Уилям Гибсън
Периферни тела (61)

61.
Времево призляване

— Трябва да поспя — каза Флин на Бъртън в кухнята, след като Корбел беше излязъл с едрия тип, донесъл голф-чадър да го изпрати до колата му. Тя с мъка си държеше очите отворени.

— Мислиш ли, че Недъртън ще се справи с Корбел?

— Лоубиър и останалите могат да му обяснят какво да каже.

— Това пък кой е?

— Конър се запозна с нея. Според мен всъщност именно за нея работим, но ни плащат с парите на Лев. Или с неговите пари тук, доколкото изобщо са негови. Дявол го взел. Направо ще припадна.

— Добре — брат й я стисна за рамото, сложи си якето и излезе. Дъждът беше спрял. Флин угаси лампата в кухнята, мина през дневната да провери дали не свети под вратата на майка й и се качи по стълбите. Рядко й се бяха стрували толкова стръмни.

Завари Джанис в стаята си, седнала по турски на леглото с половин дузина списания „Джиографик“.

— Гледай само — приятелката й вдигна поглед, — националните паркове, преди да ги приватизират… Задникът отиде ли си?

— Също и Бъртън — отвърна Флин, като се пипна за китката и после опипа и четирите джоба на дънките си, преди да си спомни, че телефонът й е в караваната. Смъкна си тениската, метна я на стола и порови отдолу за онази от университета. Навлече я, седна на ръба на леглото и си смъкна и мокрите обувки и чорапи. Разкопча дънките и успя да ги свали, без да се изправя отново.

— Изглеждаш смазана — съобщи й Джанис.

— Заради джет лага, така казаха.

— Ела добре ли е?

— Не я проверих, но лампата й е угасена.

— Ще спя на дивана. — Джанис събра списанията.

— Толкова странни неща видях — каза й Флин. — Жената, която ми обясни за разликата във времето, имаше по две зеници във всяко око и анимирани татуировки на животни, които търчат по задника й.

— Само по задника?

— По ръцете и по шията. И ги видях на корема й, но после избягаха всичките на гърба, понеже не ме познавали. Може би отидоха на задника й. Не съм сигурна.

— В какво да си сигурна?

— Дали започвам да свиквам. Странно е, после изглежда нормално, после пак ми е странно.

Джанис се надигна. Носеше плетени на ръка розови акрилни чехли.

— Легни си — каза. — Имаш нужда да поспиш.

— Току-що си купихме проклет губернатор. Не е ли странно…

— Той е по-голям задник от Пикет.

— Всъщност не сме го купили. Сключихме сделка с Пикет да му плаща редовно.

— И какво ще ти донесе това?

— Защита. Двама от хората на Бъртън са убили двойка бивши военни, които се опитвали да се промъкнат при нас. Не просто биячи. Долу отвъд караваната.

— Чудех се за какво ли е тази глъчка.

— Пикет прати Томи там, за да се погрижи да се отърват от телата както трябва… — Флин направо сбръчка нос като дете, попаднало на нещо неприятно. — Къде е Мадисън?

— При Конър, с Мейкън, занимават се с армейския хеликоптер за Бъртън. Или поне това правеха, когато последно проверих „Баджър“. Може да се е прибрал вече… — Джанис се изправи, притиснала старите списания към гърдите си. — Но аз правя компания на Ела.

— Благодаря ти — Флин отпусна глава на възглавницата. Гадеше й се от смяната на времето или може би от онази работа с текстурата, понеже чувстваше старата си памучна калъфка неравна, същинска шахматна дъска под бузата й, не така позната.