Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

37.

Стен разчисти малката повърхност, която трябваше да му служи като бюро, включи точковото осветление и увеличителите и придърпа стола си по-наблизо. Вече бе решил, че тази вечер ще е съвършена — една от малкото, когато можеше да остане съвсем сам и да се отдаде на своето хоби.

Пусна екипажите на корабите в градски отпуск за половин денонощие и така поне донякъде се отърва от задълженията си. Наля си малко стрегг, завъртя бистрата течност в чашата и отпи. Огнената тръпка го прониза чак до петите.

Въздъхна от предвкусваното удоволствие, после взе мъничката черна кутия и я отвори. Съдържаше малко повече от десет миниатюрни карти, всяка претъпкана с компютърни уравнения. Стен се увличаше по холографски модели на древни заводи и сцени. Една от картите например съдържаше в микросхемите си цял гатер от началото на XX век на Земята с работещи циркуляри, зъбни предавки и конвейерни ленти. Всяка машина в гатера се управляваше от миниатюрен работник, който изпълняваше индивидуалните си задачи (доколкото Стен бе успял да си ги изясни с четене) точно както преди много векове. Бе завършил гатера по време на предишната си служба на Първичен свят.

Последния засега модел започна да изгражда в летателната школа. Щеше да е от по-трудните за изпълнение подвижни холографски сцени. Пъхна картата в прореза и включи компютъра. Върху бюрото сякаш изскочиха фигурки, трудещи се на обширно поле. Стен пресъздаваше отглеждането на хмел в древна Британия. От проучванията си знаеше, че хмелът (използван в производството на бира) е растял по високи пръти на триножници. По времето за прибиране на реколтата наемали мъже и жени от цялата страна. Растенията се издигали нависоко, а узрелите шишарки били най-отгоре, затова работниците крачели из полето на кокили.

Досега в картинката си Стен бе разположил полето с хмел, повечето работници и волските каруци, с които откарвали събраната реколта. Предстояха му много месеци усърден труд, за да допълни ширналото се стопанство. Докосна няколко бутона на компютъра, за да се покаже недовършена каруца. Взе светлинния писец, за да скицира още няколко подробности.

Някой издраска нерешително по вратата. Стен усети как му накипява. Ама че гадост, нали бе заповядал да го оставят на мира! Както и да е.

— Влез! — извика той.

Вратата изсъска и се показа един доста наплашен часови.

— Моля да ме извините, сър, но… — Човекът се оплете. — Но… ъъ, дойде една дама.

— Хич не ми пука, ако ще да е кралицата на… Все тая. Коя е?

— Струва ми се, сър, че е дъщерята на адмирала.

Гнус! Само това му липсваше — една алкохоличка да му се натресе за компания.

— Кажи й, че ме няма.

Часовият понечи да излезе заднешком, поколеба се и подаде нещо — една-единствена роза и пакетче, опаковано като подарък.

— Сър, тя каза да ви дам това — престраши се да забърбори. — Било вместо извинение. Ъъ… ъъ… Май ще познае, че я лъжа, сър, ако й предам каквото казахте.

Стен се смили над човека, прие подаръците и му махна да излезе.

— Ще дойда при нея след минутка.

Остави цветето настрана, сръбна яка глътка стрегг за смелост и разкъса хартията на пакетчето. Вътре имаше малка компютърна карта — еднаква с онези, които използваше за холограмите. Що за… Пъхна я в един от слотовете. И над бюрото му изскочи триизмерен модел на кула. Съвършено изображение на хамбар, в каквито древните стопани съхранявали хмел! Тя пък откъде беше научила?

Както и да го тълкуваше човек, това си беше страхотен начин да се извиниш.

 

 

Отидоха на среднощна вечеря, уредена като пикник, в един от най-модните ресторанти на Кавит. Бриджит ван Дорман настоя да плати сметката.

Стен едва позна жената, която видя на платформата пред корабите. Предишния път тя беше хубава, но пияна, а и устните й се цупеха глезено. Този път изобщо нямаше гримаси, само големи напрегнати очи и неуверена усмивка.

— Почти се надявах да не те заваря — призна тя тихо. — Не ме бива много да казвам „извинявай“… особено очи в очи.

