Робърт Хайнлайн
Спечели облог за Сатаната (29)

ХХIХ

Няма спомен за миналото;

па и за това, що има да стане,

няма да остане спомен у ония,

които бъдат отпосле.

Еклисиаст 1:11

Тази седмица Маргрете и аз, с помощта на дъщеря ни Герда, ще направим в къщата и ресторанта истинско скандинавско-канзаско почистване, защото Фарнсуърт, приятелите ни от Тексас — всъщност най-добрите ни приятели в целия свят — идват на гости. За Марга и за мен всяко гостуване на Джери и Кейти е Коледа и Четвърти юли, събрани в едно. Както и за нашите хлапета — Сибил Фарнсуърт е на годините на Инга. Двете момичета много добре се погаждат помежду си.

А този път ще бъде нещо специално. Ще доведат и Патриша Меримаунт. Пат също ни е отколешна приятелка и е най-милата особа на земята. Макар да е стара мома и учителка, в нея няма и капчица превзетост.

Семейство Фарнсуърт ни донесоха късмет в живота. По време на медения си месец двамата с Марга бяхме в Мексико. Точно тогава голямото земетресение съсипа Масатлан. Ние не пострадахме, но трудно се измъкнахме оттам, останали без паспорти, пари и пътнически чекове. На половината път към дома срещнахме Фарнсуъртови и така всичко се промени — вече нямахме проблеми. Вярно, прибрах се в Канзас и без един куфар, носех само бръснач в джоба си. (Бях сантиментално привързан към този предмет — Марга ми го подари и оттогава се бръсна само с него.)

Когато стигнахме до родния ми щат, открихме точно такова семейно заведение, каквото търсехме. Закусвалня в малкото университетско градче Рай, югоизточно от Уичита. Беше собственост на господин и госпожа А. С. Модей, които вече искаха да си отдъхнат от житейските грижи. Започнахме като техни наемни работници, но след по-малко от месец вече бяхме наематели. По-късно затънах до гуша в дългове към банката, което ни направи собственици (отначало само на хартия) на „Шоколадови мелби при Марга“ — със сокове и газирана вода, хотдогове, хамбургери и вълшебните датски сандвичи на Маргрете.

Тя искаше да наречем мястото „Шоколадови мелби при Марга и Алек“, но аз наложих вето върху идеята. Просто не звучи. Пък и именно Марга посреща клиентите, тя ни е най-добрата реклама. Аз работя незабелязано. Мия чиниите, чистя и върша каквато още помощна дейност се сетите. Астрид помага на Маргрете в салона. При нужда се включвам и аз. Всъщност всеки от нас умее да сготви или стъкми набързо всичко, което сме вписали в менюто. Дори откритите сандвичи. Само че с тях се придържаме точно към цветните снимки и указанията за съставките на Марга. За да бъдем честни към клиентите, единствено на Маргрете е позволено да импровизира.

А специалитетът, дал името на ресторантчето ни — мелбата с горещ шоколад, се поднася по всяко време и струва десет цента, макар така да носи брутна печалба само цент и половина. Всеки посетител, който има рожден ден, получава безплатно една мелба, а ние му изпяваме „Честит рожден ден“, пригласяйки си гръмко с барабан. Получава и целувка. На момчетата от колежа много им допада да ги целува Маргрете, дори повече от безплатната мелба. Разбирам ги напълно. Но пък и татенцето Греъм се облажва добре, ако имаме рожденичка. (Спазвам правилото да не се натрапвам с целувки на момичетата, но досега не ми се е случвало да го прилагам.)

Успехът тръгна ръка за ръка с нас още от първия ден. На добро място сме — до арката на Елм Стрийт и Старата главна. Ниските цени ни осигуриха стабилен оборот, да не говорим пък за магическата дарба на Маргрете да приготвя вкуснотии… или за нейната красота и обаяние. Ние продаваме не калории, а щастие, от което Маргрете сипва щедра порция във всяка чиния. Има и за себе си, и за целия свят.

А пък щом аз се грижа за паричките, нямаше как да се провалим. Добре си правя сметките. И ако някой ден цената на съставките изяде малката печалба от шоколадовата мелба, цената се вдига — точка по въпроса! Господин Велзевул, президентът на местната банка, твърди, че страната се намирала в продължителен период на умерен възход и благоденствие. Надявам се да е прав, но не изпускам нито за миг от очи брутните приходи.

В градчето ни пък търговията с недвижимост преживява истински разцвет. Причината е в семейство Фарнсуърт, както и в благоприятната промяна на климата. Преди типичният богат тексасец поддържаше лятна вила в Колорадо Спрингс, но тук вече не можем да пържим яйца по тротоарите си и жителите на Тексас започват да забелязват чара на Канзас. Разправят, че нещо станало с въздушните течения. (Или бяха топлите океански течения? Никога не съм бил силен в природните науки.) Както и да е, лятото сега е чудесно, а зимата — мека. Мнозина от приятелите и съдружниците на Джери купуват земя в Рай и си строят летни вили. А господин Ашмедай, който се грижи за някои от деловите интереси на Джери, вече живее тук целогодишно. Доктор Адрамелех — ректорът на нашия колеж — веднага се погрижи Ашмедай да бъде избран в настоятелството и да му бъде присъден почетен докторат. Като бивш организатор на кампании за набиране на средства много добре го разбирам.

Радваме се на всички нови хора и не само заради парите им… но не бих искал Рай да стане пренаселено подобие на Далас.

Добре, че е невъзможно. Живеем в едно пасторално кътче и имаме само колеж. Църквата на общината също е една за всички секти — Църквата на Божествения оргазъм. Всеки сабат има училище за децата от девет и половина, службата започва в единадесет часа, а веднага след това са пикникът и оргията.

Тук никой не тика хлапетата насила към вярата, но младите хора искрено харесват нашата църква. Това се дължи на нашия пастор, преподобния доктор М. О. Лох. Струва ми се, че самият Малкъм е презвитерианин. В говора му още се усеща шотландският акцент. Но у него няма нищо от прословутия кисел шотландец и децата просто го обожават. Пръв е във веселбите и много умело ръководи ритуалите. Дъщеря ни Елиза толкова се е увлякла, че според думите й щяла да намери призванието си в църквата. (Празни приказки. Завърши ли гимназия, ще се омъжи още на другия ден. Мога да назова и името на щастливеца, макар да не ми е ясно какво толкова намира тя у него.)

Маргрете заедно с други се грижи за поддържането на църквата, а аз нося дискоса сред паството всеки сабат и съм член на финансовия съвет. Никога не съм се отказвал от принадлежността си към Братята в Апокалипсиса, но трябва да призная, че сбъркахме — началото на новото хилядолетие отдавна мина, а така и не чухме Зова.

Но който е щастлив у дома си, не лежи буден нощем, за да размишлява тревожно за отвъдното.

Какво е успехът? Състудентите ми от Рола Тех биха могли да кажат, че съм се задоволил с твърде малко — притежавам заедно с банката малко ресторантче в провинциално градче. Но аз имам каквото искам. Не бих се съгласил да бъде светец в рая, ако Маргрете не е с мен. И без страх бих слязъл в ада, ако тя е там… не че вярвам в съществуването на ада, нито пък мога да се меря със светците.

Самюъл Клемънс, известен като Марк Твен, го е казал добре: „Където беше тя, там беше раят“. И Омар Хаям има чудесен стих: „…щом си до мен, и пустошта ще стане рай“. Една и съща велика истина, която за мен звучи така:

Където е Маргрете, там е раят.