Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (52)

51.

Бойният план на флотски адмирал Ксавие Рийнван Дорман беше готов и наречен Операция „Контраудар“. Стен би му лепнал прякора „Последно издихание“, но прецени, че не подобава да лиши от илюзиите им героите, които са се повлекли към долината на мъртвите.

Не че и ван Дорман беше настроен особено оптимистично, когато се зае с инструктажа.

В стаята присъстваха осем офицери — ван Дорман, неприятелят на Стен капитан трети ранг Рей Халдор, четирима капитани, двама лейтенанти и самият Стен. Капитаните командваха разрушители, лейтенантите — миночистачи.

Ван Дорман ги представи един на друг, след това заяви, че предварителното му обобщение не бива да бъде разгласявано извън тази зала при никакви обстоятелства. Вероятно беше прав, защото казаното от него прозвуча крайно потискащо. Извънредно точно… и потискащо.

Таанците, започна той, до броени дни щели да осъществят втори опит за нахлуване на Кавит. Ван Дорман призна откровено, че ако проведат такова нападение, за 23-ти флот ще е непосилно да ги спре.

Но било недопустимо само да си седят и да чакат кога ще бъдат ударени.

Стратегията му не се различаваше прекалено от операциите на Стен — искаше да цапардоса таанците още сега, за да ги извади от равновесие. Имаше някакъв шанс остатъците от 23-ти флот да са в състояние да ги тормозят, докато Империята окаже подкрепа на Кавит, а после прогони врага от Пограничните светове.

Като съдеше по собствените си разузнавателни операции, Стен не вярваше, че Империята ще успее скоро да постигне това.

Все пак признаваше, че ван Дорман поне е съчинил план, и то учудващо поносим… поне по време на инструктажа.

— Предлагам — подхвана адмиралът — да възложа на четири от моите разрушители функцията на основна ударна сила — нарекох я „специална група Халдор“. — Той кимна към капитана, седнал до него. — Капитан трети ранг Халдор ще ръководи пряко бойните маневри. Капитан трети ранг Стен и неговата тактическа ескадрила са установили, че таанците придвижват щурмови части за планетарен десант към следните звездни системи. — Включи се стенен екран с карта на близкия космос около Кавит. Четири системи се открояваха ярко. — Таанците не си позволяват никакви рискове — придвижват войските и корабите си в плоскостта на еклиптиката и я използват за прикритие, стремят се да остават близо до самите планети, които също им служат като защита. И макар че осигуряват силна охрана на тези конвои, от капитан трети ранг Стен научих, че защитата е много отслабена между конвоите и планетите. Господа, това ме подтикна да разработя плана си.

Специалната група трябваше да се спотайва над атмосферата на една планета по маршрутите на таанските конвои. Атмосферата щеше да причинява достатъчно смущения, та корабите да не бъдат открити от доближаващата ги охрана на конвоя.

— Ето какъв боен строй ще приложим — продължи ван Дорман.

Светна друг екран.

Двата миночистача щяха да летят пред четирите разрушителя, пръснати на свой ред в рехава редица. Адмиралът призна, че това далеч не е най-добрият боен строй. Но само шест разрушителя бяха невредими, а четири от тях щяха да участват в нападението и той изобщо не искаше да ги губи заради таански минни полета.

Тактическите кораби на Стен щяха да осигуряват флангова подкрепа за разрушителите. Ван Дорман се надяваше специалната група да проникне през охраната на конвоя, преди да бъде открита.

— Стига да имаме късмет — добави той. — В такъв случай, капитан трети ранг Стен, вие ще имате и задачата да обявите тревога, когато таанските кораби все пак атакуват.

„Поне не ми заповяда да ги спра“ — рече си Стен. Таански разрушител можеше да пръсне тактически кораб с второстепенните си оръжия, преди някой да е мигнал. А пък по-тежките кораби… Той реши да не пресмята какво ще стане, ако налети на такъв.

Разрушителите щяха да се стремят към унищожаване на транспортните кораби и избягване на схватки с охраната.

— Нахълтайте сред тях — натърти ван Дорман — като гладна ксипака в кокошарник.

Разрушителите трябваше да прелетят два пъти през конвоя и да се оттеглят. Тогава тактическите кораби на Стен щяха да ударят каквито цели им попаднат и да напуснат полесражението. Той чу указание да проследи курса на бягащите разрушители и да не го пресича при собственото си оттегляне — минните кораби щяха да пръскат мини.

— И накрая — продължи ван Дорман, — аз ще чакам на една астрономическа единица от района на сражението, за да ви прикривам с „Блатен паток“. Бих предпочел да участвам в нападението, но „Блатен паток“…

Той замълча, а Стен довърши мислено вместо него: „… пречи сам на себе си, никога не е участвал в бойни действия, има паяжини в ракетните шахти и вероятно ще гръмне, ако бъде включен на пълна мощност“. Поне никой нямаше основание да каже, че на ван Дорман му липсва смелост.

Адмиралът завърши инструктажа и раздаде фишовете с оперативните заповеди. След това развълнуван застана мирно и отдаде чест на своите офицери.

— Успешен лов — пожела им той. — И дано се завърнете с богата плячка.

„Плячка ли… — беззвучно промърмори Стен. — Май ще е играчка-плачка“.

Спря Халдор в коридора.

— Когато атакувате — започна дипломатично, — какви тактически схеми ще прилагате?

— Ще уведомя вашата ескадрила за намеренията си — хладно отвърна Халдор.

