Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (4)

3.

Вечният император си имаше точна представа какъв да бъде един пикник.

Кротък дъждец за пет-десет минути, спрял малко преди пристигането на гостите, освежава въздуха.

Заповедта за такъв дъждец бе дадена и изпълнена.

Смяташе, че ветрец с намек за ободряващ хлад изостря апетита. По-късно през деня ветрецът трябва да се затопли, за да се протягат участниците в пикника под дърветата и да се крият от слънцето.

Заповедта за такива леки, постепенно променящи се ветрове също бе дадена.

Освен това Вечният император беше убеден, че барбекюто е най-добрият вид пикник, като всяка порция е лично приготвена от домакина.

Докато слагаше последна щипка от това или още една струйка от онова в своя знаменит сос за барбекю, вечният император огледа просторните поляни за пикник на Аръндел с все по-силно разочарование. Навсякъде из поляните петдесет готвачи-роботи, грижещи се за същия брой кухни на открито, повтаряха точно всяка щипка и струйка.

Преди столетия организираното всяко полугодие барбекю на Императора бе започнало като неофициално събитие. Захвана се с това, защото обичаше да готви, което пък означава да гледаш как другите се наслаждават на ястията, приготвени от теб с удоволствие. Отначало канеше само близки приятели — около двеста — и лесно гощаваше толкова хора с подкрепата на неколцина помощници. Дори вярваше, че много гозби се доближават до съвършенството тъкмо когато ги направиш в подобни количества — да речем, неговият сос за барбекю.

Простичко събиране, което уютно се провеждаше в малък сенчест кът от дворцовите паркове, заемащи кръг с радиус петдесет и пет километра.

После започна да долавя изострящата се ревност сред придворните. Разни същества се дразнеха, защото си мислеха, че не са включени в несъществуващия кръг приближени. Той намери решение, като разшири списъка на гостите… и кръговете на ревността се разпростираха все по-надалеч, дори до най-далечните звездни системи в неговата империя. И списъкът набъбна неимоверно.

Сега можеше да очаква най-малко осем хиляди гости. Нямаше начин Императорът лично да приготви храна в такива количества. Тази гадост се изплъзваше изпод контрола му. Имаше опасност пикникът да се превърне в поредното официално събитие като Деня на Империята.

Изкушаваше се да сложи край на цялата история. Но барбекюто беше сред малкото сбирки, които наистина харесваше. Вечният император не се смяташе за светска личност.

Намери просто решение на проблема с готвенето — множество преносими кухни на открито и роботи-готвачи, които да се грижат за тях. Повтаряха всяко негово движение и бяха точни до последната молекула подправки, поръсена от ръката му. Оказа се обаче невъзможно да намери изход от официалността, която придоби събитието. Затова Вечният император реши да извлече облага от него.

Канеше на Първичен свят само хората с ключова роля в Империята и превръщаше в свое предимство вероятните изблици на ревност у другите. Веднъж подхвърли на Махони:

— Адски страхотен начин да ги изкарам на светло.

Императорът подуши своя къкрещ сос: ммм… безупречно. В началото това вариво имаше толкова гнусен вид и воня, че Марр и Сенн — неговите имперски интенданти, отказваха да присъстват. Отиваха на почивка на някое далечно място всеки път, когато той уреждаше барбекю.

Оригиналното месиво се раждаше в казан с вместимост петдесетина литра. Винаги го приготвяше много дни по-рано. Казваше, че му трябвало време да подиша. Според Марр и Сенн правилният глагол бил „да се въвонее“, но Императорът не им обръщаше внимание. Петдесетте литра основа за соса бяха като набухващо тесто — за него оставаше само да добавя толкова от съставките, че да стигне за всички същества на гощавката.

Топна коричка корав хляб в соса и отхапа. Ставаше все по-хубав. Отново огледа поляните за пикник. Месото бе подредено в охладители, готово за слагане на скарите. Гарнитурите вряха или се замразяваха, буретата с бира бяха готови за източване.

Къде ли бяха гостите? Започваше да осъзнава, че част от поканените същества или закъсняват ужасно, или нямат никакво намерение да дойдат. Прислужници вече слагаха покривала върху масите, които очевидно нямаше да бъдат заети.

Майната им! Какъв пикник ще е, ако няма и малко мравки? Не искаше да се вкисва заради тях. „Сосът — напомни си той. — Съсредоточи се върху соса“.

Тайната на соса беше в боклучавото месо. На Императора му се наложи години наред да втълпява на касапите какъв смисъл влага в „отпадъци“. Не желаеше резенчета от най-чудесното филе. Имаше нужда от лошо телешко, толкова близо до гниенето, че мазнината да е пожълтяла и гранясала. А от разтъркването с чесън, розмарин, сол и пипер миризмата никак не отслабваше.

— Ако те е гнус — повтаряше той на Махони, — просто помириши чесъна по дланите си.

Още няколко гравиколи се спуснаха наблизо. Гостите излязоха от тях припряно и запримигваха от дима на огньовете. Императорът забеляза, че се събират на групички и си приказват тихо и забързано. Начесто се озъртаха към него. Дори и сосът не му пречеше да долови смрадта на клюки.

