Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (23)

22.

Стен се приземи на Кавит, централния свят в системата Калтор, като капитан без флот. Освен другите си недостатъци, тактическите кораби имаха миниатюрни трюмове за припаси, които ограничаваха обсега им. А и твърде фините им двигатели се нуждаеха от много по-честа поддръжка в сравнение с останалите космически апарати на Империята. Затова четирите кораба, които Стен щеше да командва, бяха натоварени в лихтер и сега се намираха някъде между Соуард и Кавит.

А той прекоси огромното разстояние от Първичен свят до Кавит като обикновен пътник. Запълни пътуването с разглеждане на снимки, схеми, резюмета и обемни проекции, захласнат като по първата си любов.

Отдели част от времето за бързо, но подробно запознаване с планетата, която щеше да бъде негова база. По размери Кавит беше около две трети от Първичен свят и нямаше голямо население. Липсваше и развита промишленост — планета предимно на селски стопани с малко риболов и дърводобив. И по климата си приличаше на Първичен свят — доста умерен, макар и с повечко снеговалежи.

Иначе Стен поглъщаше всяка подробност, свързана с неговите кораби. Нямаше значение, че засега командваше само четири нови-новенички съда от клас „Бълкли“ и себе си. Щом пристигнеше на Кавит, щеше да лети със свой кораб.

Пристигна в Соуард малко преди четирите му кораба да бъдат „предадени за експлоатация“. Нямаше особена тържественост — производителят на корпусите ги прехвърли в корабостроителница-подизпълнител, транспортен кран ги пое в завършен вид без въоръжението, електрониката, уредите за управление и обзавеждането за екипажа и ги премести през огромния завод.

Макар да бяха недовършени, Стен се влюби в тях, щом ги зърна — източени като игли. Информацията в новия микрофиш на „Джейн“ беше същинска поезия:

„6406.795 ТАКТИЧЕСКИ ЩУРМОВИ КОРАБ

Имаше слухове, че Империята създава нов клас тактически кораби, но тъй като до момента те не могат да бъдат потвърдени, сведенията трябва да се смятат за непроверени. Наученото досега подсказва, че тези кораби са предназначени да заместят и заменят с по-добри съдове няколко намиращи се на въоръжение класове, които се смятат за крайно остарели.

Смята се, че класът ще носи наименованието БЪЛКЛИ. Предполага се, че производството е започнало, но няма информация за колко кораба са сключени договори, нито за датите, на които ще бъдат въведени на въоръжение. Повтаряме — всички сведения са напълно непотвърдени“.

Стен се досети, че редакторът на „Джейн“ се е упражнявал в прастарата игричка „правя се на ударен“, защото останалите данни бяха адски близо до истината и това не му харесваше.

„ХАРАКТЕРИСТИКИ:

ТИП: Флотски патрулен кораб.

ДЪЛЖИНА: Ок. 90 метра (всъщност беше 97 метра).

ИНЕРТНА МАСА: 1400 тона.

ЧИСЛЕНОСТ НА ЕКИПАЖА: Неизвестна.

ВЪОРЪЖЕНИЕ: Неизвестно, но може да се допусне, че ще е много по-мощно от досегашните кораби в тази категория“.

Останалото беше дълга колонка от „неизвестно“. Стен можеше да я попълни.

Всеки кораб трябваше да има екипаж от дванадесет души — трима офицери (командир, заместник/оръжейник, инженер) и деветима от нисшия състав.

„Бълкли“ наистина имаха мощно въоръжение.

За близък бой разполагаха с две многоцевни скорострелни оръдия. В сражения на средна дистанция използваха осем пускови установки за ракети „Гоблин VI“ с подобрени „мозъци“ и бойна глава с мощност 10 килотона. Имаше три ракети за всяка установка.

За отбрана имаха ограничени противоракетни средства — пет ракети клас „Лисица“, но и извънредно сложна система за електронно противодействие.

Корабите „Бълкли“ или се промъкваха незабелязано, или се откъсваха и бягаха при сблъсък. Но бяха замислени преди всичко като изтребители на кораби.

Главното им оръжие беше „Кали“ — тежка двайсетметрова ракета с бойна глава от 60 мегатона. В издутото тяло на ракетата бе напъхан компютър, почти равен по възможности на корабния, както и съвсем необикновена апаратура за електронно противодействие. Ракетата се изстрелваше от тръба, заемаща цялата надлъжна ос на кораба, а около тръбата бяха подредени още три ракети.

При такава огнева мощ и чудовищни двигатели помещенията за екипажа бяха жалки. Обемът на капитанската каюта беше колкото килер, койката и бюрото се прибираха в стените. Тя предлагаше най-голямо уединение, дори си имаше завеса, която отделяше командира от останалите. Другите двама офицери се настаняваха заедно в каюта колкото неговата. Койките за екипажа бяха подредени от двете страни на най-просторното помещение, съвместяващо зала за отдих, столова и кухня.

В такъв кораб можеха да си внесат само котка без опашка… по-точно котенце.

Голяма работа. Ако Стен беше любител на разкоша, щеше да направи избора на Бишоп и да лети с грамадните транспортни грозници.