Уилям Гибсън
Периферни тела (45)

45.
Там горе

— Ще говоря с Бъртън — каза Флин на Джанис. — Ти го обсъди с Мейкън. Трябва незабавно да се снемат измерванията на главата му и да се печата.

— Какво ще направиш, когато качиш и него горе? Сериозно, скъпа. Това си е изместване по хоризонтала…

— Няма да бъда сама. А ми трябва свидетел — някой, който да потвърди версията ми. След това ще можем и да преборим Бъртън, ако се налага.

— Затова ли не искаш просто да вземеш него от самото начало?

— Предполагам. В случая импровизирам, Джанис.

— Определено — съгласи се събеседничката й.

Флин се извърна и посегна към дръжката на вратата.

— Задръж секунда — спря я приятелката й. — Отдел костюмиране идва на помощ! — Тя ровеше из свръхспретнатия прът с основно стари дрехи на Бъртън, прокаран през предната част на караваната, всичко обърнато в една посока, на еднакви закачалки от „Хефти Март“. Джанис извади нещо дълго, лъскаво и меднокафяво. Халат, който той беше носил на състезанието по смесен ръкопашен бой в Дейвисвил миналата зима. Рипстоп найлон с червени нашивки, с крещящ американски орел, фабнат отзад на гърба. Същински боксьорски халат. Флин се изненада, че брат й го е запазил.

— Идеален е! — заяви Джанис и го разгърна за обличане.

— Него ли?

— Току-що беше в бъдещето, скъпа. Или някъде, където твърдят, че е бъдещето. Голяма работа!

— Прекалено голям ми е — възрази Флин, докато го намъкваше.

Приятелката й я загърна плътно в него, пристегна аления колан и оправи възела.

— Все едно току-що си одрала кожата на майстор боец от пехотата! Най-доброто, с което разполагаме!

— Добре — съгласи се Флин. — Но ще възложиш задачата на Мейкън, нали?

— Ще го направя.

Флин се извърна, изпъна рамене, които направо се губеха в халата на Бъртън, и отвори вратата. Избухнаха аплодисменти.

Брат й стоеше на прага, озарен от светлината отвътре. Зад него бяха строени Мейкън и Едуард, Леон и Карлос. Леон подсвирна с два пръста.

— Наоколо никога нищо не става — отбеляза Флин и слезе от стъпалото.

— Това може да се промени — каза Мейкън. — Нали помниш как те видях там?

— Те имат още задачи за теб — обясни му тя и чу приятелката й да пристъпва зад нея. — Джанис ще ти каже! — И погледна останалите. Осъзна, че няма представа какво точно си мислят, че се случва, дори самата тя не знаеше. Продължи: — Ние с Бъртън трябва да поговорим. Моля да ни извините! — И тръгна по пътеката, а после спря, когато той я догони.

— Готова ли си вече? — попита тихичко той.

— Предишния път не можех да говоря. Забрави за говоренето — не можех да мисля. Това ми бърка право в мозъка.

— Мейкън каза, че си отишла някъде. Че те е видял там по телефона си. Къде?

— Не е Колумбия. Те твърдят, че е бъдещето. Лондон. Същия, който видяхме в играта.

— А какво е според теб?

— Не знам.

— Ако си била в караваната, как Мейкън те е видял някъде другаде?

Флин погледна брат си, чието лице бе озарено от лунната светлина.

— Нещо като роботско тяло. Бях в него при разговора с Мейкън. Но го усещаш като човешко. Като дрон, само че не трябва да мислиш как го управляваш. Онова на главата ми, устройството в караваната, го наричат неврален прекъсвач. Задържа тялото ти да не реагира, когато правиш нещо с периферника.

— С кое?

— С периферника. Така ги наричат. Механичните тела.

— Кои са „те“?

— Аш, тя е жената, с която си говорил; работи за Лев. Така му е името. Според мен е руснак, но от Англия? Израсъл е там.

— Кога казаха, че се намираш?

Флин сподели годината с брат си.

— Само след седемдесет години? Колко различно изглежда?

— И ти си го виждал — отвърна тя. — По-различно, но не чак толкова. Или може би страшно много, но не всичко му личи?

— Вярваш ли им?

— Все някъде ходих, нали?

— Те имат много пари… — Не беше въпрос, но Флин видя, че брат й не иска да узнава, ако това не е вярно.

— Метрични шибани тонове, мен ако питаш, но няма начин те да се озоват тук. Обаче оттам мислят начин да играят с пазара тук.

— Понеже знаят какво ще се случи, преди да стане?

— Казаха, че не бил в това номерът. Могат да харчат пари от своята страна и да платят на разни хора да измислят как да правят пари тук, след това карат адвокатите на „Колдайрън“ да вършат едно-друго по тяхна заръка. Информацията оттам засяга случващото се тук. Но те не знаят бъдещето ни. Няма и нужда да го знаят, за да трепят рибата на борсата обаче, понеже могат да намерят всичко, което им трябва за нашето настояще, нонстоп. Техните джаджи са до една седемдесет години по-бързи от нашите.

— Добре — съгласи се брат й и тя се почуди дали в погледа му вижда бързината, настоятелността и свирепата активност на военните или правилната гледна точка. Понеже той просто схвана ситуацията от раз. Пренебрегна налудничавата част и пое тактически напред. Флин осъзнаваше колко странно е подобно поведение и как до голяма степен изгражда характера на Бъртън — и само за миг се почуди дали не притежава и тя същите черти.

— Следвай парите — каза брат й. — А те какво печелят от тази работа?

— Там нещата стават малко шантави.

— Не смяташ ли, че и бездруго са шантави? — Той присви очи, все едно се канеше да й се изсмее.

— За Лев беше като игра. Ние не сме тяхното минало. Потеглили сме в някаква различна посока, понеже те променят нещата тук. Светът им обаче остава незасегнат — и днес, и занапред. Но и при тях се случват гадости, разбира се. Понеже съм видяла как убиват онази жена. Видях мъжа, който знаеше, че тя ще бъде убита. Който я изведе на терасата, за да може онова чудо да я изяде. А сега някой от там горе също се е наврял тук.

— Тук?

— Сега. В нашето време.

— Кой?

— Онзи, който е наел типовете от Мемфис да ни убият.

— Но защо се забърква този Лев? Той е шефът, нали? Все още той дърпа конците?

— Не знам. Сега се връщам обратно да разбера.

— Сега ли?

— Веднага щом си свърша работата в компостиращата ти тоалетна, се връщам в шапката на Снежанка. Джанис ми донесе сандвич и малко вода, така че няма да умра от глад, докато съм там горе. След това ще разполагаме с повече сведения. Не искам да предприемаш нищо, ясно? Ситуацията и бездруго е много сложна. Просто заключи всичко и здраво натискай капака. Не пускай в имота никого, освен най-близките ни хора. За момента не знаем достатъчно, за да предприемаме каквото и да било.

Бъртън я измери с поглед.

— Изи Айс! — ухили се той и на лунната светлина сестра му видя как се тресе целият — тръпката на онзи тактилен глич, която обаче премина бързо.

— Къде е Конър? — попита Флин.

— У тях си е.

— Хубаво — кимна тя. — Дръж го там.

— Върви да ползваш тоалетната — сръчка я Бъртън. — Никой не те спира.