Брайън Морисън
Причина да умреш (1)

Пролог

Суграшицата падаше на ленти, които вятърът разнасяше по цялата улица. Хората, излезли да пазаруват, вървяха забързано с наведени глави и мърмореха против гадното време. По тротоара се движеше бавно група футболни запалянковци. Напредваха ръка за ръка, отметнали назад глави, и ревяха някаква песен. Якетата им бяха разкопчани, а под тях се виждаха тениските с името на клуба им, изписан на гърдите. Късите им разчорлени коси стърчаха на клечки. Единствените други хора, които сякаш не забелязваха студения дъжд, бяха жена на тридесет и няколко години и малко момченце, което тя държеше за ръка.

Детето подскачаше до жената и се смееше, когато тропнеше весело с мъничките си зелени ботушки в някоя мръсна локва. Дрехите на двамата, ски костюми в ярки цветове, контрастираха с калните оттенъци на сиво и каки на анораците и шлиферите около тях. Жената беше навела глава към момчето и се смееше. Русите й кичури, потъмнели от дъжда до цвета на стара борова кора, падаха по лицето й, но тя не направи никакво усилие да ги отмахне, защото беше съсредоточила цялото си внимание върху сина си. Придърпа го, за да избегнат групата хулигани, и свиха в една тясна странична уличка. След това жената се засмя високо на нещо, което момчето беше казало, перна го шеговито по главата и го въведе, все още подскачащо около нея, в един слабо осветен магазин.

В края на улицата стълбовете на уличните лампи се открояваха върху сивкавото небе. Светлините щяха да бъдат запалени чак след два часа. Запалянковците имаха още доста време за пиене. На ъгъла, под прикритието на козирката над входа на една кръчма, стояха, бърбореха и пиеха още трима запалянковци. Докато разговаряха, оглеждаха зорко улицата, сякаш очакваха да се случи някаква неприятност.

Колите по главната улица се движеха бавно през дълбоките до бордюра локви. По широките тротоари плискаше мръсна вода и се смесваше с хлъзгавия боклук под краката на купувачите. В тесните странични улички колите се движеха много бавно, докато пазаруващите и запалянковците се надпреварваха за местата за паркиране. Четиридесет метра по-надолу, почти срещу първото кръстовище, един червен форд ескорт спря и блокира движението зад себе си. От задната му врата изскочи младеж и затича към очукания ягуар, паркиран от едната страна на пътя. Отключи го с ключовете, които държеше приготвени в ръката си, и веднага се настани на шофьорското място. Направи около половин дузина маневри, докато извади колата от тясното пространство. Когато най-сетне се измъкна, на негово място влезе ескортът. След около две или три минути от колата излязоха трима мъже и закрачиха енергично към ъгъла.

По лицата на запалянковците пред входа на кръчмата неочаквано се изписа интерес. Един от тях заговори на другарите си. Тримата си размениха загрижени погледи. Единият от мъжете погледна часовника си и поклати глава, сякаш му беше трудно да повярва нещо. Този, който беше заговорил, оглеждаше улицата и в двете посоки и явно търсеше нещо, което не можеше да намери.

Тримата от форда бяха вече на около двадесет и пет метра от ъгъла. И те вървешком се озъртаха нервно, докато бързаха към кръстовището. Най-възрастният от тях, който вървеше малко след другите, се извърна към тримата на входа на кръчмата. Очите му се срещнаха с тези на единия от групата. В един кратък, почти неуловим момент погледите им бяха приковани един в друг, след това и двете групи започнаха да ровят трескаво из дрехите си.

Момчето изхвръкна от входа на малкия магазин. Русата жена излезе след него, като се опитваше да задържи малка старинна масичка под мишница, доста неудобна за носене заради найлоновата си опаковка, и едновременно с това се мъчеше да разтвори чадъра с другата си ръка. Внезапният порив на вятъра обърна чадъра.

— Том! — извика жената от входа на магазина. — Ела и помогни на мама. Подръж малко масичката.

Момчето се обърна и се затича охотно назад към нея, но се подхлъзна на мокрия паваж и се просна по очи. Жената извика разтревожено, втурна се напред и клекна до него. След това му помогна да се изправи, като все още държеше масичката. Долната устна на детето потрепваше, сякаш то всеки момент щеше да избухне в плач. Жената повдигна брадичката му и заговори, като се усмихваше. Устната на момчето потрепери още малко, после то избухна в смях. Майката също се разсмя. Беше твърде погълната от сина си, за да чуе острия предупредителен вик. В следващия момент гърмежите заглушиха всички останали шумове. Стрелбата трая не повече от двадесет секунди. Когато свърши, тримата мъже от ескорта лежаха в странно изкривени пози на паважа. Единият от групата на входа седеше, облегнат на покритата със зелени плочки стена, и се държеше за стомаха. Другарите му крещяха нещо в радиостанциите си.

Русата жена лежеше просната на мокрия паваж между тях. Ручейче от кръвта й вече беше стигнало до канавката и се смесваше с потока мръсна дъждовна вода, който се изливаше в отходната шахта. Момчето беше клекнало до майка си. Зловещите му ридания заглушаваха писъците на изплашените минувачи.