито до подходящия момент. Поддържаше връзка по наземен кабел със свръхниски честоти. Стен отговаряше с предварително уговорени единични кодирани сигнали. Укреплението не проявяваше други признаци на живот.

Минаха четири дни, докато Махони подготви голямата си офанзива.

Една битка може да се води с най-различни цели — завоюване на територия, маскиране на втора атака и така нататък. Генералът възнамеряваше с това нападение да убива таански войници.

Много старателно обясни оперативния си план на ван Дорман. Щом схвана замисъла му, адмиралът изпадна във възторг. Той беше уверен, че след това сражение таанците ще бъдат разгромени и принудени да се изтеглят от Кавит… или поне да преминат в отбрана.

Йън Махони се питаше как ван Дорман е успял да изкара толкова години на военна служба и още да вярва в призраци.

В най-добрия случай биха успели да отблъснат и позабавят гигантската военна машина на таанците. Махони не виждаше каква друга стратегия да прилага освен първоначалната — да се бие, докато на Кавит не бъдат изпратени подкрепления. А вероятността за това според него намаляваше неотклонно. Но поне щеше да прави победата на лейди Атаго и таанците все по-скъпа.

И така имперските сили нападнаха, без да се надяват на нищо.

 

 

Разбира се, таанците имаха въздушно надмощие по целия периметър. Техните неспирно патрулиращи тактически кораби повишаваха твърде много риска боец или возило, размърдали се край предната линия, да бъдат унищожени.

В тила по-близо до базата на Кавит Махони още разполагаше с достатъчно зенитни ракети, за да отблъсне всички въздушни атаки освен най-мощните. Под прикритието на мрака той премести половината си ракетни установки напред и ги разположи зад самия фронт близо до форт Ш’аарл’т.

На ван Дорман му останаха съвсем малко бойни кораби освен усърдно скрития „Блатен паток“. Но сред тях беше и разрушителят, командван от Халдор — „Хуша“.

Таанците обикновено държаха тактическите си кораби на земята в тъмните часове и поддържаха надмощието си с разрушители, чиито сензори им позволяваха да кръжат няколко километра по-назад. Всеки нощен набег на имперски кораби би предизвикал мигновен отпор, но така въздушните машини за поддръжка на пехотата не се похабяваха излишно.

По изгрев таанските тактически кораби излетяха от изнесените си напред бази към бойните линии.

Петнадесет минути след изгрева „Хуша“ изскочи с рев от подземния си хангар и се понесе към периметъра, а после по очертанията му. Оръжията му заджафкаха и пръснаха на парчета флотилията таански кораби, патрулираща над този участък. Докато вражеските кръстосвачи и разрушители се насочат към участъка, „Хуша“ се прибра в сигурното си убежище.

Лейди Атаго и адмирал Деска се питаха защо имперският кораб бе прочистил този сектор от фронта. Отговорът беше очевиден — ван Дорман подготвяше атака.

Изведоха още машини във въздуха и ги пратиха напред над бойните линии.

Таанските кораби бяха лесни мишени. Камуфлажът се смъкна от зенитните батареи и те изстреляха ракетите си.

Таанците се простиха с още кораби, сред тях и един кръстосвач. Приведоха пехотата си в пълна готовност.

И тогава имперските сили нападнаха.

Атаго се изненада — първата вълна не се състоеше от гвардейци. Напред тръгна сбирщина от помощни флотски батальони.

Удобни цели за таанските сухопътни части.

Флотските батальони издържаха малко на обстрела, после се отдръпнаха зад предишните си позиции.

Ето го и слабото място, което лейди Атаго дебнеше. Това беше шансът й да пробие през имперската отбрана и може би да превземе самия град Кавит.

Скоро щеше да се свечери.

Тя заповяда на войските си да укрепят пробива. На зазоряване щяха отново да атакуват.

Четири часа по-късно и електронното разузнаване, и радиоразузнаването съобщиха на Атаго, че Махони подсилва отбраната си с бронирана техника. Доколкото той имаше невредими верижни машини, те като че наистина доближаваха периметъра.

Тя реши, че това е чудесно. Собствените й тежки бойни машини бяха десет пъти повече. Значи това бе шансът за пълен разгром на имперските войски на Кавит. Тя оголи пехотата навсякъде и събра бронираните части нагъсто в набързо организирани позиции.

Вече си представяше плана — по изгрев ще нападне. Генерал Махони ще започне контраатака със своите танкове. И тогава нейният метален юмрук ще се понесе с грохот.

Три часа до утрото.

Лейди Атаго се унесе в прекрасните сънища на героиня.

Генерал Махони сърбаше кафе и се зъбеше.

От неговата страна фронтът изглеждаше коренно различно. Нарочно бе пуснал „Хуша“, за да унищожи не само таанските тактически кораби, но и пратените вместо тях подкрепления. Вярно, в атаката участваха флотски батальони, но ги командваха офицери от Първа гвардейска, които грижливо насочваха събитията. Напред… и далеч назад.

Контраатаката на таанците стигна до позиции, избрани предварително от Махони — те бяха незащитими.

А бронираните машини, които придвижи към бойните линии, бяха най-вече грависледове със звукови симулатори. Те предаваха на гвардейските честоти и използваха опознавателни кодове на танкове.

Всъщност на фронта имаше само шестнадесет гвардейски щурмови танка. На разсъмване потеглиха напред… и бяха унищожени.

Пълна катастрофа. Но никой от таанците не огледа димящите корпуси, за да открие, че са били с дистанционно управление. Нито един гвардеец не загина в тях.

Атаго заповяда на танковете си да атакуват през пробива.

По комуникационната мрежа плъзнаха сигнали и извън имперските позиции засъскаха хидравлични механизми, оръдейни кули пробиха чимовете, дулата им се завъртяха и намериха мишени.

Форт Ш’аарл’т оживя.

За да сее смърт.