Уилям Гибсън
Периферни тела (37)

37.
Окръжно ниво

Не беше решила да сподели с Джанис цялата поредица навързани събития — просто така се получи. Джанис започна да им прави кафе в кухнята, вързала на главата си една от кърпите на Мадисън — черна с бели черепи и кръстосани кости. Веднъж Мейкън беше споменал, че те двамата изглеждали като учители с байкърска ДНК. На Флин сравнението й харесваше. Можеше да сподели с приятелката си всичко и да не се притеснява, че тя ще каже някому, освен евентуално на Мадисън, а той със сигурност нямаше да я издаде.

Джанис беше споменала за сцената в „Джимис“ с Конър и футболистите и каза, че Флин спасила задника на ветерана. Тя отвърна, че силно преувеличава.

— Онези гадняри — Джанис имаше предвид футболистчетата, — заради тях направо откачам покрай „Кегелс“. Винаги е така. Нова реколта на всеки четири години.

— Проблемът е в Конър — възрази сега Флин, докато приятелката й свършваше да върти дръжката на мелачката, с която бе боравила с опитна липса на припряност. — Той ги подкокоросва. Всъщност той тормози тях.

— Знам — отвърна Джанис, изсипа смляното кафе в буркан от желе и го претегли на везна, която приличаше на подложка за чаши. — Но те не го знаят, мамка им. Смятат, че те го тормозят. Според теб трябва да им дам награда за глупост ли? Виждала ли си го оттогава насам?

— Бях у тях. Преди малко.

— Наистина гадно положение — призна Джанис, като пресипа точно количество кафе в кафявия хартиен филтър в керамичната фуния, който вече беше намокрила, за да разкара химическия вкус. — Хич не му съчувствам, честно. Знам, че си има причини да се държи така, но ми е писнало вече… — Тя провери температурата на водата в кафеварката, после сипа малко върху кафето и го остави да поседи. — Не ми се струваш особено щастлива обаче и надали е само заради Конър.

— Не е.

— Тогава какво има?

И Флин й разказа всичко, като започна от Бъртън и наемането й за негов заместник, докато той е в Дейвисвил. Джанис слушаше, без да прекъсва ритуала си и след малко разполагаха с две чаши много добро силно кафе. Флин поиска своето с мляко и захар, а Джанис пиеше нейното чисто, пък и не задаваше почти никакви въпроси, просто слушаше и кимаше на правилните места, и се ококорваше на по-странните, после пак кимаше. Когато Флин стигна до онази част с прехода по „Портър“ с Томи и Бъртън, и до шатрата около колата с четиримата мъртъвци, Джанис вдигна длан и възкликна:

— Ясно!

— Ясно ли?

— Конър — обясни Джанис.

Флин кимна.

Приятелката й се намръщи, поклати леко глава и после кимна:

— Продължавай.

Така че Флин й разказа и останалото, без да навлиза в подробности какво според нея са правили Мейкън и Едуард у Конър, но видя, че и Джанис схвана, и стигна до това как Леон я е докарал тук и как са забелязали двойка малки дронове, всеки облепен с квадрат аквамариново тиксо, да се редуват и да ги следят по целия път от Конър насам.

Двете се преместиха на дивана в дневната — същия, на който Флин беше изиграла последната си „Операция «Северен вятър»“.

— Онзи тип от Клантън — обади се Джанис, — който е донесъл торба с пари. Знаеш ли кой е бил?

— Не. Адвокат?

— Казва се Бийти. От адвокатска кантора в Клантън.

— Откъде знаеш?

— Понеже Рийс беше там преди няколко часа, да види Мадисън по повод някаква задача. А сега и ние разполагаме със своя дебела пачка, в мазето, в дупка зад котела.

— Така ли?

— Не си падам по самозалъгването. Не чак толкова, във всеки случай.

— И за какво са?

— Помощ с дрон. Голям. Конър има военен квадрикоптер и иска Мадисън да го пилотира.

Флин си спомни чудовището в двора на ветерана.

— Видях го — сподели. — Приличаше на стрелкова платформа.

