Уилям Гибсън
Периферни тела (81)

81.
Аламо

— Крава? — попита Флин, изненадана, с пълна с банан уста, докато колата под наем прехвърляше билото на „Портър“, не особено високо, но познато й от колелото. Съвършен ден само да му се наслаждаваш. Беше слънчево и в единайсет и половина двете бяха на път към града, с Джанис на волана на наемното „велпапе“. Като изключим дето снощи Недъртън й беше разказал за края на света. Или че винаги е предстоял, или нещо такова.

— Нищо подобно — отвърна Джанис. — Бъртън я сложи там вчера.

Флин присви очи към предмета, качен в парцела, отреден за ливада, преди строителите да я купят и да не построят нищо на нея. Стори й се, че главата помръдва.

— Няма майтап? Дрон ли е?

— По-скоро спомагателна периферия — обясни Джанис. — Много гъзарски сензорни способности има. Но дроновете могат и да се зареждат от нея.

Флин довърши банана си. След като преглътна, заключи:

— Предполагам, не я е взел в „Хефти“.

— От Гриф е, вероятно. Или от някой от множеството ви адвокати.

— Колко са сега?

— Достатъчно да изкупят всички чили-догове от „Джимис“, по обед и нощес. Правят предварителна поръчка и пращат дронове да ги вземат. Дани ходи до „Къмършъл Китчън Уеърхаус“ за нови кофи с чили…

Дани беше мъжът, който управляваше „Джимис“, праплеменник на истинския Джими, когото майка й помнеше от детството си.

— Искаше да вдигне цената, но Бъртън и Томи му казаха да не го прави. Та според мен освен всичко друго, субсидирате малко и чили-договете.

— Защо?

— За да не се настрои градът срещу „Колдайрън“. Местните вече си мислят, че всичко това е заради Леон. Теорията на конспирацията гласи, че е спечелил много повече, отколкото щатската лотария обявява.

— Това е глупост.

— Теориите на конспирацията трябва да са прости. Усложненията са ненужни. Хората са по-уплашени от това колко сложна е ситуацията всъщност, отколкото биха се стреснали от онова, което се предполага да стои зад конспирацията.

— И каква е теорията?

— Не е потвърдено още. Любопитните умове будуват на стълбите пред „Джимис“ и твърдят, че Пикет поначало е бил на заплата при Вътрешните.

— Смятат, че Вътрешните печатат дроги?

— Как другояче се финансира превземането на ООН?

— То не е останало много ООН, Джанис. „Ротари“ или „Киуани“ би било по-вероятно.

— ООН има дълбоки корени в демонологията… — Джанис намали скорост, за да пропусне дива оранжева таби котка да прекоси пътя, а тя в замяна ги изгледа мръсно. — Мадисън казва, че нареждането Дани да не повишава цените е дошло от приятелите ви от бъдещето.

— Микромениджмънт… — Флин се взираше в очертаващите се вече околности на града.

— Ако така ще забавят малко упадъка, не бих имала против малко микромениджмънт. Градът не прилича на себе си.

— Замествах Бъртън за първи път миналия вторник вечер. Сега сме неделя сутрин.

— И не сме на църква. Малко време, голяма разлика. Видях как става, гледах и новините. Изглежда същото, но не е…

Вече приближаваха търговския център. Флин видя кацналите върху „Суши Барн“ мобилни кули и антени, които преди липсваха, също и лъскави немски коли на повечето места в паркинга, с аеродинамични крила и табели от Флорида.

— Еха — възкликна тя.

— И понякога не изглежда същото. — Джанис паркира на празното място пред „Суши Барн“. — Хонг се справя добре. Ресторантът му е другият фаворит на адвокатите, плюс това е отворен нощно време. Те дори си купуват тениските му. И е получил компенсации, задето са набоцкали всичките тези антени на покрива.

— Не от мен.

— Поне доколкото Хонг знае, от теб. Ти си директор по комуникациите, твоят подпис е на цялата кореспонденция.

— Законно ли е?

— Говори с бъдещето. Бъртън и бездруго е претоварен с паравоенните истории… — Джанис слезе, така че и Флин стъпи на паркинга, пъхнала под мишница колесарчето като бутилка с вино.

Мейкън и Карлос се задаваха заедно по тротоара към тях, Мейкън — в старите си дънки и тениска на „Суши Барн“, червена с бяло, с фалшив японски шрифт и зле нарисуван хамбар с огромно рулце маки пред него. Карлос, в камуфлажни дрехи и с жилетка от мека противокуршумна броня, беше пъхнал под мишница булпъпа си. Флин знаеше, че е законно оръжие, конституционно и тъй нататък, но въпреки това не изглеждаше на място тук. Миналата седмица момчетата не носеха камуфлаж в града, да не говорим за пушка. Сега обаче Карлос си беше сложил и броня, въпреки че малко приличаше на скейтърски дрехи. И двамата имаха виз в очите. Мейкън се усмихна на Флин широко, Карлос — не толкова, но пък обхождаше бдително с поглед околностите. Момичето осъзна, че беше напълно готов да застреля начаса някого.

