Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Peripheral, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
filthy (2019 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Уилям Гибсън

Заглавие: Периферни тела

Преводач: Иван Атанасов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 25.02.2019

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0393-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361

История

  1. — Добавяне

112.
Към Фарингдън

Не беше честно, заяви Аш.

Вътрешността на тази кола изглеждаше по-голяма от каюткомпанията на караваната „Мерцедес“. Не беше, но така се усещаше. Точно като мебелите на възрастните, когато си малък. И всичко тук беше толкова черно, че в сравнение с него униформата й приличаше на избеляла. Това черно беше голяма работа.

А светлината отвън беше дъждовна, сребриста, розова, както когато Флин за първи път дойде тук и излетя от стартовия отсек на белия ван.

Недъртън, който седеше до нея, беше достатъчно далеч едва да го достига и ако се намираха по-близо един до друг, щеше да й се струва прекомерно като среща. Конър се возеше отпред с Аш, помежду им имаше място за още двама души.

На Флин й се искаше да разполага с кафемашина и това я подсети за Томи, Карлос и всички у дома, които Външните обграждаха с три конвоя от различни посоки.

— Мога ли все още да звънна у дома? — попита тя Аш, като предположи, че ще бъде чута през преградата.

— Да, но давай бързо. Скоро пристигаме.

Докато чакаха Бъртън да влезе в багажника и да се сгъне, Аш й беше помогнала да настрои телефона на периферника за звънене и й прехвърли цифрите от своя. Сега тя извади баджовете, скролна до жълтия на Мейкън с едничка червена „хапка“ и чукна небцето си.

— Здрасти — каза Мейкън.

— Какво става?

— Гостите още прииждат — съобщи той.

— Мамка му…

— Меко казано.

— Кой е при майка ми?

— Джанис. Също и Карлос и приятелите му, поне някои от тях.

Флин видя себе си в бялото легло под бялата корона, с Бъртън и Конър до себе си, в техните легла. За първи път се запита какво щеше да стане тук, ако тя умре там. Навярно нищо, само дето периферникът й щеше да мине на автопилот, онази облачна история. Дали тогава все така щеше да ръси глупости, когато го питат за изкуството на Дийдра? Дали това щеше да е единственото запазено доказателство, че е била тук горе?

— По-добре приключвай вече — подкани я Аш. — Влизаме в протокола им.

Флин чу, отначало слабо, шепота на онези призрачни полицейски диспечери около основата на блока на Аелита.