Уилям Гибсън
Периферни тела (29)

29.
Атриумът

Недъртън, човекът от „Милагрос Колдайрън“ сякаш се намираше в гърлото на някакъв звяр, розово и лъскаво.

От верандата, където беше излязла да приеме разговора, Флин чуваше тракането на чиниите в кухнята. Заради онова проклето френско еспресо не беше успяла да заспи пак, но накрая бе задрямала, поне за кратко.

Томи ги беше оставил при портата и двамата с брат й стигнаха пеша до къщата, но не искаха да си говорят за Конър, докато колата на Томи не се отдалечи.

— Той е бил — каза Флин, но Бъртън само кимна, посъветва я да поспи и тръгна към караваната.

Леон вдигна всички в седем и половина, за да им сподели новината, че току-що е спечелил десет милиона долара от щатската лотария и сега майка им готвеше закуска. Гласът му продължаваше да се носи от вътрешността на кухнята.

— Дронове — каза Уилф Недъртън — мъничко лице в розова рамка, — когато Флин му вдигна.

— Здрасти, Уилф.

— При предишния ни разговор спомена, че имате дронове.

— Ти ме попита дали имаме такива и аз ти потвърдих. Каква е всичката тази розовина зад теб?

— Атриумът ни — отвърна той. — Сами ли си ги печатате? Дроновете?

— Мечката в гората ли дриска?

Той изгледа неразбиращо Флин, после се обърна надясно. Изглежда прочете нещо.

— Печатате ги. И платките ли?

— По-голямата част. Имаме човек за тази работа. Двигателите са заводски.

— Принтирате при външен човек?

— Да.

— Контракторът ви доверен човек ли е?

— Да.

— Опитен?

— Да.

— Налага се да уредим малко принтиране. Задачата ще трябва да се извърши бързо, компетентно и конфиденциално. Контракторът ви може да я сметне за сложна, но ще му осигурим техническа поддръжка.

— Ще трябва да поговориш с брат ми.

— Разбира се. Доста е спешно обаче, така че ние двамата трябва да проведем разговора си сега.

— Не печатате дроги, нали?

— Да ги печатаме?

— Не ги правите.

— Не — отрече Недъртън.

— Човекът ни не приема да печата за дрогари. Аз също отказвам да работя за такива.

— Няма нищо общо с дроги. Пращаме ви файлове.

— Какви?

— За хардуерно оборудване.

— За какво служи то?

— Нямам идея как да ти го обясня. Ще ви бъде платено солидно за уреждането на създаването му.

— Братовчед ми току-що спечели лотарията. Нали знаеш?

— Не знаех — каза Недъртън, — но ще намерим по-добър начин. Работи се върху това.

— Искаш ли вече да говориш с брат ми? Тъкмо се каним да закусваме.

— Не, благодаря. Моля те, продължавай. Ще поддържаме връзка с него. Но се свържи с контрактора си. Трябва да задвижим нещата.

— Ще го направя. Атриумът ви е ужасно грозен.

— Така е — съгласи се той и се усмихна лекичко. — До скоро виждане, значи!

— До скоро!

Екранът й угасна.

— Има и бисквити — обади се Леон от кухнята. — Супер са!

Флин отвори комарника и влезе в здрачната утринна прохлада на предното фоайе. Покрай главата й прелетя муха и тя се сети за прожекторите, бялата шатра и четиримата мъртъвци, които не беше видяла.