Метаданни
Данни
- Серия
- Разследванията на Публий Аврелий (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Parce sepulto, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Весела Лулова Цалова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- maskara (2024)
Издание:
Автор: Данила Комастри Монтанари
Заглавие: Остави на мира умрелия
Преводач: Весела Лулова Цалова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: не е указан
Издание: първо (не е указано)
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман (не е указано)
Националност: италианска (не е указано)
Печатница: „Инвестрпес“ АД
Редактор: Райчо Радулов
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Орлин Атанасов
Коректор: Мери Великова
ISBN: 978-954-398-315-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6545
История
- — Добавяне
Указател на историческите персонажи
Ака Ларенция: много и различни легенди са свързани с тази типична за римските нрави особа, която е без еквивалент в гръцката митология. Според някои Ларенция трябва да е била дойката на Ромул и Рем, но според други — проститутка. Често обаче се идентифицира и с богинята на земята и растенията.
Марк Випсаний Агрипа: политик и военен, умрял през 12 г. пр. Хр. Освен че е бил зет на Октавиан Август, е бил и един от най-близките му съратници. В качеството си на „едил“ насърчил построяването на много публични сгради, сред които и Пантеонът.
Аристарх Самоски: гръцки астроном, живял между 310 и 230 г. пр. Хр. Разработил хелиоцентричната система хиляда и осемстотин години преди Коперник.
Гай Цестий: претор и народен трибун, умрял през 12 г. пр. Хр. Неговата мраморна гробница с формата на пирамида е запазена и до днес в Рим, близо до Вратата на свети Павел.
Клавдий: римски император. Внук на императрица Ливия по бащина линия, четвърти принцепс на Рим след Октавиан Август, Тиберий и Калигула. Възкачил се на трона след последния през 41 г. сл. Хр., Клавдий възстановил (формално) властта на Сената, дал правото на римско гражданство в много от колониите, насърчил социално-политическия възход на т.нар. „конна класа“, засилил господството на Империята над Мавритания, Юдея и Тракия. Оженил се трети път за Месалина, а впоследствие се оженил за племенницата си Агрипина Млада, която го накарала да осинови сина й, роден от връзката й с Домиций Ахенобарб, бъдещия Нерон.
Епикур: гръцки философ. През 306 г. пр. Хр. основава в Атина философска школа, известна като Градината на Епикур, отворена както за жени, така и за роби. Темата на епикурейските разсъждения била идеята за търсене на щастието. Проблем, който философът разрешавал, посочвайки като средство за намирането на щастието атараксията, или трезвото, ведро и уравновесено откъсване от страстите на живота. Прогресивно отдалечаваща се от своята оригинална гръцка матрица и против волята на немалкото хора, които й се противопоставяли (сред които и тези на първите християнски мислители), епикурейската философия пожънала голям успех в римския свят благодарение на „популяризацията“, която й направил Лукреций в „За природата на нещата“ (De rerum natura).
Месалина: многообичната жена на Клавдий, майка на децата му Октавия и Британик, е осъдена на смърт от императора, когато след многократните си прелюбодеяния започва да заговорничи срещу него, за да даде трона на любовника си Силий.
Зенон: гръцки философ, живял през V в. пр. Хр. Ученик на Парменид. Разработил известния парадокс „За Ахил и костенурката“, загатвайки за един проблем (този за безкрайната геометрична прогресия с частно, по-малко от единица), който съвременната математика все още дискутира.