— Аз пък си мисля, че много те бива — възрази Стен.

— А, ти за хамбарчето ли говориш? — Тя махна пренебрежително с ръка. — Това беше лесно. Просто попитах твоя приятел Алекс. От време на време си говорехме през последните дни.

Ето защо тантурестият жител на тежкия свят бе отпратил нанякъде тази вечер със загадъчно подхилване и ръгане на лакти в ребрата на останалите от екипажите.

— Сигурно пак той ти е казал, че днес ще си бъда в кораба.

Бриджит се засмя.

— Чак такова предателство ли е извършил?

Стен огледа дългата й къдрава коса и извивките на тялото й.

— Не бих казал.

Незнайно как изпращането до колата й премина в проточил се разговор, а и двамата не искаха да го прекъснат с „благодаря“ и „довиждане“. Така стигнаха и до поканата за вечеря. А после се озоваха в ресторанта, на който според Стен биха завидели дори Марр и Сенн от Първичен свят.

Това беше екзотично място за похапване на открито в края на частна площадка за кацане. По средата имаше градинка с бирария, където посетителите можеха да си пийват и да беседват, докато чакат да им напълнят кошниците с поръчаното за късния пикник. Около градинката имаше множество непрозрачни капсули, всяка можеше да побере удобно кошницата и двама души.

Стен не се изненада, че Бриджит е направила резервация. Изчакаха един час в тихата градина, приказваха си, отпиваха и гледаха как капсулите безмълвно се понасят в нощта, за да се въртят неспирно около ресторанта подобно на светулки.

Стен й разказа за себе си каквото можеше, като прескочи с прикрито неудобство годините си в „Богомолка“. Странно, обикновено не се чувстваше така. Лъжите бяха толкова вкоренени в него, че почти вярваше в тях. Може би смущението се дължеше на топлата нощ и студеното вино.

Бриджит бъбреше за живота си, за израстването си като флотско хлапе, за преместването от една звездна система в друга с издигането на баща й в йерархията. Макар нищо да не бе изразено с думи, Стен долови, че тя се притеснява от пищността, която ван Дорман придаваше на поста си. Хем й беше неловко, хем се чувстваше гузна от това.

Накрая ги поканиха в тяхната капсула. Качиха се, отметнатият капак се затвори тихо и се издигнаха.

В кошницата сигурно имаше поне стотина хапки и никоя не приличаше напълно по вкуса си на останалите.

Когато си сипаха бренди, Бриджит довърши историята си. Разбира се, имала и любим.

— Според мен по-хубав мъж не съм виждала. Не ме разбирай неправилно. Не беше от мъжете с издути мускули, а малко кльощав. И жилав. — Тя помълча. — Беше таанец.

Всичко се намести в ума на Стен. Дъщерята на адмирала и нейният любим таанец. Лесно си представи как би се държал ван Дорман в такова положение. Трябва да е било твърде болезнено и за двамата. Освен това ван Дорман никога не би оставил дъщеря си да забрави тази случка.

— Имам само един въпрос.

— А, за Рей ли ще ме питаш?

— Да, за Рей. Както чух, сте сгодени.

— Рей си мисли, че сме сгодени. Татко знае, че съм сгодена за Рей. А пък аз…

Тя млъкна и се загледа надолу към светлините на Кавит.

— Какво?

Бриджит се засмя.

— А пък аз мисля, че Рей е скапаняк!

— И какво ще правиш?

Тя се облегна на мекия полукръгъл диван.

— О, не знам. Да си играя ролята, така излиза. Докато не се появи по-добър шанс.

Стен бе чувал подобни мечтания и преди.

— Рицарите в бяло не са ли малко старомодни?

Бриджит се примъкна по дивана и се мушна под едната му ръка. Вдигна лице към него и замига пресилено с големите си блестящи очи.

— О, господине — прошепна, доближавайки устни към неговите, — аз изобщо не вярвам да има рицари в бяло.

След миг вече се целуваха и тя се отпускаше назад върху дивана. Роклята й се плъзна нагоре и откри гладка плът с цвят на слонова кост, прикрита само с късче коприна между бедрата — крепеше го златна верижка на кръста.

Стен плъзна устни по меката кожа на корема й и разкопча верижката.