„Велик си — похвали го Стен. — Бриджит е в обятията на Морисън, значи и двамата сме на сухо, а ти още не ме понасяш“.

— Не това беше смисълът на въпроса ми — обясни той на глас. — Тъй като моите корабчета ще се движат по фланговете, а доколкото си представям, вие ще бълвате ракети във всички посоки, искам да съм сигурен, че никой от моите хора няма да налети на як гърмеж.

Халдор поумува.

— Когато нападнем, можете да включите опознавателните си сигнали… а аз ще наредя да ги програмират в ракетите.

— Това не върши работа, капитане. Ние бездруго можем да бъдем смазани, когато се счепкат големите кораби. С тези сигнали все едно размахваме факли, а не ставаме по-невидими. Защо не заложите в ракетите филтриране на целите по размери? За да не подгонят нас, дребосъците.

Халдор го изгледа от главата до петите.

— Много сте предпазлив, а, капитане?

„Бъзик, бъзик, а, капитане. Не искаш ли и да ти фрасна един в зъбите?“ Стен само се усмихна.

— Не съм предпазлив, капитан трети ранг Халдор. Аз съм бъзльо.

Отдаде му чест и отиде да проведе инструктаж със своите екипажи.

Битката край планетата Бадунг би могла да влезе в историята на Империята и в методическите фишове за флотовете като класически кинжален удар.

Но не успя.

Разправят, че Наполеон казал, когато един от генералите му бил представен за получаване на маршалски жезъл след дълго изброяване на победите, които е постигнал: „По дяволите заслугите му! Късметлия ли е?“

Каквито и други качества да притежаваше ван Дорман, не се отличаваше с късмет.

Сражението започна чудесно за тях. Специалната ударна група успя да се разположи близо до Бадунг, без да бъде открита.

И наистина се появи таански конвой — пет тлъстички безгрижни транспортни кораба, съпроводени от шест разрушителя, един кръстосвач и цял рояк леки патрулни съдове.

Халдор заповяда нападение.

И всичко се оплеска.

Собственият му разрушител се натъкна на нещо (тъй и не разбраха дали е мина, или космически боклук) и получи пробойна в оръжейния сектор. Халдор прехвърли командването на друг разрушител и се повлече с кораба си под закрилата на „Блатен паток“. Другите три разрушителя продължиха атаката.

Стен се скова пред главния екран в „Гембъл“. Нямаше нужда от данните на бойния компютър, за да познае какво се е случило и кое няма да го бъде.

Трите разрушителя изстреляха своите противокорабни ракети от пределно допустимото разстояние. Имаше много причини за постъпката им.

С изключение на екипажите под командването на Стен, оръжейниците в 23-ти флот, общо взето, не бяха помирисвали битка. В мирно време им разрешаваха да пуснат по една ракета годишно, а каквото и да твърдят производителите на симулатори, машините им изобщо не наподобяват правдиво сраженията.

Другата причина може би се коренеше в слуховете за противокорабните ракети на таанците. Говореше се, че имали по-мощни бойни глави и по-добро управление, както и по-висока скорост от повечето бойни кораби на въоръжение в Империята. Нямаше нищо вярно в тези приказки, макар че таанските унищожители на кораби си бяха извънредно бързи. Таанските кораби сееха гибел просто защото мъжете и жените в тях се бяха подготвили усърдно години наред преди началото на войната.

Третата причина беше набързо плъзналата мълва, че имперските ракети изобщо не ги бива. Не летели накъдето ги пращали, не пресмятали курса си според заложените програми и не избухвали когато и където трябва. Тази мълва беше самата истина.

Затова трите имперски разрушителя стигнаха само до половината на таанския конвой, преди да се врътнат в обратната посока. Секунди по-късно един от тях беше улучен и унищожен. В анализа след сражението се твърдеше, че го е настигнала противокорабна ракета, изстреляна от кръстосвача. Стен обаче се намираше в точка, откъдето видя проблясъка на ракета с малък обсег, която излетя от транспортен кораб. Очевидно екипът за електронно противодействие в имперския разрушител не бе внимавал или не бе реагирал достатъчно бързо, за да я спре.

Минус два кораба.

Останалите два разрушителя се оттегляха с пълна мощност. Докато бягаха към не особено надеждната закрила на „Блатен паток“, всеки от тях пусна по три ракети — напосоки, както установиха бойните компютри в тактическата ескадрила на Стен.

По-късно си приписваха попадения. Според техните доклади един таански разрушител бил пръснат безследно, кръстосвачът получил тежки повреди, два транспортни кораба били унищожени и още един таански разрушител бил засегнат леко. Пет попадения от шест възможни.

За жалост нямаше нищо подобно.

Никой от тези имперски офицери или нисши чинове не лъжеше. Те видяха на екраните си как ракетите се взривиха близичко до мигащите точици на таанските кораби и предпочетоха най-благоприятната за себе си версия. Винаги е така в битките — хората виждат онова, което им се иска.

Имаше само едно попадение.

Може би Халдор бе забравил да нареди програмирането на филтър за размери в ракетите, макар че се кълнеше в обратното. Или пък подпрограмата в ракетата просто не се включи.

Но именно тази ракета се заби с безупречна точност в „Кели“.

Лейтенант Ламин Сека, потомък на двеста поколения воини, едва окървавил копието си, загина заедно с двама офицери и деветима нисши чинове.

Една четвърт от ескадрилата на Стен изчезна в този ослепителен проблясък.