— Ти ли качи тия гадории върху Хонг? — попита тя Мейкън.

— „Клейн, Круз и Вермети“ — уточни той.

— Джанис казва, че сега са станали още повече.

— Адвокати и документи са основните съставни елементи на „Колдайрън“, поне засега. Това и моралния кодекс.

— Не са всички натикани зад онази смрадлива витрина, нали?

— Ни един няма. Наели са разни местенца из целия град. По-добре е за нас, ако са разпределени и по възможност по-далеч от това, което правим тук.

— Което е какво по-точно?

— Качили сме Конър горе във времето, в момента се обучава за нещо.

— В периферния си?

— Май в тяло, което не е така интуитивно за опериране, но трябва да питаш него. Там е вече от шест часа без прекъсване. Току-що ни казаха, че скоро ще се връща. Тогава ще се запознае с готината си сестричка.

— Каква готина сестричка?

— Гриф я прати — уточни Джанис.

— Медицинска сестра — отвърна Карлос, — ама друг път.

— Той я смята за някакъв агент — уточни Мейкън. — Тя твърди, че е парамедик. Няма причина да не е и двете.

— Корава убийца — заяви Карлос с тон, все едно ставаше дума за любимия му пай.

— Гриф — повтори Флин. — Постоянно попадам на това име.

— Да поговорим вътре. — Мейкън я поведе навътре към помещението до „Фаб“-а. Не изглеждаше много по-различно, само дето прозорците и вратата бяха измити отвън.

Отвътре… беше различно. Като за начало — интериорните барикади от опаковани в тайвек керемиди за покрив, за които Флин си спомняше, че й е казала Джанис. Освен това видя, че Мадисън е напръскал около три инча от полимера на Бъртън от „Хефти“ от вътрешната страна на прозорците, което нямаше да ги предпази от куршуми, но щеше да попречи на стъклата да се разхвърчат, а отвътре беше същинско Аламо — с чували, наредени като гигантски тухли, на стени дебели по метър и високи по над два. Тя предположи, че отвътре опасват помещението отвсякъде, с отвор за входната врата, вероятно една и за дупката, прорязана към „Фаб“-а, и може би още една отзад. Предната врата беше тапицирана отвътре с пластове от същия материал, с който беше подплатена и жилетката на Карлос, като тънки листове зеленикаво-пурпурен захарен памук. Флин не се разбираше добре с физиката, знаеше само, че той предава по някакъв начин кинетичната енергия на куршума в моментна стоманена твърдост и понякога се случва даже да ти счупи ръката, зависи от много фактори. Навред изобилстваше от безвкусните сини свински опашки на Вътрешните, с които хората на Пикет я бяха вързали за масата, но повечето държаха брезентите, опънати по гредите, на които беше поставен шумозаглушаващият окачен таван преди това. Високо горе продължаваше да се гуши стършеловото гнездо, остатък от незнайно колко лета. Но мирисът на задръстени тръби, който беше забелязала преди, вече липсваше и това я зарадва.

— Отделите ни — представи й ги Мейкън. — Този там е нашата адвокатска кантора… — Той посочи оградено пространство, където тя забеляза Брент Вермети — беше присъствал на срещата в „Хефти“ — по изгладени панталони и тениска на „Суши Барн“ като тази на техничаря. Приказваше си с момиче с къса червена коса.

— Харесва ли ти колесарчето? — попита Мейкън. — Гледам, донесла си го с теб.

— Снощи по него говорих с Недъртън.

— Как мина?

— Хем депресиращо и ми изкара ангелите, хем както си бях представяла, че е положението!

Мейкън я изгледа въпросително.

— Сложно е — уточни Флин. — Конър отзад ли е? — И тръгна натам, следвана от Джанис.

Техникът ги догони.

— Лоубиър те иска там горе след около час. Можеш да влезеш оттук.

— Бъртън наоколо ли е?

— При Пикет.

Флин се спря.

— Защо?

— Томи го мобилизира в шерифската служба. Вътрешните са намерили Джакман.

— Не си ми казала — обвини момичето Джанис.

— Все по-трудно става подреждането на приоритети — обясни приятелката й. — Вътрешните откриха у Пикет достатъчно от шерифа, за да го идентифицират. Преди да изобретят ДНК анализа, щеше да стане по зъболекарския картон и токата на колана.

