Уилям Гибсън
Периферни тела (124)

124.
Пътни

Животът с Рейни беше малко като да си сложиш когнитивен имплант, но в много отношения беше по-приятен, помисли си той, докато ставаше от леглото и я поглеждаше. Рядко забелязваше луничките й например, или че обхващат толкова голяма площ, или, всъщност, че му харесват. Сега покри някои от любимите си с ъгълчето на завивката и отиде да си измие зъбите.

Сигилът й се появи още преди да е започнал.

— Да?

— Кафе — заяви Рейни и Уилф я чуваше прекрасно от спалнята, а не само по телефона.

— Ще използвам машината веднага щом си измия зъбите.

— Не — възрази тя, — там долу в агенцията за фалшиви новини има истинско италиано. Такова еспресо искам! — Каза го с тон, който намекваше за порнография. — И то с каймак!

— Ами обади се долу!

— Ти ми съсипа кариерата, постави ме в положение, в което ме принуди да подам оставка от завиден правителствен пост, и накрая се стигна дотам да ме заплашват убийци на заплата в тайните служби на Нова Зеландия, а не искаш да ми донесеш свястно, направено от човешка ръка кафе? И кроасан от онази пекарна отсреща…

— Добре — съгласи се Недъртън. — Нека си измия зъбите. Вярно е, че те спасих от онези даркнет кивита, които надали бяха тайни правителствени убийци, и те доведох тук, под защитата на британските тайни служби. Така да се каже.

— С каймак! — повтори тя сънено.

Публицистът си изми зъбите, докато си припомняше как се е наложило Лоубиър да измъкне Рейни от Канада, после да я вкара в Англия и как накрая се бяха оказали заедно в леглото, не за първи път, но определено за първи, без той да е пиян. И как й беше признал, май в най-нелепия изблик на сутринта след случката в, както му се струваше, дългата му кариера такива изпълнения, чувствата си към Флин или по-скоро към периферника й, или и към двете, а Рейни му посочи, че момичето наскоро му е станало клиент. И нима той, попита го, нямаше предостатъчно доказателства какво се случва, ако се забърква с клиентите си? Ама Флин не беше Дийдра, възрази той. Да обаче, отвърна Рейни, самият Уилф несъмнено беше човек толкова незрял, че да вярва, че собствените му еротични проекции биха имали същинска тежест в реалността. След което го придърпа обратно в леглото и проведоха спор на друго ниво, макар и от същото положение, и той започна да вижда нещата по нейния начин. Скоро стана очевидно, че Флин и шериф Томи са двойка и ето го Уилф да се облича в новосподеления с Рейни апартамент и да излиза на улицата в слънчевия следобед в Сохо, благодарен както винаги, че плановете да се разшири косплей зоната покрай Чийпсайд така и не са били изпълнени.

Тъкмо излизаше от пекарната, когато се появи сигилът на Мейкън.

— Да?

— Ако прехвърлим твоето момче във Франкфурт, ще можеш ли да инструктираш немския пиар екип утре заран, в десет твое време?

— А то къде е в момента?

— На летището в Кайро, има разрешение за излитане. Закарали сме перито на Флин за това полукълбо в Париж, така че, ако е на линия по онова време, ще можеш да ги инструктираш заедно.

— Добре ми звучи. Нещо друго?

— Не. Ще идваш ли на барбекюто в неделя?

— С колесарчето.

— Странен тип си ти, Уилф. Чух, че си снабдил и приятелката си с такова.

— И двамата ще дойдем.

— Щом искаш да фетишизираш извънредно теснолентово изживяване — каза Мейкън, — твоя си работа.

— Ако прекарваше повече време тук горе — възрази Уилф, — можеше да започнеш и да оценяваш подобен тип неща. Отпускащо е.

— Твърде много е като за мен — заключи Мейкън весело и сигилът му изчезна.

Утре трябваше да ходи до Пътни, напомни си Недъртън, след като поръча две двойни еспресо за вкъщи. Два следобед. Часът за втората му, поддържаща процедура. Ако времето бъдеше слънчево, щяха да карат колела. Съмняваше се, че срещата с немските пиари ще продължи кой знае колко.

Винаги беше приятно да види Флин.