Уилям Гибсън
Периферни тела (60)

60.
Работата е опечена

— Не шавай — каза този Ву, чието име беше единственото, което Недъртън изглежда си спомняше за него. Беше облечен като за някоя косплей зона, с която публицистът беше милостиво незапознат. Нещо свързано с Блица навярно. — Надявам се да не повърнеш.

Имаше и такава вероятност, помисли си Недъртън, понеже малкото, лишено от прозорци помещение явно се движеше, макар и милостиво — само в една посока и гладко.

— Ти си онзи актьор… — изломоти. Знаеше го, но не и кой актьор има предвид. Един от всичките.

— Аз не съм Ву — отвърна Ву. — Просто това тяло беше налично тук. Видях преди това бившата ти колежка в такова. Трябва да се опиташ да не пиеш толкова бързо, мистър Недъртън. Влияе на спомените ти за събитията. Трябва да обсъдим разговора ти с нея, тъй като имам достъп само до онова, което си казал ти.

Недъртън се понадигна в собственото си малко кресло и с роля в събитията, определена малко по-точно, макар и все още неясна в по-голямата си част. Спомняше си, че Ву го преведе през тесни и абсурдно спретнати подземни коридори с тухлени стени. Под ярките светлини не се виждаше и прашинка. Тази мъртвешка чистота беше присъща за асемблерите, микроскопичните чистачи на Лондон…

— С кого? — попита той.

— С Дийдра Уест.

Едва тогава публицистът си спомни гласовата й поща и потискащо високия таван.

— Ние сме в колата ти — каза. — Къде отиваме?

— Нотинг Хил.

— Ще бъдем поканени — съобщи Недъртън. Спомни си, че поне се надяваше на това.

— И на мен ми се стори, че рибата клъвна. Ако приемем, разбира се, че Дийдра е толкова егоцентрична, че буквално е сляпа. Не смятам, че мога да си позволя да ме убедят така лесно в това. Може би и вие не трябва да се поддавате, мистър Недъртън.

Актьорите вечно се правеха на недостъпни.