Уилям Гибсън
Периферни тела (20)

20.
Полт

Именно Аш предложи да използват наземната яхта на дядото на Лев за базов офис. Знаеше, че масата, на която беше спал Недъртън, се превръща и в много луксозно бюро. След това Лев посочи, че наблюдателната система на превозното средство ще придаде древен или, от гледна точка на сестрата на полта, донякъде съвременен вид. Как точно Недъртън се оказа избран да играе ролята на директор „Човешки ресурси“, за самия него си остана загадка.

Дисплеите на дядото, които Осиан беше намерил на склад на някакъв друг етаж, а след това качи на електрическа количка, представляваха правоъгълни черни огледала в рамка от матов титаний. Недъртън познаваше стила само по медиите от онзи период, но предположи, че няма да бъдат убедителни. Разбира се, че не бяха изглеждали така, когато са били в употреба. Аш, чийто ентусиазъм за театрални постановки не беше изненадващ, залепи едничка синя лампичка за онзи, който щеше да гледа той, само за да имитира онази допълнителна кухота в лицето му и да маскира факта, че екранът е мъртъв.

Сега той провери отражението си в него. Носеше костюма си, в който беше спал, макар че Осиан го окачи в банята, докато Недъртън се къпеше, и така бяха премахнали повечето гънки, и черна тениска с деколте, на иконома, твърде широка в раменете и на бицепсите. Ризата на Недъртън се беше сдобила с, както той предположи, петна от скоч, и се переше в момента. Съжаляваше, че Аш отказа да го запознае отново със своето медичи. Щеше да изглежда по-добре с негова помощ. В очакване почука с пръсти по многоцелевото парче прошарен със златни нишки черен гранит на дядото на Лев.

Канеше се да се представи за директор в „Милагрос Колдайрън“, корпорация от Меделин, Колумбия, като цяло — измислена компания в страна, за която не знаеше много. В този кочан Лев беше регистрирал „Милагрос Колдайрън“ и в Колумбия, и в Панама; празни корпорации, състоящи се от хартийки и с по няколко банкови сметки всяка, и двете — управлявани чрез адвокатска кантора в Панама Сити.

Всъщност срещата с полта се беше оказала изненадващо интересна. Имаше много причини Недъртън да е тук в момента. Даже се оказа прекомерно вълнуващо. Досадният вид на работилницата на Аш сигурно беше допринесъл за това — въпрос на усилен контраст. Но ето ти го полтът, кара, втренчил поглед в някаква магистрала, седемдесет години по-рано, от другата страна на джакпота, с телефон, прищипан някак си за таблото за управление на колата. Полтът имаше много широк гръден кош, натикан в тънка бяла блузка, и беше — или поне това изуми Недъртън за момент — изцяло човек. Величествено допостчовешки. В естествено състояние. И беше, както публицистът скоро забеляза, хвърлил око на парите. Импровизираше — и то с напълно непознат материал.

Аш беше започнала обаждането и говори първа с полта. Без опити да се представя за друго, освен за еклективна изродка с четири зеници. Настояваше да разбере какво е видял през последната си смяна техният служител. Полтът увърташе и Аш, след кимване от страна на Лев, пусна Уилф на екрана. Той, без да се представи, мина направо на темата. Полтът щеше да бъде уволнен и да не му се платят последните две смени, освен ако не обясни случилото се. Това го принуди веднага да склони да признае, че е наел сестра си, която описа като „квалифицирана и сигурна“ да го замества, понеже братовчед му Лука бил критично ранен в битка.

— Трябваше да ида там. Не мислеха, че ще оцелее.

— И с какво се занимава братовчед ти? — попита Лев.

— Религиозен е — отвърна полтът. На Недъртън му се стори, че чува смях в този момент, а полтът бързо свали едната си ръка от волана.

Освен това той каза, че в момента се прибира към къщи, след посещението при ранения си братовчед, и не е говорил със сестра си. Лев го посъветва да не го прави, докато не успее да се срещне с нея очи в очи. А след това сподели новината за обявата.

Към този момент Недъртън беше решил, че Лев, колкото и малък процент клептово културна подготовка да притежава, е излязъл от свои води. Полтът нямаше нужда да знае за тези събития. Нямаше да е особено умно и да му споделят, че се обаждат от бъдещето, което не е негово, а и е част от хоби-занятие на маниакално богатите — но и другата новина беше също толкова ненужна. Недъртън се канеше да напише на Лев бележка, клавиатурата на телефона му се появи неравно на гравирания плот на масата, но после премисли динамиката на собствената си връзка с него. По-добре да седи и да слуша, като гледа как полтът си заработва нова и потенциално по-овластена позиция. Младежът имаше тактически умения, забеляза той, които Лев, колкото и гениален да беше и при все фамилното си наследство, никога не бе имал причини да развие в пълнота.

Полтът сподели с Лев, че не е особено лесна мишена за наемния убиец. Че разполага с ресурси, от които може да черпи в ситуация от този тип, но че сестра му е потенциално уязвима и това е „неприемливо“. Думата с изненадваща тежест се стовари при тях в тясната палатка на Аш. И какво, попита полтът, възнамерява да направи Лев по въпроса?

— Ще ти дадем пари — отвърна той. — Ще имаш възможност да си наемеш защита.

Недъртън беше наясно, че Аш се опитва да улови погледа му. Знаеше, че тя е схванала, че сега полтът командва, а Лев е натикан в ъгъла. Той я погледна в очите, но неутрално, без да й даде търсената подкрепа.

Лев каза на полта, че трябва да говори със сестра му, но младежът искаше да чуе цифра, специфична сума пари. Зубов му предложи десет милиона, малко повече от заплащането за предполагаемия договор за убийството. Полтът каза, че сумата е прекалено голяма, за да я получи братовчед му по нещо, наречено „Хефти Пал“.

Лев беше обяснил, че могат да уредят братовчедът да спечели сумата в следващото теглене на щатската лотария. Плащането щяло бъде напълно законно. При тези думи Недъртън не устоя да погледне пак към Аш.

— Не смяташ ли, че тази работа с лотарията превръща цялата история във фаустовска сделка? — попита Недъртън, когато обаждането завърши.

— Фаустовска? — погледна го неразбиращо Лев.

— Все едно притежаваш сили, присъщи на Луцифер — обясни Аш.

— Аха. Ами, да. Разбирам как изглежда. Но е нещо, на което едно приятелче се е натъкнало в своя кочан. Имам подробни инструкции за процедурата. Имах и намерение да ви го обясня…

— Тук е тясно — заяви Недъртън и се изправи, а износеното сако тежеше на раменете му. — Ако ще си говорим, нека го направим в мерцедеса. По-удобно е.

И с това се приключи всъщност, само дето ето го сега тук, в очакване сестрата на полта да се обади.