Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (22)

21.

Нямаше никакво великолепие, всъщност внимаваха изобщо да минат без церемонии, когато лейди Атаго прехвърли командния си пункт от линейния кораб „Форез“ в безкрайно по-малкия „Женя“.

Адмирал Деска бе отделил немалко време през военната си кариера да проучва своята началничка. Тя презираше разните превземки и пресилвания на военните ритуали. Изискваше единствено човек да върши точно каквото му е казала, и то без да се двоуми нито секунда. Всякаква ненужна пищност я настройваше крайно подозрително.

Въпреки скромните си размери „Женя“ и другите кораби от неговия клас бяха същинско техническо чудо за таанците. Проектирането и конструирането им биха стрували дори на съответното управление в Имперския флот твърде солидна част от бюджета му.

„Женя“ бе предназначен за разполагане на мини от най-усъвършенствания вид — бойни действия, на които Имперският флот не обръщаше кой знае какво внимание.

Много отдавна Империята не бе воювала срещу равностоен противник. При цялата си жестокост Мюлеровите войни в края на краищата бяха въстание с ограничен мащаб. Използваха мини в позиционната война, за да попречат на врага да напредва или за да осигурят защита на собствените си позиции. Можеха да бъдат поставяни и за препречване на собствените космически маршрути на противника. Според флотските стратези мините просто нямаха значение.

Другата причина флотът да е безразличен към минирането беше липсата на романтика в него. Мината е тежка буца метал, оставена неподвижно, докато нещо не я накара да направи „бум“, обикновено дълго след като миноносецът е отпратил нанякъде. Специалистите по миниране не получаваха медали за героизъм, макар че мините — в космоса, на сушата или във водата — си оставаха един от най-смъртоносните и евтини начини да унищожиш врага.

Таанците не си падаха по блясъка на славата, а по всевъзможните начини да спечелят войната. И „Женя“ беше сред ключовите фактори за бъдещето им.

Този кораб беше в състояние да разполага усъвършенствани космически мини от невиждан досега модел, и то с немислима скорост. Всяка мина по същество представляваше атомно торпедо, което незабавно засичаше всеки кораб в околността. „Приятелският“ кораб предаваше опознавателния си код, мината го разпознаваше и го оставяше на мира. Вражески кораб или такъв, който не предава валидния в момента код, щеше да се натъкне на коренно различна реакция. Мината (заедно с много други в съответния сектор) щеше да се задейства и да се устреми към вражеския кораб. И понеже във всяко поле щеше да има хиляди мини, дори най-тежко въоръженият имперски линеен кораб щеше да е обречен.

Таанците се бяха справили и с друг проблем. Космическите бойни действия, дори ако фронтовите линии са очертани ясно, се отличават с голяма мобилност и обстановката се променя бързо. Оттеглянето и нападението през собствените минни полета можеше да се окаже гибелно, дори мините да разпознаеха кораба като свой. Те си оставаха внушителни тежки тела, на които не бива да налетиш с голяма скорост. А при промяна в бойната обстановка можеше и да се наложи минното поле да бъде изоставено — необходими са много време и предпазливост, за да си прибереш мините и да ги разположиш другаде.

„Женя“ можеше да прибира и да поставя наново мините почти със същата бързина, с която ги разпръскваше. Интересен начин да създаваш, ограничаваш или променяш полето, в което врагът ще бъде принуден да се сражава… поне на теория.

Корабите от типа на „Женя“ още не бяха доказали предимствата си. Таанците толкова припряно увеличаваха флота си, че имаше множество провали — и всички до един завършваха с гибелта на цели екипажи.

Деска беше убеден, че всички проблеми с „Женя“ и останалите съдове от този клас са премахнати, но не достатъчно, за да рискува живота на лейди Атаго. Обясни й това, а тя го изслуша с привиден интерес и се позамисли.

— Свикайте екипажа — нареди накрая.

Макар да беше малоброен, екипажът запълни столовата на „Женя“. Лейди Атаго изчака кротко всички да се съберат и заговори:

— Задачата ни днес е да докажем качествата на „Женя“. От нашия успех зависят много неща. Разбирате това, нали?

Никой не продума. Слушателите й едва смееха да дишат. Усети се обаче изострянето на вниманието им.

— Досегашните изпитания завършваха разочароващо — продължи тя. — Затова съм с вас днес. Ако вие умрете, ще умра и аз. Следователно от всекиго се изисква да изпълнява своите конкретни задължения, като дава всичко от себе си.

Тя огледа помещението с неизменния си поглед, от който лъхаше космически студ.

— Не е нужно да подчертавам — дозасили ефекта от думите си, — че провалим ли се и днес, за никого от вас няма да е добре, ако се окаже сред малцината оцелели.

Тя сведе поглед и бръсна с нокът прашинка от безупречно чистата маса.

На екипажа бе заповядано да се разотиде.

Автоматичният тактически кораб се носеше с пълна мощност към „Женя“. Между робота и миноносеца висеше рехав облак от новия вид мини. Лейди Атаго се взираше съсредоточено в контролния екран.

— Докладвайте.

— Всички мини отчитат доближаващия кораб като приятелски.

— Променете опознавателния код.

По челото на техника избиха капки пот. Точно в този момент бе имало злополуки. Твърде често след промяната на кода мините или отказваха да нападнат кораба, който вече не се представяше като приятелски, или се устремяваха към всички кораби наоколо, включително миноносеца.

Този път контролният пулт едва имаше време да съобщи за промяната и да приеме съобщението от мините за вражески кораб, преди шест от тях да се изстрелят.

Роботът отвърна с противокорабни ракети. Две от мините избухнаха на разстояние.

Третата се заби в робота и разкъса корпуса му. След по-малко от секунда още двайсетина подгониха отломките. Останалите отбелязаха унищожаването на целта и се върнаха към наблюдението.

— Мините реагираха ли по някакъв начин на електронното противодействие от страна на робота? — попита лейди Атаго.

Техникът погледна друг екран.

— Никаква реакция. Всички сигнали, излъчени от врага, са били пренебрегнати след разпознаването му.

Лейди Атаго отмести поглед от екрана към адмирал Деска и позволи на едната си съвършена вежда да се повдигне с милиметър.

— Адмирале, можете да уведомите съвета, че започваме серийно производство.

Половин час по-късно „Форез“ отново беше флагмански кораб.

Лейди Атаго спокойно се върна към своите карти и бойни планове.