Месото за соса бе сложено на гадни купчинки върху скари над пушещи огньове — в този момент рецептата изискваше не силна топлина, а изобилие от пушек, какъвто изпускат трески от твърда дървесина. Той неуморно обръщаше купчинките, за да попие месото отвсякъде аромата на дима. Този път химията в почти развалените парчета му помагаше — сухи и порести, те направо поглъщаха въздуха.

После Императорът (а с него и подражаващите му роботи) изсипа месото в казана, напълни го с вода и го остави да къкри със скилидки чесън и подправки: поне три дафинови листа, шепа и половина сушен риган и шепа лют пипер да прикрие горчилката от ригана.

Сега сосът трябваше да се вари на слаб огън най-малко два часа, понякога и три — колкото повече мазнина в месото, толкова по-дълго. Поляните за пикник миришеха като планета, в чиято атмосфера преобладава сярата.

Императорът видя пристигането на Танз Суламора с огромна свита, която без проблем щеше да заеме две-три маси. Присъствието на Суламора щеше да оживи сбирката. Търговският магнат не беше човек, на чиято компания Императорът се радваше кой знае колко. Не харесваше този угодничещ скапаняк, но пък се нуждаеше от него. Влиянието му в промишлеността беше огромно, а и преди неотдавна да започнат неприятностите, поддържаше връзки с таанците. Императорът се надяваше, че когато се справи със сегашните си затруднения, тези връзки ще бъдат възобновени.

През живота си (особено пък през царуването си), Вечният император се бе натъквал на всевъзможни спънки, но таанците несъмнено бяха на челно място в списъка от причини, заради които сън не го ловеше.

Непоносим народ с войнствена култура, който неуморно се опитваше да гризе неговата империя. Преди хилядолетие-две лесно би премахнал проблема, като прати флотовете си в един-единствен унищожителен набег. Но с времето политическите промени в неговата търговска империя му отнеха тази възможност, освен ако не бъдеше предизвикан… а една провокация щеше да му излезе солено. Вечният император просто не можеше да нанесе първия удар.

Преди няколко месеца бе получил шанс да започне изграждането на дипломатическо решение, който му бе отнет с предателство и удавен в кръв.

Кой млад задръстеняк спаси тогава царствения задник на Императора? Стрегг? Не, Стен. Ъхъ. Да де. Стен. Вечният император се гордееше, че има памет за имена и лица. Подреждаше ги в ума си със стотици хиляди. А стрегг, сети се той, беше коварното питие, с което го запозна Стен. Чудничък повод да си припомня младежа.

Докато чакаше месото да уври, можеше да си пийва множество глътки стрегг и да приготвя на спокойствие следващата част от соса.

Имаше богат избор, но той си предпочиташе поне десетина едри глави лук, десетки скилидки чесън (винаги прекалявай с чесъна!), люти чушки, зелени чушки, още риган и лют червен пипер, също и устърширски сос — някои му казваха и „Уорчестър“. Веднъж се помъчи да втълпи на Махони как се приготвя устърширски сос, но на едрия ирландец взе да му се гади, щом чу, че процесът започвал с хубавичко вмирисана аншоа.

Позапържи всичко това в разтопено масло. После изсипа сместа в друга тенджера и я сложи да ври с десетина нарязани на четвъртинки домати, чаша доматено пюре, четири зелени чушки и щипка сушен синап.

Плисна щедро от най-сухото червено вино в казана. И накрая добави последната съставка. Разбърка опушения основен сос, който си бе подготвил предварително, засили огъня и го остави да къкри десетина минути. Готово.

Пийна си още малко стрегг.

Двама от готвачите му нанизаха на шиш грамаден телешки бут и го сложиха да се върти над огъня. В същото време насякоха и одрана свиня и също я сложиха да се пече. Време беше да започнат барбекюто.

Императорът вече бе разбрал, че присъстват всички гости, които са възнамерявали да дойдат. Бързият оглед на масите показа, че поне две трети от поканените са заети другаде.

Реши да ги провери по списъка по-късно. Щеше да запомни имената им.

Извади четката си и започна да маже със сос печащото се месо. Огънят припламваше от мазните капки. Димен аромат насити въздуха навсякъде над поляните за пикник, щом роботите-готвачи повториха движенията му. Обикновено в този момент Императорът се настройваше за лениво мазане на месото, съпроводено с посръбване на бира.

В тези мигове се преструваше на равнодушен към възхищението, изписано по лицата на гостите. Настроението му се вгорчи, щом видя колко изопнати и угрижени са този път те.

Впрочем какви ли ги вършеха таанците? Разузнавателните данни бяха пълна нула. На корпус „Меркурий“ изобщо не можеше да се разчита, откакто повиши Махони.

— Тоя скапаняк Махони — каза на глас. — Къде се е дянал, по дяволите, точно когато имам нужда от него?

Гласът прозвуча точно зад гърба му.

— Носи ви бира, ваше величество.

Беше самият генерал-майор Йън Махони, командир на Първа гвардейска дивизия. Държеше две халби, от които преливаше пяна.

— Що за тъпотия пък е да се изтресеш тук? Не си поканен.

— Уредих си малко отпуск, сър. Това е една от привилегиите на командира. Реших, че няма да се сърдите.

— Няма, по дяволите. Открай време казвам, че като ще издебваш някого в гръб, най-добре му носи бира.