Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (29)

28.

— Лейтенант Сека, от колко поколения според вас прадедите ви са били воини? — с намек за недоверие уточни Стен.

— Поне двеста — заяви мъжът срещу него. — И то след като кланът Сонко емигрирал от Земята. Преди това, ако се вярва на легендите, ние от племената мандинго сме били бойци поне още стотина поколения. Не искам да кажа, че винаги всички сме били воини. Сред нас е имало военни теоретици, дипломати, политици… дори един актьор. Стараем се да не го споменаваме, макар за него да се твърди, че бил блестящ в призванието си.

Сека прихна. Баритоновият му смях беше приятен за ухото.

Стен отново плъзна поглед по фиша с досието на лейтенанта. Изглеждаше много добре — точно колкото трябва порицания и забележки от старши офицери, за да пасват на грамотите и медалите.

— Значи обичате да рискувате?

— Изобщо не е така — отрече Сека. — Всяко действие трябва да е обмислено и ако вероятността за беда е по-малка от шансовете за успех, изборът е очевиден.

Стен върна фиша в плика му и протегна ръка над мъничкото сгъваемо бюро.

— По дяволите, лейтенант, добре дошъл на борда. Вече си капитан на „Кели“. Вторият кораб отляво.

Сека се изпъна в стойка мирно, като едва не си строши черепа в тавана.

— Благодаря, сър. Имам два въпроса. Кои са останалите ми офицери?

— Засега нямаш. Ти си първият, когото назначавам.

— Хъм… А екипаж?

— Разполагаш с четирима пандизчии и един наивен ентусиаст. Разпредели им задълженията, както намериш за добре.

— Слушам, сър.

— Лейтенант Сека… и аз имам въпрос. Ти как научи за тези свободни длъжности?

Сека поизви едната си вежда.

— Ами че от съобщението на адмирала в текущите новини за флота, сър.

Стен замаза положението.

— Аха. Разсеях се. Благодаря, лейтенант. Това е всичко засега. На излизане би ли предал на господин Килгър да се яви при мен, когато му е удобно?

— Килгър, не си го направил!

— А, направих го.

— Как?

— В наборния отдел на ония дрисльовци, дет’ издават пълното с лъжи парцалче, хич не мислят за сигурността.

— Значи си се включил незаконно и си подправил собствената рубрика на адмирала?

— Е, много тежки слова изричаш.

След скорошния успех със затворниците Килгър се смяташе за много вещ в набирането на персонал. Стен смени темата.

— Има ли начин да проследят кой го е направил?

— Мен ли да проследят, момко? Човека, дет’ разнищи заговор срещу самия ни Император?

Стен се хвана за главата.

— Господин Килгър… Знам, че на служба във флота важи сухият закон. Но дали по някаква случайност…

— Има, има. По някаква случайност. Сега ще доприпкам с манерката.