Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fleet of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

ISBN 954-585-582-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №118

Английска, първо издание

Превод Владимир Зарков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

11.

Въздушната машина (поне за такава я сметна Стен) беше най-гнусно невъзможното струпване на метални вехтории, което бе виждал. Състоеше се от плоска метална платформа с диаметър около два метра, две кресла на нея, два комплекта неща, които май бяха уреди за управление, и ветрозащитно стъкло. Платформата се опираше на два метални плъзгача. Отзад имаше някакъв двигател, а по-нататък — източена метална решетка, завършваща с вертикално витло. На платформата имаше още едно витло, водоравно, с две перки, дълги по шест метра. Устройството се мъдреше насред широка, абсолютно равна площадка за кацане. Двеста метра пред машината стърчаха наредени пилони.

Двамата с Мейсън бяха единствените на площадката. Стен се обърна към инструктора недоумяващо, но (както се надяваше) и въодушевено.

— Тук, в летателната школа, се придържаме към една теория — подхвана Мейсън. — Знаем, че има родени пилоти — разбира се, никой от вас, мърлячи, не попада в тази категория, а има и цял куп хора, които се летели на цял куп неща. Безсмислено е да проверяваме някого за присъщи дарби, ако го пъхнем в любимата му играчка, нали? И ето какво измислихме — доколкото знаем, никой не е летял с това поне от хиляда години. Тази купчина дракх се нарича хеликоптер. И понеже навремето е затрил твърде много пилоти, направо се скъсали от бързане да го изхвърлят на бунището, щом бил въведен антигравът. И вие ще полетите с него, кадет. Иначе ще си търсите ново призвание. Както чувам, набират метеоролози в управлението за проучване на нови светове.

— Тъй вярно, сър.

— Но пък не сме несправедливи. Ще ви окажем малко помощ. Първо получавате два факта. Факт номер едно — този хеликоптер, за разлика от всеки друг познат на мен апарат, изобщо не желае да лети. Няма да се издигне, без да се заинати, планира като камък и каца горе-долу по същия начин, ако човек не знае какво прави. Факт номер две — лесно се лети с него, ако сте от хората, които са способни едновременно да се потупат по главата и да се почешат по корема. С една и съща ръка.

Стен се питаше дали Мейсън пуска шегичка, както той си я представя. Немислимо — този човек нямаше чувство за хумор.

— Сега ние двамата ще се пристегнем с ремъците и аз ще ви покажа как да работите с уредите за управление. После вие поемате управлението и изпълнявате указанията ми. Ще започнем с нещо простичко.

Да бе, простичко. С малкото уреди се боравеше измамно лесно. Ръчката отпред контролираше наклона на витлото — тоест профила на обтекаемост — по време на въртене. Тя можеше да се мести във всички посоки и Мейсън обясни, че така хеликоптерът маневрира. Втора ръчка отстрани се местеше напред-назад и със завъртане увеличаваше оборотите на двигателя, следователно и на витлото. Двата рулеви педала контролираха малкото витло отзад, което не позволяваше на хеликоптера да се върти заедно с големите перки.

Първият тест беше задържане на хеликоптера във въздуха.

Мейсън го издигна, спусна го, пак го издигна. Изглеждаше лесно.

— От вас се иска само да го задържите на метър над земята.

И нареди на Стен да поеме управлението.

Тогава в хеликоптера се пробуди друг нрав и въпреки резките движения на Стен той наклони нос, предните краища на плъзгачите се блъснаха в площадката и заради прекомерното компенсиране на Стен машината се килна назад… после напред… и се наложи Мейсън бързо да се вкопчи в ръчките.

— Искате ли да опитате отново?

Стен кимна.

Справи се по-добре… донякъде. Мощност… задръж с педалите… и съвсем кротко с ръчката.

Този път не халоса хеликоптера в площадката, но задължителният метър нарастваше до три.

Летателният му костюм подгизваше от пот.

Още един опит.

Кандилкането във въздуха намаля до плюс-минус метър.

Мейсън се взираше в Стен.

— Добре. Сега преминаваме към движение напред.

Инструкторът прелетя с машината петдесетина метра, зави и се върна, после повтори цялата маневра.

— Искам да поддържате два метра височина и просто да отлетите дотам по права линия. Ще ви кажа кога да спрете.

Хеликоптерът подскочи като игрив делфин. Стен на два пъти зачегърта с плъзгачите, а полетът му към далечните пилони напомняше за извивките на гърмяща змия. Мейсън пое управлението и накара кадета да изпълни упражнението още три пъти. Стен нямаше представа дали занапред ще се подготвя за пилот, или за синоптик.

Следващото условие беше да откара хеликоптера чак до пилоните и да мине между тях на зигзаг. При първия опит Стен установи, че някак е овладял равномерния полет право напред — хеликоптерът събори всеки пилон. На четвъртия път се изхитри да повали не повече от четири-пет пилона.

Мейсън продължаваше да го гледа. Накрая даде знак, че са приключили.

Стен се облегна и по заповед събра ръце в скута си.

Инструкторът приземи машината на мястото, от което бяха излетели, изключи двигателя и разкопча ремъците си. Стен последва примера му, смъкна се от платформата и се присви, за да мине под забавящите въртенето си перки.

Мейсън стоеше с безизразно лице на трийсетина метра от хеликоптера.

— Това беше, кадет. Върнете се в стаята си. Ще бъдете уведомен какво решение е взето за вас.

Стен отдаде чест. Гадост. Дотук с приумиците на Императора какво трябвало да върши Стен.

— Кадет!

Той спря и се обърна.

— Летели ли сте и преди с такава измишльотина?

Стен отрече искрено и почувства мъждукането на надеждата.