Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (19)

18.

Заниманията в Имперската летателна школа, Втори етап или фаза отначало се провеждаха в открития космос. Стен и останалите в курса, вече наричани само „мистър“ независимо от пола или дори принадлежността към човешкия род, започнаха с херметизирани „пърпоретки“ — космическите таксита.

Учи се… научи се и с червата… в коя посока да прилагаш силата. Разбери кога да спираш. Научи се да изчисляваш проста орбита от точка А до (видяната на радара) точка Б. После го направи отново.

Щом овладяха уменията, ги напъхаха в истински кораби. Мина още време, докато се научат, все още в космоса, как да работят с помощните двигатели Юкава.

Колкото по-изкусно действаха, толкова по-напрегнато им набиваха навигацията в главите. Разбира се, кораб с включен АМ2-двигател трудничко би се насочил по своя „курс“ иначе освен с математически изчисления.

Въпреки тревогите си, че не го бива в сметките, Стен все някак се справяше. Все още имаше нужда в някоя от почивките да му помага Бишоп, но започваше да му олеква.

Според него му помагаше и обстоятелството, че не беше зелен новобранец. През времето в „Богомолка“ бе преживял какви ли не истински схватки — от масиран планетарен десант през индивидуално проникване до сражения кораб срещу кораб. В паметта си бе струпал огромна база данни от личния си опит, затова му беше по-лесно да си представи голите числа като скапан грамадански астероид, чиято орбита е най-добре да не пресичаш.

От друга страна обаче тъкмо заради този опит понякога му беше трудно да си държи устата затворена.

Втори етап от обучението не приличаше на Първи по това, че наглед инструкторите се стремяха всички курсанти да го завършат. Но положението отново беше далеч от идеалното.

Твърде голяма част от тактическите занимания беше чиста теория, преподавана от инструктори без нито един боен полет в живота си или от запасняци, призовани на служба заради мобилизацията.

А опитът подсказваше на Стен, че много от наученото е страхотен начин да се самоубиеш. Съмняваше се и в знанията, които не можеше да прецени — дали и те са същата заблуда?

Великолепна тема за чесане на езиците. Но само той и Бишоп можеха да кажат нещо съществено, за другите тя скоро се превърна в удобен повод да оплюят поредния инструктор, оглавил през седмицата списъка „Най-мразените типове“.

Обучението продължаваше. Всички курсанти получиха оценка, че поне са годни за открития космос.

И започна тежкият период: кацания, излитания, маневри на светове с разнообразна атмосфера, климат и гравитация. Досега бяха отпаднали само десетина кадети, загинаха само трима.

А после стана опасно.

Лотор имаше един лош навик… който го погуби.

Доста надарен пилот, той беше над средата в класирането на курса. По-късно Стен научи, че недостатъкът му се срещал често.

Лотор си въобразяваше, че полетът е приключил успешно, щом корабът му стигнеше до момента за кацане. Ш’аарл’т неуморно му повтаряше баналната истина, че никой полет не е стигнал до завършека си, преди пилотът да се е настанил в бара и да допива втората чаша.

Тази самонадеяност не се смяташе за прекалено опасна в епоха, когато бе овладяна антигравитацията. Лотор вероятно би могъл да изкара няколко живота поред с лични или търговски кораби, без да се натъкне на проблеми.

Само че имперското обучение предвиждаше и необичайни положения.

Ситуацията: Боен екип трябваше да бъде стоварен на свят, около който има почти чист вакуум. Повърхността се състоеше от силикатен прах, натрупал се в двадесетметров слой. От пълните с прах падини стърчаха остри като ножове зъбери.

Изискванията: Бойният екип трябваше да проникне незабелязано. Кацане с двигателите Юкава би вдигнало толкова прах, че да се образува и увисне за часове огромен облак, което непременно би издало екипа. Освен това при кацането си корабът не биваше да остави следа.

Решението: Задържаш кораба във вертикално положение петдесет метра над земята. Изключваш двигателите Юкава и се спускаш с генераторите на Маклийн. Задържаш се сантиметри над повърхността толкова време, че въображаемият боен екип да се стовари, после отлиташ.

Пилот-инструкторът даде задачата на Лотор, който я анализира и откри правилното решение.

Двамата се намираха в лек щурмови кораб от клас „Конърс“ с делтовидни криле. В обучението на пилотите не само се предвиждаха извънредни ситуации, но понякога (съвсем правилно) се използваха неподходящи кораби. Стен признаваше ползата от това — бе прекарал достатъчно време в сражения, за да знае, че когато човек има отчаяна нужда от гаечен ключ, понякога по неволя ще се примири и с клещи.

Но широките криле се оказаха последният пирон в ковчега.

Лотор вдигна носа на кораба и намали тягата в двигателите Юкава. Корабът пропадна около метър и той го задържа с генераторите на Маклийн. Полека намаляваше мощността и корабът плавно доближи праха долу.

Капанът на антигравитационното екраниране, разбира се, е скрит във факта, че „надолу“ е посока само спрямо генератора и няма никаква връзка с това къде трябва да е „истинската“ отвесна линия.

Корабът се намираше на три метра височина и според сетивата на Лотор се спускаше почти вертикално. Той явно реши, че това е достатъчно, затова занули генератора.

Корабът пропадна още един метър и едното крило се удари в щръкнала скала. Корабът се катурна.

Според дистанционния запис на полета пилот-инструкторът бе натиснал бутона за генераторите на Маклийн в същия миг, когато Лотор се бе досетил, че нещо е потръгнало твърде зле.

Лотор наду тягата в двигателите Юкава. Докато получи мощност, корабът полегна почти хоризонтално. Рязкото ускорение, съчетано с тласъка от генераторите на Маклийн, го завъртя като пумпал.

Завихреният прахоляк почти не позволяваше да се види краят. Камерите бяха записали само вероятен червеникав взрив от разпукването на кабината като консервена кутия и експлозията на въздуха в кораба.

Планетарният ден почти отмина, преди прахът да се слегне. Спасителните групи навлязоха опипом в търсене на тела. Така и не намериха труповете на Лотор и пилот-инструктора.

Стен, Ш’аарл’т и Бишоп си направиха свой помен и се опитаха да вкусят от всеки вид бира, до който Лотор не се бе докопал преди смъртта си.