Тери Пратчет
Къде е моята крава?

Всеки ден Командир Сам Ваймс от Градската стража беше вкъщи точно в шест часа, за да чете на малкия Сам, който беше на една годинка.

Шест часа, без значение какво… или кой… или защо…, защото някои неща са важни.

Книгата се казваше „Къде е моята крава?“. Малкият Сам обичаше книгата. Това беше най-предъвкваната книга в света. Тя беше за някой, който си е загубил кравата. И Сам Ваймс беше добър в правенето на звуците.

Историята започваше така:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави «Беее!»

Това е овца!

Това не е моята крава!“

Сам Ваймс беше добър в блеенето.

Продължаваше така:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави «Иииии!»

Това е кон!

Това не е моята крава!“

Той беше доста добър като кон също.

После продължаваше така:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави «Грух, грух!»

Това е прасе!

Това не е моята крава!“

Той най-много се забавляваше да грухти.

И продължаваше така:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави «Ко, ко,ко!»

Това е пиле!

Това не е моята крава!“

Сам Ваймс умееше да прави и пилешките звуци. Но си каза: „Трябва да си наистина много глупав, за да объркаш пиле с крава!“

Следващата страница продължаваше:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави «Хрууу!»

Това е хипопотам!

Това не е моята крава!“

Сам Ваймс обичаше да прави това „Хрууу!“ Но си каза: „Това вече става глупаво. Това не е начина да намериш кравата си!“

Така че той каза на малкия Сам:

— Ако загубиш кравата си, трябва да доложиш това на Стражата, съгласно „Закона за домашните и селскостопански животни (изгубени) от 1809 г.“. Тя ще се задейства с желание и бързина. Твоята крава ще бъде намерена. Ако тя се е представяла за други животни, може да бъде арестувана. Ако си глупав, не търси кравата си сам. Никога не се опитвай да доиш пиле. Това трудно ще проработи.

Малкият Сам намери това за смешно.

И Сам Ваймс си помисли: „Защо все пак детската стая е пълна с играчки на селски животни? Защо книжките му са пълни с мууу-крави и беее-агнета? Той расте в град. Ще ги вижда единствено в чиния! Звукът, който ще издават, е цвъртене от пърженето!

Аз мога да помисля за по-полезна книга. Книга с улици в нея, не поляни. Книга за мястото, където той ще расте.“

Той опита това на следващата вечер.

Започна така:

„Къде е моят татко?

Това ли е моят татко?

Той прави: «Ех, да му го…! Хилядолетна Ръка и Скарида!»

Това е Дъртият Гнусен Рон!

Това не е моят татко!“

Малкият Сам се разсмя.

Така че Сам Ваймс продължи:

„Къде е моят татко?

Това ли е моят татко?

Той прави: «Хрррак! Аааакх! Пфууу!»

Това е Храчещия Хенри!

Това не е моят татко!“

Малкият Сам каза: „Пфууу!“

„Къде е моят татко?“ — Сам Ваймс четеше.

„Това ли е моят татко?

Той прави: «С това сам си прерязвам гърлото!»

Това е Диблър Сам-Си-Прерязвам-Гърлото!

Не яж от неговите наденички!“

Малкият Сам извика: — Гъло!

„Това не е моят татко!“ — четеше Ваймс.

„Къде е моят татко?

Това ли е моят татко?

Той прави: «Аз мислъ, следувателну съществувам. Аз мислъ.»

Това е Сержант Детритус, тролът!

Това не е моят татко!“

— Мислъ! — изкрещя малкият Сам, зачервен от смях.

Сам Ваймс започна да скача около него.

„Къде е моят татко?

Това ли е моят татко?

Той прави: «Не ме оставяй да те задържам!»

Това е Лорд Ветинари! Той управлява града!

Наистина не го карай да те задържи!

Това не е моят татко!

Къде е моят татко?

Това ли е моят татко?

Той прави…“

— Чух шум. Всичко наред ли е, скъпи?

Сам и малкият Сам погледнаха към вратата. Там беше лейди Сибил, майката на малкия Сам. Тя изглеждаше разтревожена. Също така изглеждаше леко подозрителна.

— Ъъъъ, да, скъпа. — каза Сам Ваймс.

— Няма да го превъзбуждаш, нали, скъпи? — каза лейди Сибил.

— Само му чета от книжката, скъпа. — каза Сам Ваймс.

— Пфууу! — разсмя се малкият Сам. — Дамуго!

Много бързо, Сам Ваймс зачете:

„Къде е моята крава?

Това ли е моята крава?

То прави: «Ссссссс!»

Това е гъска!

Това не е моята крава!“

— Добре тогава. — каза лейди Сибил и слезе по стълбите.

Когато чу вратата да се затваря, Сам Ваймс се наведе над креватчето и въздъхна:

— Къде е моят татко? Това ли е моят татко? Той прави: „Арестувам те в името на закона!“ Това е моят татко!

— Закона! — извика малкият Сам, заспивайки.

— Това е моето момче! — каза Сам Ваймс и го зави с одеялото.