Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Peripheral, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Киберпънк
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Темпорална фантастика
- Шпионски трилър
- Характеристика
-
- XXI век
- Близко бъдеще
- Виртуална реалност
- Изкуствен интелект
- Линейно-паралелен сюжет
- Паралелни вселени
- Четиво за възрастни
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилям Гибсън
Заглавие: Периферни тела
Преводач: Иван Атанасов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 25.02.2019
Отговорен редактор: Иван Атанасов
Коректор: Любен Козарев
ISBN: 978-619-01-0393-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361
История
- — Добавяне
112.
Към Фарингдън
Не беше честно, заяви Аш.
Вътрешността на тази кола изглеждаше по-голяма от каюткомпанията на караваната „Мерцедес“. Не беше, но така се усещаше. Точно като мебелите на възрастните, когато си малък. И всичко тук беше толкова черно, че в сравнение с него униформата й приличаше на избеляла. Това черно беше голяма работа.
А светлината отвън беше дъждовна, сребриста, розова, както когато Флин за първи път дойде тук и излетя от стартовия отсек на белия ван.
Недъртън, който седеше до нея, беше достатъчно далеч едва да го достига и ако се намираха по-близо един до друг, щеше да й се струва прекомерно като среща. Конър се возеше отпред с Аш, помежду им имаше място за още двама души.
На Флин й се искаше да разполага с кафемашина и това я подсети за Томи, Карлос и всички у дома, които Външните обграждаха с три конвоя от различни посоки.
— Мога ли все още да звънна у дома? — попита тя Аш, като предположи, че ще бъде чута през преградата.
— Да, но давай бързо. Скоро пристигаме.
Докато чакаха Бъртън да влезе в багажника и да се сгъне, Аш й беше помогнала да настрои телефона на периферника за звънене и й прехвърли цифрите от своя. Сега тя извади баджовете, скролна до жълтия на Мейкън с едничка червена „хапка“ и чукна небцето си.
— Здрасти — каза Мейкън.
— Какво става?
— Гостите още прииждат — съобщи той.
— Мамка му…
— Меко казано.
— Кой е при майка ми?
— Джанис. Също и Карлос и приятелите му, поне някои от тях.
Флин видя себе си в бялото легло под бялата корона, с Бъртън и Конър до себе си, в техните легла. За първи път се запита какво щеше да стане тук, ако тя умре там. Навярно нищо, само дето периферникът й щеше да мине на автопилот, онази облачна история. Дали тогава все така щеше да ръси глупости, когато го питат за изкуството на Дийдра? Дали това щеше да е единственото запазено доказателство, че е била тук горе?
— По-добре приключвай вече — подкани я Аш. — Влизаме в протокола им.
Флин чу, отначало слабо, шепота на онези призрачни полицейски диспечери около основата на блока на Аелита.