Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (18)

17.

— Аз мога да ви кажа как да си решим проблемите с таанците — отсече фермерът. — И за тази работа хич не ни трябва проклетото правителство!

Беше тантурест мъж с меки длани. Имотът му заемаше много пъти по-голяма площ от таанската комунална ферма, която Махони бе посетил неотдавна. Доколкото Йън схващаше, този преселник от Империята прекарваше времето си в тракане по клавиатурата на компютъра или в шушу-мушу с банкерите си.

Сви вежди, за да покаже сериозен интерес. Седяха около масата на вечеря с човека, неговата дундеста жена с розови бузи и многобройното котило противни дечица. Едно от наглите непрокопсаничета се опитваше да привлече вниманието му, като го тупаше по ръкава с лъжица, от която капеше сос.

— Един момент, синко — укроти го Махони, — първо да чуя какво иска да каже баща ти.

„Ах, ти, гадинке, ще ти извия вратлето, само да ме тупнеш още веднъж с лъжицата!“

— Продължавайте — подкани той фермера. — Тази тема засяга всички ни.

— Адски вярно — потвърди мъжът. — Тези таанци са по-гнусни от дракх и ни смучат кръвчицата.

— Моля те, скъпи — намеси се съпругата. — Не пред децата. — Тя изви глава да погледне Махони. — Надявам се, че ще простите на съпруга ми за тези изрази.

Ирландецът се усмихна с разбиране.

— И по-лоши съм чувал.

Жената се изкиска.

— И аз. Все пак… Ако ви се наложи да живеете до тези таанци, ще ви стане ясно защо съпругът ми се разгорещява толкова. Те наистина са… — тя се приведе към Махони, за да подчертае думите си — … различни от нас, сещате се.

— Представям си — увери я той.

Облегна се удобно с чаша портвайн след вечерята, за да изслуша словоизлиянията на фермера по въпроса. От тях би потръпнал и някой тиран.

Махони беше абсолютно сигурен какво ще включи в доклада си до Вечния император. Само че го мъчеха силни съмнения. Например кои в случая са героите и кои — злодеите?

— Да, моля ви — съгласи се той. — Още мъничко портвайн ще ми се отрази добре.