— Парите в мазето са повече, отколкото с Мадисън вадим за година в „Сухой Фланкърс“ — това очевидно не радваше особено Джанис.

— А Рийс какво каза?

— Твърде много, от гледна точка на Бъртън и Конър. Недостатъчно от моя. Той е групарче, нашият Рийс. Обича тайните и напира да ги издава, иначе откъде ще си наясно, че ги знае? Толкова е впечатлен от Бъртън и Конър, че просто трябва да разказва всичко, с което се занимават. Впечатлен е и от Пикет.

Единственият Пикет, за който Флин се сещаше, беше бившият притежател на „Корбел Пикет Тесла“, която пък, преди да затвори, се явяваше единственото представителство за нови коли в окръга. Той все още минаваше за най-богатия тип в района, макар че не му личеше много. Беше го виждала няколко пъти на градски паради, но не и през последните години. Изпрати дъщеря на нейна възраст да учи в Европа и, поне доколкото Флин знаеше, тя не се беше върнала.

— Корбел Пикет?

— Същият шибаняк.

— И какво общо има той с Бъртън и Конър?

— Тук нещата стават шашмави.

— Смяташ, че парите идват от Корбел Пикет?

— Мамка му, не — отвърна Джанис. — Тъкмо на него Бъртън плаща голяма част от парите от Клантън. Рийс направо се тресеше от това, че с Карлос се наложило да ги занесат дотам. Трябвали им две пазарски торби, само това повтаряше.

— Че защо Бъртън плаща на Пикет?

— Заради четиримата мъртъвци на „Портър“. За да потулят случая. То и бездруго сам ще се потули доста бързичко, както знаем. Щатската полиция обръща малко повече внимание, но Корбел има нужните връзки, за да отклони и тях срещу известна сума.

— Навремето притежаваше представителство на „Тесла“ и се возеше с кмета на коледния парад. Когато бяхме малки.

— В чисто нова „Тесла“ — потвърди Джанис. — Не искам да ти споделям истината за Дядо Коледа, скъпа, но никой не печата и грам дрога, не и в този окръг, без Корбел да си получи дела.

— Няма начин. Щях да съм го чула отдавна.

— Там е работата, че за да не знаеш, семейството и приятелите ти са полагали грижи никога да не споменават пред теб името на шибаняка. Което е и причината така лесно да го забравиш.

— Не го харесваш — констатира Флин.

— Вярно ли?

— Но ако плащат на шерифската служба, това значи, че Томи знае.

Джанис я погледна.

— Не съвсем.

— Или знае, или не.

— Томи — обясни Джанис — е добър човек по същия начин, по който и Мадисън. Повярвай ми. Ясно?

— Добре.

— Добър също като теб самата. Но ето те тук, затънала до циците в някаква сделка с хора, които разправят, че били колумбийци, но могат да подправят щатската лотария в полза на Леон. Това е сериозна шашма, Флин, но прави ли те по-малко добър човек?

— Не знам…

Наистина не знаеше.

— Момиче, ти не си се хванала на тази луда работа, каквато и да е, за да забогатееш. Плащаш раковия наем на майка си във „Фарма Джон“. Като куп други хора. Повечето са наясно как е.

— Не е рак.

— Знам, че не е. Но разбра какво имам предвид. Томи крепи този окръг колкото му е по силите. Честен е, вярва в силата на закона. Шериф Джакман е съвсем друга работа. Готов е на всичко, за да го преизбират до безкрай и наоколо Томи е законът. Окръгът има нужда от Томи също както майка ти — от вас с Бъртън, и може би понякога това означава, че му се налага да се старае малко повече, за да не забелязва това-онова…

— И защо не съм го знаела преди тази вечер?

— Защото хората ти правят услуга, като си затварят устите за тези гадории. Икономиката тук е стъпила на дрогите още отпреди да влезеш в гимназията.

— Това го знам. Горе-долу.

— Добре дошла в окръга, скъпа. Искаш ли още кафе?

— Мисля, че ми дойде в повече.