— Как го приема Томи?

— Изпълнява длъжността след смъртта на Джакман — обясни Мейкън. — Шериф Томи. Зает човек.

— Ами ти?

— Карам на уейкита. Не съм мигвал.

— От тях направо откачам, Мейкън. Внимавай и ти.

— Не са дрогарски уейкита — възрази той. — Правителствени са. От Гриф… — Той вдигна своята тениска „Суши Барн“ и й показа малката жълта триъгълна лепенка на корема си, с вертикална зелена черта, минаваща от основата до върха на триъгълника.

— Кой е този Гриф?

— От Англия. Дипломат или нещо такова. От Вашингтон. Има достъп до разни работи.

— Какви работи?

— Най-шашмавите, на които съм се натъквал аз лично.

— И какво ти казаха за него?

— Нищо. Онези отгоре го пратиха. От Вашингтон. Рийс те докопа и Лоубиър иззе управлението от Аш. Сякаш беше готова да въдвори този тип при нас при необходимост. Ако онова хапче не се намираше в теб, предполагам Гриф щеше да извика всевъзможни правителствени шашми да те открие. Намери Клоувис да се грижи за Конър, когато той е под короната… — Погледна назад, където Карлос беше застанал до вратата. — Карлос смята, че тя е нинджа.

— Клоувис е момчешко име — възрази Флин. — Бил е някакъв крал, в едновремешна Франция.

— Тя е от Остин. Казва, че е кръстена на някакъв град в Ню Мексико.

— Каква е?

— По-лесно е да ви запозная… — Техникът дръпна едно платнище. Отзад имаше три болнични легла в редица, едното — заето от Конър, в полартека му, но под чаршаф, със затворени очи и с короната на Снежанка.

— Клоувис — представи ги Мейкън, — Флин Фишър. Флин, Клоувис Рейбърн.

Жената до леглото беше малко по-възрастна от Флин, висока и изглеждаше сякаш ще я бива на скейтборда. Жилеста, черноока, с черна коса, подстригана късо отстрани и вдигната на малка лимба на темето.

— Колесарче — забеляза уреда тя. — Имах такова в гимназията. Падаш си колекционерка?

— Мейкън ми го даде. В Клоувис ли си родена?

— Зачената. Мама пресметна, че всъщност е било в Порталес, но не искала татко да ме кръщава така.

— Как се разбирате с Конър?

— Не е отварял очи, откакто пристигнах… — Клоувис носеше тесни опънати камуфлажни панталони и една от онези ризи, които са обличали под старите, твърди брони, с ръкави като на бойно яке, но с кройка като на прилепнала блуза. През гърдите й беше преметната голяма чанта за първа помощ, със замазан с боя червен кръст, в две отсенки на койотено кафяво. Приближи се и се ръкува.

— Приятелката ми Джанис — каза Флин и проследи и тяхното ръкуване.

— Вермети има около триста листа, които държи да подпишеш и завериш — заяви Мейкън. — Ще сложим маса тук и можете да си говорите, докато се занимаваш с това.

— Дами — обади се Конър от леглото, — коя от вас иска да ми помогне с този катетър?

Клоувис погледна към Флин.

— Кой е този нечуван задник?

— Нямам представа — ухили се Флин.

— Аз също — заяви Джанис.

Флин отиде до леглото.

— С какво се занимаваше там горе? Мейкън каза, че се обучаваш.

— Нещо като перална машина, с инерционно задвижване. Адски готини маховици вътре.

— Пералня ли?

— Тежи към сто и петдесет кила. Голям червен куб. Тъкмо се научих да го балансирам на ръб, след това да го въртя — и ме накараха да се прибера.

— И за какво ни е?

— Мамка му, ако знам. Не искам да се сблъскам с такова нещо в тъмна уличка… — Конър понижи глас. — Мейкън е друсан с правителствени стимуланти. Един вид най-доброто от дрогарията, минус треперушките после. Няма ги ония дисфункционални параноични истории.

— Нищо подобно на вашите суперфункционални?

Той стрелна с поглед нея, после Мейкън.

— Не ще да ми даде от тях — оплака се.

— По нареждане на доктора — възрази техникът. — Освен това и бездруго са издърпали от тях абсолютно всичко, заради което хората се друсат. Освен будуването.

— Ако спреш да мрънкаш до надрискване — обърна се Клоувис към Конър и пристъпи към леглото му, — като всичките други мизерни страдалци от Тактилното разузнаване, които съм имала нещастието да срещна, то може би ще ти донеса хубава чаша кафе.

Конър я погледна, все едно е открил сроден дух.