Уилям Гибсън
Периферни тела (31)

31.
Шашмава работа

Шейлин им беше запазила кутия захаросани гевречета, от солените с карамел от „Кофи Джоунс“. Когато Флин работеше там, една от задачите й беше да мести подносите с прясно отпечатани гевречета към фурната. Ако не го направиш както трябва, дантелата от солен карамел се вдлъбва и получаваш по-плоски и не така специални кръгли сладки, чийто карамел може да ти извади пломбите, ако дъвчеш прекалено бързо. Въпреки това беше мило от страна на Шейлин да се снабди с такива за срещата. Беше докарала и Литония — дамата, която понякога печаташе за Мейкън — да се навърта на рецепцията, така че да не ги прекъсват.

— Първи въпрос — започна Шейлин, като местеше поглед от Мейкън и Едуард към Флин, — колко шашмава е тази работа?

Четиримата седяха около масичка за кафе, използвана и за работна, с плот, изпържен от постоянните напичания.

— Същото питам и аз — обади се и Мейкън.

— И? — Шейлин отвори кутията от „Кофи Джоунс“. Флин надуши топлия карамел.

— Не намерихме съответстващи патенти — обясни Едуард, — да не говорим за готови продукти, така че няма да се занимаваме с подправяне. Изглежда това нещо, което печатаме, служи за прототип за друг модел, по-еволюирал и с по-напредничави функции.

— Откъде знаеш? — поинтересува се Флин.

— Купища разхищения има. Много обиколни пътища. Плаща ни се да построим нещо, за което те имат реални проекти, но го правим от достъпни части, които що-годе стават, плюс други, които печатаме. Има и други достъпни елементи, които модифицираме чрез печат… — Той си беше свалил виза и го беше прибрал в джоба си, Мейкън също. Професионална любезност.

Шейлин предложи на Едуард гевречетата. Той поклати глава. Колегата му си взе.

— Е? — попита тя. — Колко шашмава е тази работа, а? И ако не е, тогава защо някой ще иска да ми купи чифт много модерни принтери просто за да си изпечата едничко такова чудо?

— Да изпечата четири — поправи я Мейкън. — Едно основно и три резервни.

— Вътрешните — обади се Шейлин, — те насаждат разни хора… — И погледна към Флин.

— Сделката е на Бъртън — осведоми я тя.

— Тогава защо него го няма?

— Понеже Леон взе, та спечели лотарията тази сутрин. Трябва му помощ за овладяването на медиите… — Което беше, поне повърхностно, истина, но надупчена като карамела на ядките.

— И аз така чух — обобщи Мейкън. — Парите текат в клана Фишър, а?

— Не са кой знае колко. Десет милки, и подлежат на данъци. Тази работа с фабването… С онези хора работи Бъртън, на черно. И аз съм се хващала за малко с тях.

— Какво си правила? — поинтересува се Шейлин.

— Геймвах. Не искат да кажат каква е играта. Нещо като бета-тестване…

— Компания за игри? — наостри уши Мейкън.

— Охрана — поправи го Флин. — Охранителна фирма, работеща за компания за игри.

— Пасва си — обади се Едуард. — Печатаме хендсфри интерфейсен хардуер.

— Горе-долу такова, с каквото АВ би могла да оборудва Конър, ако бяха въшливи с пари — обясни Мейкън, загледан във Флин. — Позволява ти да оперираш с нещата, като мислиш за тях. Най-близките до това патенти са медицински, неврологични… — Той счупи гевречето си на две и разтегна карамела на нишки, които провиснаха. — Например тактилниците, които Бъртън използваше в Морската пехота.

— Как изглежда? — попита Флин и също си взе карамелизирано геврече, когато Шейлин й поднесе кутията.

— Лента за глава с щекер на нея — обясни Едуард. — Твърде тежка, за да е удобна. Трябва да изпечатаме и специален кабел за нея. Един от двата принтера е само за тази цел, за кабела. Принтерът ще бъде едва трийсет и третия такъв за този щат.

— И изцяло регистриран — допълни Шейлин.

— Ако не печатаме шашмаво — обясни Мейкън, — регистрацията е плюс. А и няма как да намерим такъв нерегистриран. Проверихме.

— И двете машини ще са тук утре — допълни Шейлин, — ако готката казва истината.

— Готка ли? — изуми се Флин.

— Чакай — спря я Мейкън. — Вече си приела задачата?

— Предположих, че все пак имам вариант да върна доставката — призна Шейлин. Обърна се към Флин. — Англичанка с много яки контактни лещи. Дала си й номера ми.

— Трябва да е бил Бъртън. Аз се разправям с мъж.

— Каза, че са в Колумбия — допълни Шейлин. — Поръчката за принтера идва от Панама. Всеки от принтерите струва повече от годишния ми оборот, и от двете страни на бизнеса. Щом ги доставят, стават мои и на нея май изобщо не й пукаше, че ми плаща и такса на всичкото отгоре. На мен ми звучи като да са дрогари.

— Има игра — увери я Флин. — Видях я с очите си, а и онзи, с когото говорех, твърди, че са охранители и работят за компания за игри. Попитах го дали са дрогари. Отрече. Бъкани са с пари и явно не са против да ги харчат. Знам, че си особено настървен по въпроса, Мейкън, аз също, но не е като да вземаме пари от хора, за които знаем, че печатат дроги… — Тя не се справяше особено добре със самоубеждението, така че се съмняваше, че ще убеди и Мейкън. — Бъртън също има дял в цялата работа.

Никой не каза нищо. Флин отхапа парче от захаросаното си геврече. Бяха улучили идеално карамела.

— Колумбия е била наркокартел, преди да се появят печатари — отбеляза Едуард. — Сега е страна на парите. Като Швейцария.

Флин преглътна.

— Искаш ли да се захванеш?

Едуард погледна Мейкън. Той отбеляза:

— Делът ни от таксата на Шейлин е солидна пачка.

— Предпазлив си, Мейкън — съгласи се Флин. — Тогава защо се захващаш?

— Предпазлив, но любопитен. Трябва да има равновесие.

— Не искам да ме виниш — помоли го тя, — но защо би се хванал с поръчката?

— Файловете, които пратиха — обясни Едуард. — Молят ни да фабнем нещо, за което не можем да намерим никакви записи да е правено досега.

— Може да е плод на корпоративен шпионаж — съгласи се Мейкън. — Би било интересно. Не сме стъпвали на такива територии. Това ни привлече вниманието.

Едуард кимна.

— Ако успеете да разгадаете за какво служи — попита Флин, — ще успеете ли да произведете още?

— Можем да направим още и бездруго — обясни Мейкън, — но ще трябва да открием какво прави и за какво се използва. Няма известен ни продукт, който това нещо да може да управлява.

— Но — допълни Едуард и посегна за поничка — вероятно бихме могли да открием. Реверсивно инженерство.

Шейлин се взираше в последните три карамелизирани гевречета, вкопчена в битка с диетата си.

— Значи сте в кюпа — каза, без да вдига поглед. След това се обърна към Флин. — Ще го направим.

Флин отхапа втора хапка от гевречето си. Кимна.