Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (48)

47.

— Капитане, докъде смятате да стигнете в тълкуването на заповедите, които получихте от адмирал ван Дорман?

Стен изчака Сътън да обясни въпроса си. Четиримата капитани на тактически кораби заедно със спиндара и Килгър се мъчеха да определят тактиката си за идните седмици, макар никой от тях да не вярваше, че таанците ще позволят на останките от 23-ти флот да оцелеят толкова дълго.

Бяха се събрали в претъпкания склад, който Сътън бе изкрънкал за припасите на тяхната бойна част.

— Аз… хъм… все повече се привързвам към тези наши корабчета — продължи спиндарът. — Твърде много ми напомнят за чедата на собствената ми раса. Дори когато вече не са свързани биологично с торбичката за износване, трябва да останат близо до нея, иначе загиват.

Стен схвана смисъла на сравнението. Поради недостига на място и ограничените запаси от муниции/храна/вода, тактическите им кораби имаха твърде малък обсег на действие.

— Таанците пак ще ударят Кавит — намеси се Ш’аарл’т. — Може би само с масирана бомбардировка, а може и да нахлуят. Предпочитам нашите припаси да не ги чакат тук.

— Да не споменаваме — добави Сека и огледа щурото струпване на експлозиви, боеприпаси, дажби и резервни части — какво би се случило, ако една мижава бомбичка вземе, че падне през този покрив.

— Именно за това говоря. — Спиндарът изпухтя. — Базата в Кавит изобщо не отговаря на представата ми за бърлога-убежище.

— Първият проблем е — започна Стен, — че ван Дорман за нищо на света не би одобрил прехвърляне извън планетата на корабите, припасите и твоите хора от поддръжката.

— А имате ли намерение да го уведомите?

— Не ми се вярва дори да забележи — вметна Естил.

— Значи се договорихме. Вторият проблем — как да преместим целия този дракх? И без това нямаме никакво място за товари в корабите.

— Предвидих затруднението — успокои го Сътън. — По случайност един цивилен ми дължи услуга. Ама огромна.

— И той разполага с кораб, разбира се.

— Разбира се.

— А как — скептично се обади Ш’аарл’т — го е опазил от мобилизация?

— Въпросният кораб… хъм… се използва за превоз на отпадъци.

— Значи е таратайка за боклуци?

— По-лошо. За човешки отпадъци.

Стен тихичко подсвирна.

— На техничарите страшно ще им хареса да пътуват в лайновоз.

— Думичка няма да обелят, капитане — възрази Килгър. — Щото и те знаят, че бездруго са затънали в говна.

— Много остроумно, господин Килгър. Ще оставя на теб да им съобщиш.

— Няма проблеми, момко. Да спомена още една дреболийка. Някой намислил ли си е вече къде ще се спотайваме?

— Горкото същество — произнесе със съчувствие Ш’аарл’т и една от лапите й погали Алекс по главата. Той така бе свикнал с нея, че дори не трепна. — Къде да се денем освен при другите крадци като нас?

— Бре, проклет да съм! Права си, Ш’аарл’т. Акълът ми е изфирясал.

— Ромни! — възкликна Стен.

— Именно — натърти тя. — Ако някой успее да остане невидим за таанците, това ще са контрабандистите.

— Уайлд май е кривнал наляво, когато е трябвало да скочи надясно — мрачно отбеляза Килгър.

Стен си замълча. Спускаше „Гембъл“ към разбития купол на Ромни. Другите три тактически кораба и транспортният чакаха на разстояние колкото диаметъра на планетоида.

— Никакви електронни сигнали, сър — докладва Фос.

Ако таанците дебнеха в засада, уредите непременно щяха да засекат нещо. Стен намали мощността и „Гембъл“ бавно слезе през дупката, пробита в купола.

Ромни приличаше на гробище.

Стен преброи шест… не, седем пръснати на отломки кораби по площадката. Вместо щаба на Уайлд намериха само кратер. Другите здания — комуникационният център, жилищата, хангарите и огромните складове — бяха в руини.

— Повикайте останалите кораби — заповяда той. — Да се разположат по площадката. Искам целия личен състав в скафандри и строен пред първия хангар след един час.

— Елате по-близо — нареди Стен.

Строят се разпадна, всички се струпаха в полукръг около своя командир.

— Фос, Килгър — какво намерихте?

— Както изглежда — предпазливо сподели спецът по електроника, — Уайлд и контрабандистите му са отнесли изненадваща атака.

— И са ги нападнали таанците — добави Алекс. — Намерихме три неизбухнали ракети.

— А трупове?

— Не, туй е най-смахнатото. И едничък няма. Складовете пък са опразнени до шушка.

— Не е ли възможно таанците да са кацнали и да са ограбили стоката?

— Без да приберат и арсенала на Уайлд ли?

Килгър посочи изоставената ракетна батарея „земя — космос“, която май беше непокътната. Стен кимна. Анализът на електрониката, с която работеше Фос, и преценката на Алекс, натрупал опит в „Богомолка“, съвпадаха с неговите догадки.

— Добре. Е, войскари, това ще ни е вторият дом. Господин Сътън, транспортният кораб да бъде разтоварен на секундата. Всички участваме. После отпрашвате с пълна мощност обратно към Кавит. „Ричардс“ ще ви придружи. Искам да отмъкнеш сглобяеми херметични куполи — колкото намериш. Фос, обясни на господин Сътън какво да ти потърси в Кавит, за да инсталираш тук станция за засичане на противник. Помисли какво можеш да спасиш от електрониката на Уайлд. Ето какъв е планът, приятели. Това е нашата предна база. Ще напъхаме куполите вътре в хангарите и складовете. Ще поразбутаме някои от по-малките сгради, ще ги понатрошим и ще ги използваме за прикрития. Дори ако таанците решат пак да проверят какво става на Ромни, ще видят мъртъв свят.

„Стига да разчитат самонадеяно на визуалното наблюдение — продължи той мислено, когато освободи хората да си вършат работата. — Ако са поставили душачи или топлинни сензори в купола… спукана ни е работата“.

И все пак тук имаха по-голям шанс, отколкото на Кавит.