Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (39)

38.

— Тук имперски кораб „Гембъл“. Моля да ми бъде разрешено кацане.

На екрана не се появи образ, но Стен долови, че диспечерът на планетоида под тях се опули.

— Тук Ромни. Повторете.

— Тук „Гембъл“ — търпеливо повтори Стен. — Искам да кацна на вашия дребен мошенически свят.

— Изчакайте.

— Мисля си, млади ми Стен, че се държиш с тия ми ти контрабандисти по-благо, отколкото е редно.

— Може би.

Най-сетне предавателят изпука.

— Имперски кораб… тук Джон Уайлд. Доколкото разбрах, искате да ви насочим за кацане.

— Точно така.

— Откога Империята чука на врати като нашата?

Килгър се поотпусна.

— Прав беше, момко. Вече напредваме.

— Тук „Гембъл“. Чукаме, когато искаме да търгуваме.

— Да търгувате ли? Виждам само един кораб над себе си.

— Така е, сеньор Уайлд.

— Кацането разрешено. Следвайте насочващия лъч от контрола на полетите. Ще ми се да можех да ви заплаша с нещо, ако ме лъжете. И все пак… разговорът се записва, знам това, имам право на адвокат и така нататък… — В гласа се прокрадна жална нотка. — Ще е интересно, ако казвате истината — продължи Уайлд. — Ще ви чака возило, което ще ви докара до моето жилище. Тук Ромни. Край.

Джон Уайлд беше колоритен тип също като планетоида си. Ромни си висеше в пространството малко извън чиято и да било територия. Още преди много поколения тук бяха изградени куполи, за да поставят в тях ретранслатор. Но с развитието на технологиите ретранслаторът бе станал излишен и бе изоставен.

Стен отдели немалко време, за да открие Ромни. Всъщност Килгър му подхвърли идеята за това.

— Момко, да ти река к’во измъдрих — бе започнал той. — Щом имаш диктатура като на ония таанци, значи ще има и кой да нарушава забраните, щото такива са си хората по природа. Е, прав ли съм?

— Да. Когато бяхме на Хийт, се нагледахме на тези неща — кимна Стен.

— Драго ми е, че си на мойто мнение. И щом има сводници, крадци и подобна пасмина, не може ли да има и контрабандисти?

Стен проумя мигновено и позволи на Килгър да се развихри. Тактическите кораби напуснаха района на Пограничните светове и замряха в открития космос, за да следят потайно движението на отделни кораби. Нито един от тези отчети не попадна в разузнавателното управление на 23-ти флот — Стен знаеше, че оттам незабавно ще наредят разследване. Накрая събраха достатъчно данни, за да ги пуснат за обработка от програмите. Да, имаше контрабандисти, които се вмъкваха и измъкваха от таанските светове. Да, те разполагаха с база… по-точно транзитен пункт за стоки от Империята, предназначени за внос при таанците.

Само че и сред контрабандистите се срещат какви ли не. Стен налетя на няколко кораба, насочили се към Ромни, провери товара им и разпита екипажите. Остана доволен и стовари тези хора на удобно отдалечена планета — без комуникационна апаратура, но с припаси за оцеляване.

Вече можеше да обсъжда и съдбата на цялата галактика, ако му щукнеше, с онзи, който предвождаше контрабандистите или поне говореше от тяхно име. Явно този човек беше Джон Уайлд. Стен си представяше всевъзможни образи на старши контрабандист — от крещящо пременен и противно затлъстял любител на пороците до изящно конте. Не очакваше да се натъкне на човек, който сякаш би се радвал най-много да работи в имперския статистически отдел за отдавна починали лица.

Не очакваше и че щабът на Уайлд прилича на диспечерски център. Ако се съдеше по обстановката, шефът на контрабандистите можеше да е и дясната ръка на Танз Суламора в управлението на търговската му империя.

Уайлд предложи на Стен и Алекс да пийнат алк, но не се изненада, че му отказаха. Посръбваше вода (според Стен) и не бързаше, за да ги прецени.

— Значи искате да търгуваме. Какво ви е нужно?

— Видяхте моя кораб.

— Да, видях го. Изглежда, ви върши много добра работа.

— Да, обаче не е особено удобен.

— Адмирал ван Дорман не ви ли осигурява необходимото? — попита Уайлд с прикрито ехидство.

Стен не си направи труда да отговори.

— Защо сте останали с впечатлението — продължи Уайлд, — че аз бих могъл да ви бъда полезен?

Стен не си падаше по увъртанията. Връчи му фишовете със списъците на контрабандата в корабите, които бе конфискувал. Уайлд ги пъхна в дисплея и помълча, преди да реагира.

— Да допуснем, че имам нещо общо с тези пратки. Да допуснем, капитане, и че по някакъв начин бих могъл да осигуря съответното снабдяване на вашите кораби. По-накратко — какъв дял очаквате за себе си?

Килгър настръхна и Стен го хвана за ръката.

— Грешите, Уайлд. Хич не ми пука за вашата контрабанда.

— Виж ти…

— Сега е мой ред. Сложих ръка на товарите ви само за да съм сигурен, че не доставяте оръжия или АМ2 на таанците. Вече знам.

Уайлд изглеждаше искрено смаян.

— Капитане, има нещо, с което много се гордея. Не се занимавам нито с войни, нито с атрибутите им. Но ако съм в състояние да осигуря на хората, които имат пари да си платят, стоки за улесняване на живота, без моите клиенти да се съобразяват с митнически нелепости и разни „това не може“… тогава се заемам с начинанието.

— Благодаря, сеньор Уайлд. И ние ще бъдем откровени с вас.

В замисъла на Стен и Алекс нямаше нищо сложно. Бяха наблюдавали движението на контрабандистите достатъчно дълго, за да установят, че едни и същи кораби заминават и се връщат. Значи си бяха набелязали орбити, които не се пресичаха с гъстата мрежа от таански патрули. А щом не продаваха оръжие или гориво, другото не засягаше Стен — очевидно таанците бяха принудени да плащат стоката с конвертируеми кредити, които нямаше да похарчат на собствените си светове. Ако ще и с малко, това разклащаше стабилността на местната валута.

Направи съвсем простичко предложение — че ще е доволен от всякакви военни сведения, които му предоставят мъжете и жените, подчинени на Уайлд. А в замяна той изобщо няма да ги закача, стига да се придържат към правилото си „никакви военни материали“.

Уайлд поклати глава и си наля още една чаша вода.

— Не ми харесва.

— Че защо?

— Никой не е толкова честен.

Стен се ухили.

— Казах, че бихме искали добра размяна. Не съм споменавал честна сделка.

Уайлд си отдъхна.

— Разбира се, ще трябва да обсъдя това с моите капитани.

— Само гледайте да изпипате работата по-ловко — намеси се Килгър. — Ако изтървете нещо на таанците и се нахакаме в засада…

— Бъдете уверен в нашата ловкост, подофицер — отвърна Уайлд. — Занимавам се с контрабанда от половин столетие и досега никой не се е набърквал в моите дела като вас двамата. — Той се изправи. — Не очаквам никакви затруднения от моите подчинени. — А сега имате ли нещо против да се запознаете с орбитите, по които се движим, за да определим къде са най-подходящите места за срещи?